Antichrisis

Автор: Гаро

"In love from the first time that I saw you
and the fire in your eyes.
Take me to your sea of flowers
Hold me as the wind shakes the rye."

     "Любими мой, ти с твоето неясно лице никога не идваш, винаги очакван, не чувстваш ли, че времето изтича...?"¹ В тъгата си съм пак самотна, дори и с мисълта за теб. Къде си и кога ли ще те срещна, дали ще те позная, че си мой? И вечер щом леглото вземе измореното ми тяло, душата ми не спира да те търси, теб любими. Само в пълен мрак чертите ти материализирам, ръката ти е вятър – къдриците ми гали, щурци възпяват нашата любов и ето пак съм жива и копнея да разкажа на луната за своя свещен гост.
     С риск написаното да изглежда крайно разпокъсано и хаотично, признавам, че Antichrisis вероятно е групата, за която най-трудно мога да пиша. Може би защото прекалено много ги харесвам и са предизвикали твърде голямо количество емоции. Истината е, че има такива групи. По-скоро всеки ги има за себе си. Музика, която ако те хване в подходящо настроение, те кара да настръхнеш. Такива са Antichrisis. Те осъзнават, че да пишеш стихове и възпяваш любовта, поне на пръв поглед, не е нито оригинално, нито особено впечатляващо. Най-малкото защото всеки втори музикант го прави и с времето човек придобива алергия към мнозинството продукти по темата. Antichrisis са специални и уникални в начина на споделяне, в разнообразието, в това, че са искрени. Точно заради това не бих си позволил да ги подмина с надеждата да не си го позволите и вие, след като прочетете този кратък, но поне за мен вълнуващ, материал.
     Едно неписано правило гласи, че музиката, създадена и изпята със сърце и душа, е осъдена да намери сродни такива. И без предупреждение и без пощада, като стрела тя те пробожда право в слънчевия сплит и се разтваря в теб. Осъден да преживееш любов и раздяла, радост и тъга. Излез от гроба на бездушието! Излез и се умий в сълзите ми! От днес нататък ти вече си свободен.

* * *

     Така ни посрещат Antichrisis – група с много лица, разнообразен готик звук и 4 албума зад гърба си. Започнала през 1995-та година като солов проект на вокалиста и китарист Сид, приел псевдонима Moonshadow, Antichrisis бързо се разрастват до пълнокръвна група, която същата година има готово 80-минутно демо, издадено в скромния тираж от 500 бройки. Следва първият албум, озаглавен Cantara Anachoreta, чиито текстове са отражение на множеството проблеми в личния живот на Сид и заливат слушателя с огромно количество негативизъм и отчаяние. Следва смяна при женските вокали и смяна на издателя в лицето на Napalm Records. Пролетта на 1998-а година донася нов албум за Antichrisis, озаглавен A Legacy of Love. Всяка една от включените 10 песни е гениална по свой начин, а новите членове в групата допринасят за по-разнообразния звук с включването на инструменти като гайда, мандолина и бодран. Проблемът е, че в случая "разнообразен звук" значи "по-лек и една идея по-комерсиален", което кара издателите от Napalm Records да се разделят с групата.  Това, разбира се, не спира Antichrisis, които още по време на концертите в промоция на A Legacy of Love вече имат готови няколко от песните за следващия албум, сред които и кавър на Whole Lotta Love. Perfume излиза през 2000-та година, след което Сид изпада в сериозна депресия и групата спира да съществува за следващите 5 години. 2005-та е годината на завръщането, като първоначално плановете са за продължение на A Legacy of Love, озаглавено The Legacy Remains, но албумът е отложен и вместо него излиза A Legacy of Love Mark II, който не е нещо повече от презаписана версия на албума от 1997-а година.

* * *

     "Любима моя, нелюбим съм твой, без дъх, без надежда да те погаля даже. Любима моя, нелюбим съм твой – по-простичко няма как да се каже."² Макар далечна, в сърцето ми гнездо си свила; без да обещаваш, без да кажеш дума. Потънал в бездната, дарена с красивото име Депресия, обикалям в тъмните коридори на съзнание, отдавна изгубило надежда. И един въпрос умa ми занимава: какво ли ще прошепна с последния си дъх: "Обичам те" или пък "Мразя".