Хрониките на Нарния: Принц Каспиян

Режисьор: Андрю Адамсън
В ролите: Бен Барнс, Уилям Моузли, Ана Попълуел, Джорджи Хенли, Скандър Кейнс, Серджо Кастелито, Питър Динклаге, Уоруик Дейвис и др.

Автор: Роланд

     Така, сега, нека започнем с това, че Лъвът, вещицата и дрешникът или както там беше преведена първата Нарния, беше един доста слаб филм. Детски, да, но и неориентиран, импотентен, гол в безличните си ефекти и осакатен в неконсистентната си история. Да, дечицата пак си го харесаха, но за разлика от наистина качествените детски филми, повечето поотраснали зрители не можаха да го оценят. Нямаше какво да му оценяват просто.
     Така че от Принц Каспиян се очакваше или да затвърди лошото впечатление, или да измие срама. Е, той аха-аха да направи второто, но уви – в крайна сметка пада в капана на първото...
     Изминала е една година за семейство Пивензи, ала в Нарния тя е равна на цяло хилядолетие. И за това време приказните раси са били избивани и преследвани, докато сега не са на прага на пълното изтребление. Страната принадлежи на Телмарините – хора, дошли от морето, за да водят война с Нарнийците. Аслан е изоставил своя народ, а четиримата крале и кралици от древността – Питър (Уилям Моузли), Сюзън (Ана Попълуел), Едмънд (Скандър Кейнс) и Луси (Джорджи Хенли) – са вече само легенда. Докато младият престолонаследник на Телмарините, Каспиян (Бен Барнс), не се озовава преследван от собствения си чичо, на когото току що се е родил син и той е решил по този повод да премахне конкуренцията за трона. Каспиян надува митичния рог на Кралица Сюзън и четиримата братя и сестри се озовават обратно в приказния свят на Нарния.
     Останалото са битки, героизъм, вяра, безсмислена смърт и деус екс махина. Не, сериозно, толкова долнопробно сюжетно развитие с толкова минимален опит за обяснение не бях виждал. Аслан е всесилен, неунищожим и решава проблемите с по един рев. Но въпреки това оределите редици на Нарнийците мрат през целия филм, докато него просто го няма, щото "нищо не се случва по един и същи начин два пъти"?! И при все това накрая той просто идва и оправя нещата?! Егати!
     За актьорска игра е нелепо да си говорим. Бен Барнс беше симпатяга в началото на Звезден прах, но тук му е натрапен долнопробен псевдоиталиански акцент, който го кара да изглежда глупаво, пък и ролята на героичен смел принц като цяло не предлага особена дълбочина. Четиримата актьори от първия филм са с няколко идеи по-малко дразнещи, отколкото бяха там, явно в промеждутъка са понаучили това-онова. Момчетата са пораснали и са се разхубавили, момичетата са пораснали и са погрознели, но в крайна сметка няма пълно щастие. Серджо Кастелито, който играе злия владетел на Телмарините, Мираз, е безличен и не особено интересен, макар и да не дразни конкретно. За момент зрителите са обхванати от безумната надежда, че Тилда Суинтън (Бялата вещица) ще се развихри отново, но тя бива потъпкана бързо-бързо.
     Откъм ефекти Принц Каспиян е доста по-приличен от първа част, но при все това си остава "говорещи животинки и мърдащи дървета", което, уви, не беше твърде впечатляващо първия път и не е такова и сега. Визията на филма отново е "Властелинът за бедни", като за пореден път трябва да търпим самотен ездач, преследван от разположили се във V-образна формация и облечени в черно конници. Изобщо, аман от клишета.
     Музиката пък даже не заслужава споменаване, доколкото е предъвкана версия на онази от Лъвът, вещицата и бла бла...
     Единствената причина да гледате Принц Каспиян, е болно любопитство, журналистически задължения или фактът, че първата част наистина ви е харесала, в който случай ви съветвам да смените ShadowDance с един друг сайт... Аз за себе си знам, че ако не бях принуден от дълга си на ревюиращ (ок де, и болното любопитство), по никакъв начин не бих си тровил свободното време с тая посредственост.

Оценка: 5/10