Досиетата Х: Искам да повярвам

Режисьор: Крис Картър
В ролите: Дейвид Духовни, Джилиан Андерсън, Аманда Пийт, Били Конъли, Мич Пилеги, Калъм Кийт Рене и др.

Автор: Роланд

     Нека бъдем честни – никой не очакваше от този филм да е добър. И за слепите беше очевидно, че ако дори трейлърът не успява да създаде усещане за съспенс и динамика, малко вероятно е и крайният продукт да може да се похвали с такива. Въпреки това едва ли има човек, който да чете това списание и да няма скъпи детски спомени от Досиетата Х, така че вероятно всички изпитваме едно такова леко глождещо чувство, че може би ще изпуснем нещо, ако не идем да видим за какво става въпрос.
     Е, ето за какво става въпрос. Действието на Искам да повярвам се развива след края на сериала. Мълдър (Дейвид Духовни) живее изолиран, теоретично за да се крие от ФБР, но на практика просто за да не го занимава никой с нищо. Скъли (Джилиан Андерсън) работи като лекар в някаква болница, ръководена от църквата и е разкъсвана от безпомощност пред невероятно рядката мозъчна болест на малко момче, поверено на грижите й. Междувременно обаче някъде е изчезнала агентка на ФБР и един свещеник-педофил (Били Конъли) твърди, че споделя психична връзка с похитителите. Агент Уитни (Аманда Пийт) моли Скъли да намери Мълдър и му обещава чисто досие срещу помощта му по случая. И той помага, де ше ходи...
     Първото, което се натрапва на очи... е, че във филма участват двама актьори от Battlestar Galactica! Калъм Кийт Рене (или както там се произнася), познат ни като разкошния психар Лиобен, тук се подвизава като лошия руски престъпник, отговорен за отвличанията (което, всъщност, не е спойлер, както ще видим след малко), а Лорина Гейл (Елоша – религиозната негърка от първата половина на сериала) се появява като някакъв доктор на видеоекран в началото на филма. Не отдавам такова внимание на този факт случайно, а за да обърна внимание на нещо много лошо – че това наистина е първото, което ще ви направи впечатление! Да, филмът е толкова безличен, че през повечето време точно подобни странични нещица ще ви разсейват постоянно.
    На първо място, както трябва да е станало ясно от горния ми "спойлер", интрига всъщност няма. Още от втората третина на филма вече знаем кой е убиецът и въпреки че преди самия финал не научаваме каква му е целта, на нея всъщност не е обърнато никакво внимание. Защото фокусът на Искам да повярвам е изцяло насочен към личните драми на Скъли и Мълдър. Първата продължава да се бара скептик и освен това не иска повече да има нищо общо с разни свръхестествени гадости и убийства, а вторият търси мястото си под слънцето, въпреки че това място поставя връзката му с Дейна на риск. Дали отец Джо е истински медиум не е кой знае каква интрига, доколкото това не е Скуби Ду и ние знаем, че е такъв. Но на Крис Картър историята просто не му е била важна и я е сложил за фон на някаква неясно точно каква драма, продиктувана най-вече от криза на средната възраст.
     С което не искам да кажа, че филмът е чак слаб. По-скоро е наистина безличен. Носи силно усещане за носталгия и приятна атмосфера, има емоционален заряд (поне от гледна точка на Скъли, Мълдир си е дърво) и не те оставя с усещане за изгубено време. Не те оставя обаче и с усещане за спечелено такова.
     Актьорската игра е прилична, но реално сценарият е позволил само на Джилиан Андерсън да развие каквато и да било роля. За сметка на това тя я развива наистина чудесно, а освен това годините са й се отразили прекрасно и сега вече освен че играе много по-убедително, е станала и много по-красива. Женствена. С излъчване. Изобщо прелест. Няма да вземе Оскар, разбира се, но се оказа приятната изненада в Досиетата Х.
     И тъй. Ако сте фенове, има два пътя на действие – да гледате този филм без очаквания, за да ви донесе приятна носталгия по чудесния сериал или да не го гледате, за да не си развалите хубавите спомени. Ако пък не сте, не мисля, че има смисъл да трошите пари по него. Щото исках да повярвам, исках, ма просто ни вля'а...

Оценка: 6/10