Джак Фауст е интерпретация на популярната легенда за ненаситния за знание учен, толкова експлоатирана от философи и литератори. Суонуик обаче си е позволил да разгледа познатата история по твърде различен начин, изцяло от гледна точка на научната фантастика. Няколко века преди нашето време, в пристъп на ярост срещу ограниченията на назадничавата западна наука, Йоханес Фауст, жаден за истината магистър и велик учен, извършва чудовищен ритуал. В резултат на това влиза във връзка със същество от друг свят, където светлината и времето летят немислимо бързо, за секунди земно време измират поколения и за силата на съзнанието няма нищо невъзможно. Демонът от чуждото измерение се назовава Мефистофел, но в това име не се крие древният библейски смисъл, а уравнение, което стои в сърцето на цялото съществуване. Дяволът не е егоистичен индивидуалист, а кошерно съзнание, сбор от мислите на милиони извънземни. Целта му не е да открадне душата на Фауст, а да унищожи цялото човечество. Готов е да предложи цялото знание на Фауст, а от учения германец изисква само едно – да чуе всяка една негова дума.Историята започва прекрасно. Стилът на Суонуик е стегнат и изразителен, далеч от поетичен, но доста цветущ, като четката на умел художник. Първите няколко глави са изключително остроумни и увличащи. Ярките образи и смехотворни ситуации в претъпкания и мръсен Нюрнберг от 16 век се редуват с унищожителните филофски дитирамби, които Фауст сипе върху едностранчивата и безполезна наука. Контактът с Мефистофел и цялата идея, чрез която Суонуик е претворил образа на дявола, са великолепни. След просветлението си Фауст се заема да пренареди научните канони,
да революционизира науката и да взриви съзнанията на най-великите учени на епохата. Посрещнат като луд, постепенно той се превръща във фигура на колос, която помита начина на живот, трансформира всичко познато и тласка света към светкавичен прогрес... или бърз Армагедон. Джак Фауст не е точно роман, поне не оставя такова впечатление. По-скоро е басня за метафизиката на вселената, за човешката глупост и за неспособността на разума да се справи със затрудненията, породени от човешката природа. И естествено, като всяка добра приказка за пропадането на душата и прегръщането на злото, тук също има любов и предателства. Книгата чудесно проследява развитието на западната наука, макар и малко нереалистично, показвайки всички идиотски спънки, през които е трябвало да премине. Самата й схема представлява изкачване по стълбата на прогреса, а някъде по стъпалата й главният герой бавно пропада и губи надеждата си в човечеството, за да се стигне до силния, макар и очакван финал. На Суонуик си му личи, че е майстор на късата форма. Голяма част от главите са страхотно капсулирани в собственото си тяло и съчетават идеално форма и съдържание. Това е както преимущество, така и недостатък, тъй като истинският проблем на книгата е, че не успява да се превърне в истинска история, за чиито герои ти пука истински и стомахът ти се свива от притеснение при появата на всяка нова неизвестна. Много е вероятно точно това да е бил замисълът на автора, защото така и така всеки е запознат с легендата за Фауст. И все пак.
Плюсове:
+ Суонуик е майстор на писането, което си личи и по словотворенето му, и по умелото му боравене с формата на текста.
+ Книгата по прекрасен начин осмива наклонността на хората да вярват в глупости и да се осланят на какви ли не шарлатани, а в същото време представя добър поглед върху прогреса и цената му.
+ Интелигентна и добре проучена.
+ Мащабна. И финалът е впечатляващ.
+ Мефистофел е страхотен образ.
Минуси:
– Както споменах, Jack Faust не създава усещане за роман, липсва й елементът, който да я превърне в нещо повече от черна приказка за човешката глупост и самонадеяност.
– При все мащаба на събитията и гигантските исторически измерения, в които се развива действието, го няма нужното натрупване на напрежение и развръзката, които да направят четенето наистина запомнящо се.
– Колкото и добре да е пресъздаден прогресът, е доста глупаво да се предположи, че науката би следвала същия ход, който познаваме, ако цялото знание беше достъпно в едно единствено поколение. Суонуик сигурно също е съзнавал това и вероятно е избрал да се придържа към познатата история, защото това по-добре служи на целите на романа. Въпреки това на моменти се създават леко нелогични ситуации.
– Останалите герои не са твърде впечатляващи.
Силна и много интелигентно написана книга, но имам чувството, че Суонуик сам се е вкарал в капана, пишейки роман по известна история. Jack Faust просто не си поставя за цел нещо друго, освен да разгледа старата легенда под нов, научнофантастичен ъгъл, а и като че ли не позволява на автора да се развихри истински.
Оценка: 7.5/10