Чарли
Шоу (Шая Лебьоф) работи в ксерокс, редовно бие на покер приятелите
си и скицира красиви момичета от нямане какво да прави в метрото на път за мизерната
си стаичка в центъра на Ню Йорк. Един ден той се връща от погребението на своя
брат-близнак – гений, служител в секретна дирекция на военното министерство
и гордостта на семейството (нещо, което разхайтеният Чарли меко казано не е)
– и намира стаичката си натъпкана с оръжия за индивидуално и масово унищожение.
Чарли получава обаждане. На другия край на линията е мистериозен женски глас,
който незабавно започва да му дава указания. Чарли пък незабавно отказва да
изпълнява заповедите на безцеремонната квачка и разбира се затъва до гушата
в лайна. Когато пък най-сетне решава да й се подчини, започва да се дави в тях.
За щастие Чарли споделя вниманието на мистериозния женски глас с Рейчъл Холоман
(Мишел Монахан), която пък бива заплашена, че синът й ще пострада,
ако не изпълнява каквото й се каже. Двамата се впускат да вършат безсмислени
(според тях) и изключително рисковани (според всеки нормален човек) задачи с
неясна цел, погнати от агента на ФБР Томъс Морган (Били Боб Торнтън)
и служителката на военновъздушните сили Зоуи Перез (Розарио Доусън).
Горе-долу
това е завръзката на Орлово око. Развитието и развръзката му
са хитро замислени и изпълнени – също така са силно предвидими. Но филмът още
от самото си начало следва ясен, предвидим модел, а на нас ни остава единствено
удоволствието (ако и не чак толкова голямо) от това да затвърдим очакванията,
които той ни поставя, и да се насладим (ако и не чак толкова силно) на доброто
изпълнение.Орлово око е от онези силно "технологични" филми, които активно включват като важни сюжетни елементи колкото се може повече аспекти от глобално-информационния съвременен свят – сателити, мобилни телефони, компютри, модерни военни и медицински разработки и т.н. – и същевременно успява да не изглежда смешен (справка: Умирай трудно 4 – "Пичове, трябва да спрем тока на
половин
Америка! – Нямаш проблем, ей сега ще хакнем (!?!) електроцентралите
на всички западни/източни/южни/северни щати!"; "Пичове, хакнете
Пентагона, Уолстрийт, Сената, сградата на ООН и апартамента на оная негърка
от Бронкс, че като малък ме пустосваше като й крадях от мармалада!" Come.
On.). Не само това, но успява да вмъкне и научнофантастичен елемент, което е
само плюс.Актьорите си вършат работата адекватно, макар филмът да е такъв, че реално да няма значение кой какво играе в него. От друга страна, Шая Лебьоф ми е доста симпатичен, с вида си на особено умилителна, ако и не особено чистокръвна порода пухкаво кафявооко кученце – освен това е достатъчно талантлив и интензивен, за да се справи и с по-прочувствените (има и такива, и са добре направени), и с по-екшън моментите в историята. Аз лично приветствам решението на Спилбърг (изпълнителен продуцент на филма) да лансира Лебьоф като му запълва ранната филмография с екшън-блокбъстъри – ще ми се да видя още от момчето.
Иначе, препоръчвам ви да видите и филма – ще получите едно много добро и дори повторимо забавление, ако си падате по жанра.
Оценка: 8/10