Та, за сюжета: Младата Софи ще се омъжва, но иска да бъде отведена до олтара от баща си, както всяка булка. Драмата е, че не е ясно кой е той. Според дневника на майка й Дона, който успява да отмъкне, кандидатите за тази съмнителна титла са не
един или двама, а цели трима. И така, по покана на Софи, тримата кандидат-татковци пристигат на малкия гръцки остров, за да всеят пълен хаос в живота на Дона.Актьорската игра е добра, но всъщност в случая къде-къде по-важното е пеенето и за мое голямо учудване, Мерил Стрийп и всички други се справиха страхотно. Вярно е, че аз не съм спец, но пък и повечето зрители на мюзикъла не са, така че мога смело да изкажа дилетантското си мнение и да стоя зад него (а, спокойно, аз съм поел професионалното, все пак не всички зрители са глухи – бел. Роланд).
Абсолютно бях очарована от комбинирането на песен, танц и история, за да се създаде един цялостен филм, който да е едновременно музикален и все пак да не забравя, че е филм.
Чисто техническото изпълнение като осветление, операторско майсторство и други са прекрасно допълнение и само допринасят за това очарователно изживяване.
Един от другите елементи във филма, които тотално ме плениха, е облеклото, по-точно прекрасната му скромност и пищният бюфет от плът, на който зрителите могат да се любуват.
Макар да не съм особено многословна, мога силно да препоръчам мюзикъла на всички, които все още се колебаят.