Анушка Шанкар – Пътуване

Автор: Гаро

"Повечето хора са музиканти само защото свирят на даден инструмент;
когато свирят на този инструмент, се ражда музика.
За мен Рави е музиката, а въпрос на съвпадение е, че свири на ситар.
Същото може да се каже и за Анушка.
Тя притежава това качество, тя Е музиката."
Джордж Харисън (1997)

     Изпълнителите на така наречения музикален жанр world music се радват на огромна популярност (е, може би не точно в България) най-вече поради факта, че успяват да смесят различни етно звуци, да им придадат модерно звучене и да ни ги поднесат с частица personal touch. Такъв артист е и Анушка Шанкар. За нея критиците казват, че освен родена в музикално семейство, е имала възможност да се учи от най-добрия, от баща си Рави Шанкар – най-почитания съвременен изпълнител и композитор на индийска музика. В семейството има още един известен музикант – джаз певицата Нора Джоунс, която е полусестра по бащина линия на Анушка.
     При това положение, не е учудващо, че още на осемгодишна възраст Рави Шанкар започва да преподава на дъщеря си уроци по ситар (традиционен индийски струнен инструмент). По това време родената в Лондон Анушка се премества да живее в САЩ, като на 17-годишна възраст вече има зад гърба си няколко сериозни публични изяви. Така с годините тя се утвърждава като една от най-известните жени от индийски произход и краси корицата на дебютния брой на индийската версия на списание Rolling Stone.
     Дискографията на Анушка Шанкар не е особено богата на издания, но за world music е по-характерно участието в множество проекти, съвместни изпълнения и концерти. Това позволява на изпълнителите едновременно да останат за по-дълго във фокуса на медиите и да експериментират много повече с музиката, която създават. Все пак, творчеството на Анушка може да бъде разделено на два периода – да ги наречем условно класически и модерен.
     Първият обхваща албумите: Anoushka (1998), Anourag (2000) и Live at Carnegie Hall (2001). Нарекох го класически, защото става дума за изпълнения на индийска музика в традиционен стил. Някои от мелодиите са взети от творчеството на Рави Шанкар, а концертът в Карнеги Хол носи на авторката си първата номинация за наградите "Грами". Музиката представлява мистично пътешествие през отворените чакри на освободения ум. Първоначално те измива от мръсотията на напрегнатия живот, намазва тялото ти с ароматни масла, след което остава струните да погалят освободеното от предразсъдъци човешко съзнание.
     Следват четири години, в които Анушка се отдава на концертна дейност, изпълнителката издава книга за живота на баща си, видян през нейните очи, снима се във филм и записва документален филм за BBC за инструмента ситар.
     Така през 2005-та година бял свят вижда албумът, белязал сериозна промяна в звученето на Анушка Шанкар. Озаглавен Rise, той носи уникалност, която модернизира индийската музика и полага мостове между мелодии, характерни за етноси с твърде различна култура. Резултатът е приветстван както в Индия, където оценяват запазването на корените, така и от западните слушатели, които намират сериозно предизвикателство за слуховите си възприятия. Резултатът е още една номинация за "Грами" и световно признание за красивата артистка.
Това сякаш я зарежда с ентусиазъм и тя започва работа по следващия си проект, който я среща с композитора Karsh Kale, успешно комбиниращ по това време традиционна индийска музика с модерни електронни звуци. В албума гостуват Нора Джоунс, Стинг и Рави Шанкар, а към мелодиите е добавена класическа музика, за да получим 62 спиращи дъха минути, озаглавени Breathing Under Water. Всичко започва с нещо, наподобяващо Буда Бар, което неусетно прелива в атмосферата на нощен клуб, където сумракът те обгръща и дъждът отвън барабани по стъклата в отчетлив ритъм. След това гласът на Анушка те поема на едно красиво интимно пътешествие в свят от желания и страсти, на който трудно можеш да се наситиш. Албумът наистина е прекрасен и аз например все още не мога да повярвам колко красиво ситарът се влива в класическата музика в "Little Glass Folk".