Making Money
by Terry Pratchett

Автор: Кселос

"Making Money is both fantasy and non-fantasy, as money is a fantasy within the "real world", as we've agreed that these numbers of conceptual things like dollars have a value."
Terry Pratchett

'How do you think they work?'
'Well, you take rich people's money and lend it to suitable people at interest, and give as little as possible of the interest back.'
'Yes, and what is a suitable person?' 'Someone who can prove they don't need the money?'
'Oh, you cynic. But you have got the general idea.'

     Колегата Моридин ви представи Going postal миналия брой, но тъй като не е стигнал да прочете тази, реших да продължа малко аз. Ако сте го пропуснали някак, бегом там. А ако и вие още не сте стигнали до Making Money, ще се постарая да ви разведа. И едно предупреждение – ще сипя доста спойлери, обхващащи и други книги, четете на свой риск.
     Мисля си, че в други светове редовият читател има да се бори най-много с пунктуацията, с книги, които четат него, с дракони и страховити окултни сили. Завиждам им със страшна сила. Защо ли? Ми защото в нашия се случва издателство Вузев. Не може да ме убедят, че няма книга, която срещу добро заплащане и малко организация да не може да се преведе с години. Ама явно тия и Мойст фон Липвиг не може да ги спаси вече. Шанс за тях, де, аз си напънах английския и определено има голяма разлика в усещането. Така или иначе, без да излезе Пощоряване няма смисъл да се издава тази, а тъй като първата не се очертава да излезе в обозримо бъдеще... Предварително се извинявам за някоя и друга не съвсем точно преведена дума тук там.
     Напоследък паралелно препрочитам поредицата за Тифани (Wee free men, A hat full of sky, Wintersmith) и Thud, които са толкова нечовешки, че на техния фон Making Money и подобния тип някак доста бледнеят като история от Света на Диска. Да, "пратчетка" си е, но е имало и ще има бая по-добри.
     В последно време при Пратчет ми прави впечатление едно преминаване от шаренкия хумор с повечко философия и гавричките с Живота, Вселената и... е, без таралежа, към по-конкретни теми и най-вече вътрешния свят на героите. Към онова в тъмата зад очите и какво друго може да нахълта там неканено. За истинските стойности в живота, вещерството и израстването на човек. Горя от пламенен ентусиазъм да пиша за тях по-натам, особено както ще видим превод на фийгълски през крив макарон. А както и предвид това, че в Thud и дори Wintersmith има малки, но създаващи яка атмосфера препратки към Пощата/Свободната преса, чорапите на Старши Пощальон Гроут и любовта на Командир Ваймс към тарикати като Мойст и дьо Слов. И тъй като са по същото време и делят събития с Going postal и Making Money, ефектът е в пъти по-голям, ако сте ги чели. Като цяло Making Money си е едно към едно с предишната като стил, а и героите са почти същите.

          С две думи за историята. Пощата вече работи като добре смазана машина, Мойст е стълб и опора на обществото и най-вероятният следващ председател на Гилдията на търговците на Анкх-Морпорк със съпътстващата този пост голяма позлатена верига. Адора отсъства в постоянни командировки да копае и освобождава големи, зарязвайки го на втори план на фаза почти женени. Този път обаче е попаднала на нещо ГОЛЯМО. В тази книга мадамата има доста по-голяма роля от това да пуши нервно, да прави живота на Мойст интересен и да изглежда секси в проста дълга рокля. А Мойст в общи линии го гони тотална и убийствена скука, мъка по любимата и пак скука, водеща до степен да си рискува живота, катерейки се нощем по фасадата на Пощата, и да ровичка ключалките на собствения си офис.
     В този момент естествено се намесва Патрицият, който в последните книги има доста повече присъствие, и слава богу няма нищо общо с Джереми Айрънс.
На Предложението Му™ естествено не може да се откаже (макар че Мойст прави жалък опит) – да се заеме с оправянето на бакиите на Кралската Банка на Анкх-Морпорк + бонус Монетният двор1! Патрицият се е заел сериозно с правенето на метро2 в претоварения и задръстен Анкх-Морпорк, използвайки прокопаните галерии и изоставените Устройства на джуджетата (историята в Thud). За което се искат парици, разбира се, но Ветинари не е тиранин, който би национализирал Банката. Има си и по-фини начини.
     Председателката на борда на въпросната банка – Топси Лавиш3 освобождава терена, като умира (странно, но от напълно естествена смърт), оставяйки своето малко кученце Фъспот (Fusspot?!?4) на Мойст. А, да – и дребната подробност с 51% от акциите на банката, завещани на кученцето. Плюс солиден договор с Гилдията на Убийците за главата на попечителя Мойст, ако нещо внезапно се случи на малоумния помияр, с доминиращ ген на оцъклен мопс. Няма мърдане...

