хладилника си с мотивиращи послания и работи с изумителна ефикасност. За съжаление, анализите му се състоят предимно от 600-странични записи на терористи, обсъждащи сутрешните кифли на по кафе. Още тук започва играта на Get Smart с очакванията ни, която продължава и докрая. Макс е леко недолюбван заради педантичността си, но всъщност уважаван в отдела си служител. Той е нещастен единствено защото не е истински, работещ в калта и кръвта агент като своя добър приятел, топ-рамбото на отдела, Агент 23 (Скалата!). Шефът на Макс (Алан Аркин) не го повишава, просто защото той върши работата си твърде добре.Тъй като обаче ако Макс не бъде повишен, филмът ще свърши (или ще продължи, докато ние гледаме как нещастният Стив Карел подслушва разговори между шести братовчеди на терористи с безкрайно забавната си безизрана физиономия), в негово отсъствие щаб-квартирата на Control бива изтърбушена от техните архиврагове, терористите Kaos, а той впоследствие – набързо повишен в екшън-герой. След това (отново)
с безкрайно забавна безизразна физиономия Макс всъщност върши много добра работа в тандем с другия топ-агент на Control, Агент 99 (Ан Хатауей). Като не пропуска покрай това да се излага по изтощително смешен начин.Комедията във филма е поравно дебилна, много остроумна, и добронамерена. Хуморът тук не е постоянно за сметка на някой клет дебил, тъй като, както казах, Макс се справя достойно и ефективно с работата си и когато по-късно героите започват да проявяват малко по-дълбоки чувства един към друг (да, точно така, за Скалата и Стив Карел става въпрос), има достатъчно правдоподобност, за да може, дори да не ти *пука* за тях, поне да се умилиш и усмихнеш (да, Скалата и Стив Карел пълнят и шият плюшени зайчета и припкат и танцуват боси по тревата в трибют към гениалния край на Четиридесетгодишният девственик). Повечето от смешните моменти, независимо дали са за хора с ниски, или високи чела, работят заради перфектния тайминг на нефизиономиите на Карел, ослепителните усмивки на Скалата и оригиналните включвания на Алан Аркин. Ан Хатауей, която винаги съм визуализирал като речниковото определение на "твърде сладка", тук на моменти показва едни доста по-различни... измерения и гледни точки от нюйоркската принцеска, с която стана известна.
Към всичко това мога да добавя и много стабилните и добре изпипани екшън сцени, чиято цел не е да се посмеем дебилно на глупостите в тях (и на това колко зле са заснети, каквито тези сцени са в повечето комедии), а просто да вдигнат адреналина. Филмът също така си плаче за продължение – самият аз не точно плача за продължение, но с удоволствие бих го гледал. А като се замисля, бих гледал и първия филм още веднъж. А, вярно, вече го направих.