.jpg)
Като изключим разни неприятни впечатления, свързани със степента на умствено развитие у фрапиращо голяма част от зрителите, които закъсняваха с по повече от половин час за представлението и се бутаха в тъмното, търсейки местата си, както и с липсата на професионализъм от страна на организаторите, които не затвориха входовете след началото на шоуто... всичко останало беше приказка. Създаденият от Майкъл Флетли спектакъл е един отделен свят, толкова жив, пъстър и заразяващ, че малко неща са способни така да събудят кръвта на обикновения, улисан в ежедневието работник от кошера. Ирландските танци съчетават по невероятен начин енергията на подивял звяр с финеса на балерина и цялото това изобилие от грациозни и силни тела е вплетено в пълен синхрон благо.jpg)
дарение на прекрасната хореография. Когато няколко десетки танцьори се развихрят в пълна хармония на сцената, краката им чаткат като най-свирепата градушка, слухът почти успява да излъже очите, че сцената гори в пещта на танца, а цялото ти тяло трепти с неестествена и еуфорична честота, тогава усещаш, че си се докоснал до нещо магическо. Малко ти е тъжно, защото знаеш, че съвсем скоро усещането ще избледнее и ще остане само смътният спомен. Но сърцето ти хлопа като изтървано, като че ли дори мозъкът ти танцува в черепа и ти просто се потапяш в мига.Красиво и животрептящо, това са първите думи, които ми идват на ум за видяното представление. Трябва да им се признае на ирландците, истински професионалисти са и шоуто им заслужено е едно от най-успешните в света. Невероятни и изключителни силни танцьори, чиито тела и най-вече крака сами разказват истории, без нужда от каквито и да е думи. На моменти дори музиката беше излишна, толкова мощен и концентриран беше звуковият потоп от ударите, които танцьорите сипеха върху настилката. Самият тап-денсинг е основен елемент за възприемането на спектакъла, хармонизирането на изпълнителите е толкова добро, че краката им се превръщат в музикални ударни инструменти и добавят цял пласт към озвучаването.
.jpg)
Историята зад спектакъла е простичка и стандартна – разказва за битката между доброто и злото, за малкото духче, дошло през мъглите на времето на помощ на Господаря на танца срещу злия лорд Дон Дорча и неговите воини. Най-страхотните елементи естествено бяха масовите танци, по време на които цялата сцена на НДК бе изпълнена от танцьори, чиито тела сякаш щяха да се пръснат на всички посоки под действието на някаква заразителна енергия. Най-впечатляващи лично за мен бяха изпълненията на "The Warriors", "Warlords", "The Lord of the Dance", както и "Siamsa", "Victory" и "Planet Ireland" след антракта. По време на изброените на сцената сякаш имаше не хора, а стихия. Освен тях имаше и няколко солота (ех, Moриган Изкусителката...), няколко песни на богинята, които по-скоро представляваха приятна почивка между изцеждащите тропаници, и две изпълнения на дуо цигуларки, чиито струни с право са наречени огнени. Публиката явно се забавляваше и аплодира ирландците на крака в продължение на минути, а те съответно се отблагодариха с качествен бис. Два страхотно прекарани часа, които те карат да помечтаеш за Ирландия, за много танци и за един свят, в който можеш да изразиш всичко само с движенията на тялото си. Вярно, спектакълът отстъпваше видно на записите с Майкъл Флетли, неговата каризма се усеща дори от екрана, но пък на живо изживяването е съвсем различно и несравнимо. Жалко, че май в близките години няма да имаме нов шанс да ги видим отново тук.