Ян


     След провала на Анг Лий, Хълк беше последният франчайз, за който съм вярвал, че някога пак ще се появи на голям екран. От друга страна обаче Марвелци явно са посъбрали парици и са решили сериозно да се заемат с кино дейност, така че Брус Банър получава втори шанс.
     Един от огромните минуси на първия филм беше изборът на актьор за главната роля. Не ме разбирайте погрешно, Ерик Бана е много, много добър, но за съжаление е: (а) висок и (б) широкоплещест. Брус Банър е слаботелесен, нисък загубеняк. Смяната на Бана с Едуард Нортън успешно ликвидира подточка (б) (за съжаление и Нортън е височък, но какво да се прави, никой не е перфектен) и приближава кино образа до комиксовия оригинал. Браво на Марвел.
     Един от огромните плюсове на първия филм пък беше наличието на Дженифър Конъли в ролята на Бети Рос. Тя е: (а) красива и (б) талантлива. Лив Тайлър от друга страна се е позанемарила доста след Властелинът на пръстените и в резултат май се вписва само в подточка (б), и то с известни уговорки.
     Тим Рот (Блонски) и Уилям Хърт (генерал Рос) радват в какъвто и боклук да се снимат, така че при тях нямам забележки.
     За разлика от фиаското с оригиналния Хълк, този път от Юнивърсъл и Марвел са решили да ограничат произхода на героя до началните надписи и да се съсредоточат върху конкретната история. Брус Банър се крие от генерал Рос в Латинска Америка, но при малък производствен инцидент местоположението му става известно на военните. Начело на екипа, изпратен да го залови, е Емил Блонски, много-печеният-британски-войник™. Ядосан от провала на операцията, Блонски е вербуван от генерал Рос за малко експериментче със серум за супер войник, но това, което той всъщност иска, е силата на Хълк. Оттам насетне следват малко екшън и доста драма. Дам, правилно прочетохте. При все спец ефектите, Невероятният Хълк е повече драма, отколкото екшън. При това съвсем прилично направена. Е, няма да спечели Оскар в категорията, но при всички положения е доста по-добра от недоразумението на Анг Лий.
     Основният проблем за масовата публика ще е, че Невероятният Хълк излезе след Железният човек и е твърде различен от него. Ако сте очаквали нон-стоп готини лафове и самоиронични подмятания, то това просто не е вашият филм. Хуморът е сведен до абсолютния минимум. Аз нямах проблем, но е твърде вероятно при повечето хора ситуацията да е обратната. При все това с правилната нагласа може и да установите, че Невероятният Хълк всъщност е доста добър филм (при това без да се ограничава в рамките на поджанра си). Дайте му шанс.
           

Оценка: 7.5/10

Обратно към Невероятният Хълк