На първо място прави впечатление нестандартният подход към филма. В първата си почти една трета сякаш не гледаме екранизация на комикс, а шпионски трилър, при това страхотно изигран и заснет, изключително надъхващ и задъхан. Още самото интро с надписите, което разказва за раждането на Хълк, поставя доста сериозно темпо, а частта с Брус Банър в Бразилия направо спира дъха. Перфектна актьорска игра от страна на Еди Нортън, преследвания в претъпкан бразилски град, който е излязъл все едно от фентъзи или научна фантастика, доста драма и нагнетена атмосфера, създадена чрез перфектното изграждане на образа на Банър. Следва една средна част, която, за невероятна изненада, не приспива нито за миг, а освен това там се наслаждаваме на Лив Тайлър (която верно не може да играе много, милата, но за сметка на това е прекрасна) и най-накрая на истински Хълк-смаш.
Екшънът в Хълк е на много високо ниво. Също като в Железният човек, е доста пестелив, но компенсира с качество. Голямата зелена грамада далеч не изглежда по нелепия начин, по който би трябвало да изглежда... голяма зелена грамада, напротив – сцените предизвикват несъзнателни свивания на мускулите в най-напрегнатите ситуации, стискане на зъбите и като цяло изключително осезаемо напрежение, което струи на талази от трите мелета в лентата. И докато Железният човек беше екшън с лафове, Хълк е по-скоро екшън с драма. Като на моменти дори се създава впечатление, че драмата надделява. Това е постигнато чрез малки детайли, като например опитите на Банър да контролира Хълк и отчаянието, изписано в погледа на Нортън, обречената му връзка с Лив Тейлър, както и други хитри хрумки, които издигат филма над нивото на поредния добър екшън. Но при такъв каст няма какво да се учудваме. Марвел явно са се заели много сериозно с филмовия бизнес.
Едуард
Нортън е перфектният Банър (не, че съм се интересувал от Банър преди де, просто
Нортън наистина пасва идеално на образа), нежността и леко глуповатата невинност
на Лив Тейлър са използвани точно на място, а Уилям Хърт и Тим Рот са идеалните
допълнения в лицето на лошите.Черешката на върха на тортата пък е преплитането с Железният човек на края на филма и появата на Тони Старк. Ако Марвел наистина задържат нивото и обединят по качествен начин различните истории, които се очертават, филмовите им поредици наистина имат шанс да се превърнат във феномен в киното. Аз пък междувременно дори може да пробвам някой комикс.