Любими филми – Пародии

Демандред

Свръхвисоки честоти (UHF)

Защо: На първо гледане за малко щях да се задуша от смях. Небеизвестният Weird Al Yankovic прави култова роля, а гаврите с Рамбо, Конан Варваринът, песните на Dire Straights и какво ли още не са една от друга по-изобретателни и шантави. Как да не се влюби човек във филм, в който има лафове като този – "Next week on U62, He's back, And this time, He's mad, Ghandi II. No more mister passive resistance, He's out to kick some butt. This is one bad mother you don't wanna mess with."

Свободни размисли: Хванах съвсем случайно филма по телевизията преди няколко години и още в началото ме грабна с много идейната гавра с откриващата сцена на първия Индиана Джоунс. Оттам нататък нещата бяха все така на ниво. Героят на Weird Al е неудачник, който случайно става шеф на малка ТВ станция и естествено се развихря с шантавите си идеи за нейното управление и развитие. Някои от предаванията и най-вече рекламите, пускани по нея, са абсолютно гениални, примерно онази за града на шпатулите. Освен пародирането на какво ли не по култов начин, във филма има и множество по-типични комедийни ситуации и лафове, които обаче отново са в по-голямата си част оригинални и адски забавни. Актьорите, макар и не особено известни, освен Weird Al, се справят отлично и въобще UHF е едно чудесно забавление, ако харесвате шантав хумор.

Марфа

Има ли пилот в самолета

Свободни размисли: В интерес на истината на тази крехка възраст се смеех от сърце и на филмите с Бъд Спенсър и Терънс Хил, така че човек не трябва да взема насериозно писанията ми. Има ли пилот в самолета предизвикваше смях у мен дори след едно зловещо пътуване със самолет, при което замалко да падна в океана в компанията на някоя и друга доброжелателно настроена акула. Хуморът няма нищо общо с нивото на просташкия си клозетен събрат, какъвто се валя на талази из неща като Мълчанието на шунките например. Човек се смее от сърце, а не защото някой е пръднал и е светнала табелка с надпис "СМЯХ". Продължението му, Има ли пилот в самолета 2, е доста out of space дори и в буквалния смисъл, но първата му част ще остане завинаги в сърцето ми.

Пъгсли

Животът на Браян

Свободни размисли: Еми може да не е съвсем пародия, но пък и за комедия не се класира напълно според мен. Плюс това в момента наистина не мога да се сетя за нещо по-забавно от този филм, което същевременно да пародира такава голяма част от киното, каквато са религиозните бълвочи. А пък с момчетата от Монти Пайтън съм готов да гледам и реклами за сапун по цял ден, те си имат начин да ги направят интересни.

Ян

Защо: Защото бяха първите пародии, които гледах, и гаврите радваха.

Свободни размисли: За разлика от последвалите ги Страшни, Епични и Като-цяло-потресаващо-тъпи филми, при Смотаняците майтапите работеха. Не, че и там нямаше дебелашки хумор, но като че ли беше с мярка. Пък и това са единствените пародии, които и днес гледам с удоволствие, та явно има нещо.

Планета страх

Защо: Защото улавя, на моменти по много тънък начин, елементи, които най-често остават незабелязани за другите пародии. Защото си играе не само със съдържанието, но и с формата. Заради сцената с хлапето и пистолета, за Бога!

Свободни размисли: Ако наистина седна и се замисля, вероятно ще ми дойдат наум и други пародии, които много харесвам, някои от тях вероятно и по-добри от Планета страх. В крайна сметка в жанра се подвизават неща като Животът на Браян, Смотаняци, Спейс Болс, че ако щете и първите един-два Страшни филма. Избрах този обаче не само защото знаех, че никой друг няма да го избере, но и защото си дадох сметка, че всъщност в него наистина има куп неща, които не съм срещал никъде. Елементи като изгубената лента, лошото качество на образа, вледеняващата сериозност, с която е направен – ярък контраст с практически всички други пародии, за които се сещам. Докато в тях идеята е всичко да е смешно, дебилно и т.н., Планета страх е един смъртоносно сериозен филм, който просто е толкова абсурдно и умишлено тъп, че ти позволява не просто да му се смееш, но и да видиш с пълна яснота как всъщност изглеждат всички тези клишета, когато са използвани некадърно. А подобен тип пародиране всъщност поне за мен е много по-интелигентен и въздействащ от директната гавра.

Убий Бил

Защо: Убий Бил е въплътеният куулнес, съчетан със стряскащо брутална и все пак доста тънка гавра, сериозни теми, мъжки момичета, музика за милиони и нечовешка актьорска игра. Почеркът на Тарантино е непогрешим, резултатът – вечна класика за всекиго с някаква бегла представа за вкус.

Свободни размисли: На какво е пародия Убий Бил? На уестърни, примерно. На бойни филми. На взимането насериозно. На кинокритиците. Все тая. С ръка на сърцето признавам, че подобна гениална творба трябваше да присъства в тази рубрика и тъй като разни предателски елементи я секвестираха в изданието за екшъните, ще влезе тук. При това, както вече имах удоволствието да изпенявя, Убий Бил е доста интелигентна гавра, която, за разлика от Планета Страх например (един друг нелош кандидат за любима пародия), има предимството да е умопомрачаващо стилна и поради това печели доста червени точки. Не на последно място, филмът умее да разчувства и – в комплект с втората си част – има един от най-добрите финали в киното. Изобщо – гледайте и палете свещи на Тарантино, за бога! Филмовата мастурбация е културно благо!

P.S. Но изглейдате и Свещеният Граал на Монти Пайтън. Доста по-добър е от двойно лансирания на тая страница Живот на Браян.

Животът на Браян

Защо: Защото е АБСОЛЮТНО гениален по ВСИЧКИ параграфи. Защото е вечен. Защото последната сцена на филма е квинтесенцията на сарказма и никой никога няма да направи нещо по-добро от нея в тази област.

Свободни размисли:
И разправят, че английският хумор бил тъп...
Смирено скланям глава пред Великите. Казват, че най-лесното нещо на тази земя било да направиш пародия, но аз не мога да се съглася с това изявление. Обикновена пародия – може би. Добра пародия – безкрайно трудно. А тази е много повече от добра. Не ми се иска да навлизам в подробности, защото ще се олея. За мен всяка секунда от филма, всяка негова сцена е пълна със съдържание и смисъл и ми доставя огромно удоволствие на най-различни нива. Само ще си позволя да сложа един финален лозунг от може би най-любимия ми момент:

ROMANI ITE DOMUM!!!!!!!!