Нека е от добрия вкус. Какво е добрият вкус? Нещо доста плаващо и неуловимо, признавам. Но липсата му се долавя доста ясно. Историята е отвратителна – Уесли Гибсън (Джеймс Макавой) е офисна пчеличка с пропилян живот, най-добрият му приятел бухти гаджето му едва ли не пред очите му, шефката му го тормози и изобщо всичко му е много посредствено, макар че като цяло виждаме, че сам си е виновен за това. После обаче идва Анджелина Джоли, пардон, Фокс, и му казва, че той всъщност е един от малцината, притежаващи бахти и специалните сили, които умеят да забавят възприятието си за заобикалящия ги свят и да... фалцират куршуми... След една доста безсмислена автомобилна каскада, мадамата води Уесли в тъкачна фабрика, която е прикритие за братство много тайни убийци, които до един притежават преждеспоменатите свръхспособности и изпълняват заповедите на... един стан.
Да, сериозен съм. Съдбата им праща имената на жертвите им посредством бинарен код, вплетен в нишките на един стан. Съдбата. В стана...
Добре, нека оставим за малко стана, съзнавам, че в началото идва в повече.
Филмът е направен по едноименния комикс на Марк Милар, който може да се похвали с тотално различен сетинг, сюжет и герои. Приликите между двете са общо взето 10%, като в тях обаче, уви, влиза и безумното явление "гледах Боен клуб, ама не схванах как точно му работи деструктивното послание и направих първосигнална злобарска помия в опита си да го изимитирам". И все пак комиксът, колкото и да ме подразни, е на светлинни години пред "екранизацията".
Да
се върнем обаче на въпросната.На първо място Неуловим е екшън със специални ефекти. Дотук добре. Проблемът е, че Уесли е женски полов орган и ние трябва да оценим това в първите двадесетина минути след началната суперефектна сцена, която с пресилеността си е като взета от реклама за черна техника. Как да оценим женската полова органност на Уес, обаче, след като и тя е наблъскана със специални ефекти? То не са забавени каданси, не са замръзващи кадри и звукови изблици. Контраст с предстоящия екшън? За какво ни е бе!
Дори след като милият Уес се превръща в корав женски полов орган, който вече може да си го връща на хората, които го дразнят, Неуловим продължава да ни залива с безвкусица. Цялата композиция на сюжета е смехотворна (СТАНЪТ НА СЪДБАТА ПОВЕЛЯВА!), мотивацията на всички освен Фокс е точно несъществуваща, а в историята има дупки, през които минава траулер! Финалният екшън е оправдан точно от нищо и елементарният начин, по който е обяснен, е буквално отвращаващ.
Да,
оправданието ми е ясно – това е летен блокбъстър, той не разчита на история.
И все пак, дали не може сюжетът поне да не си противоречи сам със себе
си? И онази думичка, която употребих в началото на ревюто, нека я повторя –
пошлост. Неуловим е именно пошъл. Естествено възпитателна
цел липсва, но въпреки това от него струи посланието "Да си шибаняк и чикиджия
е хубаво, стига да можеш да претрепеш всеки, който те дразни". Малоумните
наративчета зад кадър на Уесли допринасят много силно за тази безвкусица, включително
и в, нека ви спойлна, финалната реплика, която по смисъл е горе-долу "Ебах
мамата на всички, които ме дразнеха и това ме направи бахти и коравия пич. ТИ
с какво можеш да се похвалиш, а?" Еми не става така, Тимурчо, не става...Докато лея жлъч, нека изкоментирам и Макавой. Обожавам го това момче. Още га тичаше по пясъците на Аракис и не беше и помислял да така Кийра Найтли на стената на библиотеката, му личеше, че наистина е талантлив актьор. КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРАВИ ТОГАВА В ТАЯ БЕЗУМНА ПОМИЯ?! Айде, Анджелина я е нацелила три хубави филма общо в кариерата си, я не, Морган Фриймън (който играе, впрочем, шефът на убийците), като всеки голям и позастаряващ актьор, който не се казва Джак Никълсън, трябва задължително да запълни квотата си с боклуци, ама какъв го дърви един толкова обещаващ и талантлив млад драматичен актьор в подобно недоразумение? Наистина умът ми не го побира.
Ефектите също заслужават споменаване. Фалцирани куршуми, блъскащи се един в друг, булет-тайм, забавяне на времето... Уж всичко е както си трябва, обаче Тимур отново демонстрира пълна липса на вкус и всички ефекти са преексплоатирани, хвърлени самоцелно в мелето по много, че да има, и по някаква причина екшън-сцените ми лъхаха на ранен Уве, от периода, когато беше забавен. Уви, сюжетът на Неуловим също си плаче за сравнение с магнум опусите на хер Бол, така че тая аналогия се задълбочава.
Проблемът обаче е, че докато филмите на немския Фелини забавляват с тъпоумието си, диарийката на Бекмембетов се взима толкова смъртоносно насериозно, че просто няма как да те разсмее. Дори един-двата полу-забавни момента (с участието, естествено, на Анджи) са толкова тежкарски и кууууууууул, че някакси по ти идва да сбърчиш нос, отколкото да се разхилиш.
Неуловим разбира се не е лишен и от една-две хубави сцени. В момента се сещам само за онази с иновативната употреба на един шибидах, но ако се напъна, ще родя още нещо. Проблемът е, че това са малки и самотни островчета (по-скоро скалички) насред бурно море от фекален флуид, което поражда цунамита от посредственост, разбиващи се в отворилия обятия бряг на световния тийнейджър, който за мое най-искрено отвращение успя да се влюби в недоносчето на Бекмембетов, че и за още да пропищи. Аз лично много ще се замисля дали "журналистическият" ми дълг е по-силен от погнусата, с която ме изпълни първият ми досег до... това...
Оценка: 3.5/10