'Unfortunately, people have rather lost their faith in banks.'
'Why?'
'Because we lost their money, usually. Mostly not on purpose.'

     Тенденцията хората все повече да не вярват на банките е в пика си (нещо, от което и ние сме се напатили доволно) и те са пред колапс. Производството на една метална монета от един цент отнема часове, струва два цента за материали и работа, и прочее. Тъй като де факто пощенските марки са своего рода втора валута в града, работата е точно за Мойст (колкото и да се дърпа по навик, а в същото време да го гложди нуждата от Тръпката). Свежите идеи на новия преводач на Председателя (баф, баф), разбира се са посрещнати далеч от радушно от Главния касиер мистър Бент, който е болно обсебен от блясъка и стойността на златото, може да смята всичко наум, да сверява часовниците по своя вътрешен и вероятно е вампир (истината всъщност е далеч по-страшна). Идеята на Мойст стойността на валутата да не е мечтата за един тон злато в мазето е твърде, твърде новаторска. Рискът от фалшифициране на банк'нотите баш в град като Анкх-Морпорк е огромен, а най-гениалният гравьор на света предстои да бъде обесен след ден за фалшификация на пощенски марки. Към това прибавяме извергите от клана Лавиш – хора, с които не искаш да си имаш каквато и да е работа (дори когато не се съдят, убиват и карат един с друг, водейки всеки поне по трима адвокати). Появата на един колоритен стар мръсник и "колега" от дните на весели измами, познал кой е Мойст, допълнително натяга обстановката. В стила на предишната книга нещата се трупат все повече и повече, а Мойст се измъква все така оригинално и със стил.

Плюсове:
+ Мойст – същият съвършен мискинин
+ Нови яки образи (целият отдел на НУ за Следсмъртни комуникации (Post mortem communications), а.к.а. Некрома...; Централните фигури от родата – Космо и Пучи Щедри – са наистина големи образи; Кучето рулз; Първата жена голем Гладис (не питайте).
+ Pink Pussycat club (трябва да сте чели Thud) ("...there seemed to be a good atmosphere in the place, especially among the dancers, who were working extra hard now that someone had invented a currency that could be stuck into a garter")
+ Иронията и философията зад принципа на работа на Банките и Обществото и безплатния 24/7 труд
+ Устройството, смятащо финансовите тенденции чрез скачени съдове и цветна вода (Glooper) + Игор (взаимстван от оригиналния Phillips Economic Computer, създаден 1949. Уви без Игор). Другите технически бъзици, като Шкафа (Filling cabinet).

Минуси:
– За мен извадките в главите са ПЪЛНОТО ОСПОЙЛЯНЕ и са досадни. Като прочетеш "Мойст ще го гърбят в тъмна уличка, Адора намира едикво си..." и прочее се чувстваш все едно си чел онези леко цинични, но верни извадки тип "книга в 5 реда". За чий ми е да го прочета една страница преди да се случи същото, едно към едно!

     В кратце, за който ме е издържал до тук... Making Money е още от същото, написано добре и доразвито. Приятно продължение, като се очаква и трета книга (данъчната система на града също куца).

Оценка: 7/10



1 Royal Bank of Ankh-Morpork and the Royal Mint.

2 The Undertaking.

3 Lavish - извънредно/прекалено щедър.

4 Fusspot - суетлив/придирчив човек, който вечно се тревожи за дреболии.