Е, ако случайно сред читателите на списанието има и други като мен, нека разясня с две думи: Тропическа буря е екшън-комедия-тире-пародия с елементи на сатира, която се върти около заснемането на филм за войната във Виетнам, базиран върху книгата на някакъв ветеран. В главните роли са трима звездни актьори, всеки от които крие някакъв проблем. Тъг Спийдман (Бен Стилър) е залязващ екшън-герой, чиято постапокалиптична поредица отдавна се е превърнала в предъвкване на стар материал, а единственият му опит да изиграе сериозна роля (т.е. такава на олигофрен) се е увенчала с кардинален провал. Джеф Портной (Джак Блек) е дебел комедиант от най-долнопробния тип, който има проблеми с наркотиците. А Кърк Лазарус (Робърт Дауни Джуниър) е оскаров актьор, известен със скандалността си и с потапянето във всяка роля, която играе. Неговата драма ще разберем към края на филма.Още преди официално да започне, филмът подхваща гаргарата в Бибрутален стил, с една фалшива реклама на напитки и три измислени трейлъра (всеки от които с логото на различна голяма компания, бтв, чудя се как са се договорили) с всеки от тримата герои. Този на Джак Блек беше потресаващо несмешен, но другите два буквално давят от смях.
След това обаче започва реалната Тропическа буря и нещата леко се оплитат.
Основният проблем, пък и като цяло май единственият, на филма е, че не знае какво иска да бъде. Комедия или кървав екшън? Ситуационен бъзик или пародия? Подмолна сатира? Вместо да избере единен курс на действие, той се затлачва във всичко едновременно и като резултат не постига нито една от целите си на сто процента.
Ако се изключи силно преиграващия и като цяло не особено забавен Джак Блек, актьорската игра е на осем, с бясно включване от Том Круз в ролята на пошъл продуцент-простак и не толкова бясно на Матю МакКонахи, който играе една от по-уиърд ролите си напоследък. Дори не особено симпатичният ми Бен Стилър успява да е забавен, а Робърт Дауни Джуниър е бог, както обикновено.Хуморът обаче не е съвсем на ниво, т.е. на ниво е, ама неравно. Пародийните елементи са най-вече свързани с класическите виетнамски филми и се делят на твърде тънки, за да ги забележи човек, който не ги търси специално (макар че пък като ги види, са доста яки), и прекалено дебелашки. Не, че не забавляват, но малко насилено. Сатирата пък е насочена основно към актьорската професия, модела на мислене, който тя симулира, и екстремностите, до които могат да стигнат актьорите. Към тази част критики нямам, много е силна. Ситуационният хумор е дебилен като в комедия с Бен Стилър... Опа, да, точно така.
Екшънът е нещо странно. Брутален с елементи на гнусност, кървав колкото си искаш и някакси... тревожен, когато си отишъл уж да гледаш комедия. Някакси веселата част от него липсва, поне през повечето време, и кървищата и вътрешностите, мръсотията, изгарянията... са прекалено истински. Което само по себе си не е повод за критика, разбира се, но допринася за цялостното тотално хаотично усещане, че Тропическа буря не е наясно нито какво е, нито какво иска да бъде.Саундтракът е доста корав, с адски качествени песни на популярни през десетилетията групи, плюс малко филмова епика за цвят, повечето от която също по-скоро пародира виетнамските филми.
И така, Тропическа буря е един много забавен филм, но за съжаление е и един малко разочароващ филм. Хуморът му не е постоянно успешен и на моменти е откровено тъп в американската си елементарност. А липсата на хомогенност просто не ти позволява да се отпуснеш и да му се наслаждаваш изцяло. При все това определено си струва поне едно гледане, пък и по-малко критично настроените от мен (и феновете на Джак Блек – странна група хора, винаги съм го мислел) вероятно ще го харесат безрезервно.