The Electric Church
(Jeff Somers)

Автор: Рандъм


     The Electric Church на Джеф Сомърс е доста приятно попадение от последната година, а наскоро излезе и продължението му – The Digital Plague. Кратка и забързана, книгата е изключително добра смес от киберпънк, постапокалиптичен роман и ноар. Историята проследвява Ейвъри Кейтс – наемен убиец, достигнал края на двадесетте си години, пределна възраст за бранша му, а и за по-голямата част от населението на Земята като цяло. След големите размирици, потушени брутално по целия свят, земното управление е в ръцете на огромна федерация под контрола на Обединения съвет и желязната им ръка – силите за сигурност на Системата, корумпирана, полумилитаризирана полиция, която тъпче безцеремонно бедните. Което означава болшинството от населението, огромни маси от хора, които се борят ежедневно за къс храна и чаша силно спиртосан алкохол. Силите за сигурност са богове, разполагат със смъртоносни оръжия, стелт технология, летящи превозни средства и почти неограничени правомощия. Когато Ейвъри Кейтс убива ченге, му става ясно, че с мизерния му живот е свършено. Единственият му избор е да продъжи да убива, отлагайки неизбежното. Докато в играта не се намесва директорът на отдел Вътрешни разследвания, Ричард Марин, и не предлага отчаяна сделка на килъра. Задачата на Кейтс е да ликвидира Денис Скуолър, създател и пророк на тайнствената Електрическа църква, религията, която до десетилетие ще е погълнала целия свят. Последователите на Скуолър, електрическите монаси, се отказват от плътската си обвивка и влагат мозъка си в ново безсмъртно тяло, готово да поеме по пътя на вечността и да се слее с Бога. И макар Марин да е сред най-могъщите хора на Земята, Кейтс не може да разчита на помощта му, трябва да се справи съвсем сам.
     Светът, който Сомърс е създал, е изключително пълнокръвен и стимулиращ въображението. Мръсните претъпкани квартали на Ню Йорк и Лондон, чиито центрове са пропадналите кръчми, свърталища на главорези и нехранимайковци, са описани страхотно. Гледната точка, пречупена през съзнанието на Кейтс, допринася солидно, така че читателят лесно да се потопи в гадния, жесток и безскрупулен нов свят. Героите са много добре пресъздадени, Кейтс е едновременно и гадно копеле, и персонаж, който печели симпатии. Антуражът му също е съставен от особено приятна сган от отрепки и престъпници – откачалник с псионични способности, параноичен техничар, две застаряващи близначки-бандитки и смъртоносен килър, който се представя за самия Каиник Орел, най-великият убиец на всички времена. Най-силната страна на романа е скоростта на повествованието. В книгата няма нито миг на развлачване, екшънът свисти нон-стоп, а темпото би засрамило всеки трилър. На фона на това авторът хвърля дребни подробности за света си, за Електрическата църква, различни технологии и битки за власт, които се водят някъде зад кулисите. Стилът му изпълнява идеално изискванията на подобен тип книга, но освен това загатва и за още възможности, като на места е чак поетичен по начин, който пасва идеално на киберпънка и постапокалиптичния свят. Отзивите за Дигиталната чума също не са никак лоши, което може само да ни радва. Дано видим книгите и у нас в недалеченото бъдеще.

Плюсове:
+ Бърза, задъхваща и зарибяваща. Идеална за убиване на ден-два.
+ Много приятен стил, изпъстрен с истински попадения тук-таме.
+ Героите са готини, макар и абсолютно еднопластови, почти без изключения.
+ Интересен свят с доста потенциал за развитие.

Минуси:
– Книгата е много добра в рамките, които й поставя жанрът на постапокалиптичния киберпънк трилър. Само че дори не си прави труда да излезе в категорията на по-тежките фантастики, които искат и имат какво да кажат. Така си остава просто добър фантастичен трилър.
– Бясното й темпо, което е големият й плюс, също я ограничава относно това, което може да каже и разкаже.

Оценка: 7.5/10