Пиксарци печелят сърцата на публиката още преди началото на филма, пускайки кратка анимацийка за един магьосник и непокорния му заек. Култова визия, смешно до кретенизъм и изобщо приятно напомпващо доброто настроение преди реално да започне УОЛ.И.Много бързо обаче стана ясно, че той не се нуждае от патерици, за да блесне. Още самото му начало е доста нетипично за детски филм – мрачен апокалиптичен свят, изпълнен с боклук, където един самотен тостер на колелца пакетира отпадъците в стегнати кубове, от които после си строи небостъргачи. Човечеството е изоставило Земята на борда на огромните космически кораби "Аксиом" (дразнещо преведени като "Аксиома", но в крайна сметка стискаме зъби и търпим дублажа...), оставяйки тези роботи да почистят света в тяхно отсъствие. Малкото нещо УОЛ.И е последният от своя вид,
всички други уолита са се повредили преди столетия. През седемстотинте години, изминали от напускането на хората, той е започнал да развива някакво самосъзнание и може би дори емоции. Обсебен е от човешката култура и събира всякакви артефакти, които му направят впечатление. Естествено в мизерната му платка малко по малко се заражда и концепцията "самота".Всичко това се променя, когато от небето се спуска космически кораб, който оставя на Земята свръхмодерния робот Ийв (Ива, съгласно авангардните виждания на преводаческия екип). Тя има мисия и УОЛ.И може би е ключът към нейното изпълнение.
УОЛ.И е приказен във визуално отношение филм и създава страхотни усещания – самотата и разрухата в началото, свръхмодерната роботизация от средата нататък. Трите сцени на полет пък (една на Земята и две в космоса) са почти болезнено меланхолични и красиви. За това допринася и великолепната музика на Томас Нюман, която не блести с оригиналност или разнообразие, но блести със съвършена точност във всяка сцена, което в случая е повече от достатъчно.
Сценарно филмът също е брутален – историята не е нищо дълбоко и завъртяно, но като за нещо, правено за деца, е просто приказка. Използван е любимият ми за подобен тип заглавия похват всеки дребен детайл, загатнат по едно или друго време, после да играе ключова роля за развръзката. Главните герои са великолепно развити, което си е майсторство, предвид че на практика нямат реплики, освен няколко отделни думи тук и там.Интересна критика, която чета на доста места, е как УОЛ.И бил поредната холивудска еко-пропаганда. Трудно ми е да се съглася с това. Да, филмът има еко-тема, разбира се – замърсената Земя, изоставена от хората – но не се опитва нито да назидава, нито да обвинява, нито дори да отправя послания. Това е просто едно приключение с елементи на любовна история във фантастичен декор. И толкова. Да намираш еко-пропаганда в подобно заглавие за мен е търсене на теле под локомотив.
Така че ако ви се гледа на голям екран детски филм, минимално осакатен от дублажа си и наистина безкрайно добре направен в практически всяко отношение, УОЛ.И е най-добрият избор.