Е, с огромна радост искам да обява, че хората очевидно доста добре са си направили сметките, защото Златната армия е великолепен. Повече фентъзи, отколкото комиксов филм, той разгръща с размах гротескно-приказната визия на дел Торо, от която мернахме намеци още в Лабиринтът на фавъна. Тя е подкована и от епична фентъзи-история и разкошна атмосфера, съчетаваща едновременно заплаха и тъга по начин, по който само наистина майсторските истории го постигат.
Което не идва да каже, че сюжетът на Хелбой 2 е нещо особено. Напротив – простичък, предвидим от мига, в който научиш основните положения, и праволинеен. Обаче въпреки това историята е силна, грабваща и емоционална. Хелбой (Рон Пърлман)продължава да има проблеми с гаджето си Лиз (Зелма Блеър), което пък продължава да има проблеми с това, че е разглезена мърла. Ейб (Дъг Джоунс) си няма проблеми, но пък е сам и е гийк, което като цяло би трябвало също да го прави нещастен.
Междувременно
обаче бюрото за паранормални изследвания го чака доста гадна изненада, защото
принц Нуада (Люк Гос) – наследникът на царството на древния елфически
народ – е решил да отмъсти на хората за това, че са натикали всички митични
създания в дупките на света. И по-лошо – той има възможността да се разправи
с човечеството по толкова кардинален и категоричен начин, че дори себеподобните
му са ужасени от перспективата. И на нашите хора... герои... неща... се пада
нелеката задача да го спрат.Което, за да премина плавно към актьорската игра, е трудно, понеже в тоя филм Люк Гос е ебати нечовешки якото копеле! От трейлъра просто не може да се усети каква сила и каризма струи от него. Принц Нуада е един от най-добрите отрицателни герои в комиксова екранизация изобщо, а каузата му е такава и по такъв начин изразена (просто трябва да му чуете измъчения глас), че през повечето време симпатизирате на него, вместо на нашите. А това говори доста за филм с Рон Пърлм
ан
в главната роля. Въпросният си е все същият корав, дебелокож и не много интелигентен
катил, като и в Златната армия, както в първа част, потенциалът
му да е култов бива тотално опропастен от любовната гняс с оная, поради
което човекът просто не успява да се издигне до истинското си ниво. Оная
(Зелма Блеър) поне изглежда идея-две по-добре, пък и гори по на място,
но въпреки това момичето нито може да играе като хората, нито да събуди някакви
положителни емоции към героинята си. Забавно ново попълнение е доктор Йохан
Краус, за когото не знам точно кой го играе, тъй като са изброени трима
души. Предвид факта обаче, че героят представлява полтъргайст, обитаващ скафандър,
мисля да се спра на Сет Макферлейн (горе-долу целият мъжки каст на Family
Guy и още какво ли не), обявен като гласа на Краус. Мазен и напълно
фалшив немски акцент, комбиниран с приповдигната заповедност – трудно можеш
да сбъркаш с такава смес.Вече споменах приказната визия на дел Торо, но не мога да не се спра отново на нея. Фантастичните създания, скрити в ъгълчетата на човешкия свят, варират между впечатляващи и феноменални. Като се почне от зашеметяващо алтернативните елфи с мъртвешки бяла кожа, бяла коса, жълти очи и мистични символи, гравирани по телата им, превръщащи се в камък в смъртта си, минем през гоблините и феите на зъбчетата (не се ебавам) и стигнем до самата Златна армия, която на трейлъра може и да е смешна, но в самия ф
илм
определено не е, от всеки кадър на Хелбой 2 лъха на стил и
въображение. Митичният свят гние и обитателите му са колкото приказни, толкова
и зловещи, обречени и озлобени. Ефектите и изобщо всичко визуално във филма
е подчинено на тази идея и именно тя носи толкова силното фентъзи-усещане.
В
музикално отношение ни се предлага поредната безлична безличност на Дани Елфман,
който очевидно без детски хорове просто не може да пише музика. При все това
саундтракът е ок, а като добавим към него и привидно нелепата, но толкова плавно
пасваща си с меланхоличната атмосфера на филма I Can't Smile Without
You на Бари Манилоу, картинката става съвсем прилична.Ако Златната армия има недостатък (изключая Зелма Блеър, ама вече е късно да я сменяме, нали?), то това е, че най-качествените му сцени са съсредоточени в първата половина. Финалът също е адски силен, но преди това има един бая дълъг период на силно развлачване покрай любовните терзания на Хелбой и Ейб (който пък лапва по сестрата-близначка на Нуада – принцеса Нуала (Ана Уолтън, която поне в този филм е зверски красива, а героинята й – обаятелна по един едновременно чужд и раним начин)). Не, че този момент е чак лош (там се появява и песента от горния абзац), но като че ли е няколко идеи по-дълъг от нужното, а и пак се върти около Зелма Блеър! Бели кахъри обаче, при наличието на Нуада...
Вкратце, Хелбой 2: Златната армия е един брутално добър филм. Не съвършен, но страшно стилен, невероятно атмосферичен и изпълнен с творчески заряд, какъвто рядко се среща в комерсиалното кино. Гийермо дел Торо за пореден път доказва високата си класа, а също и че трябва да му се дава да прави фентъзи (по възможност без любовни истории в него), защото има визия за него. Нямам търпение да видя какво ще свършат двамата с Джеймс Макавой в Хобитът, а също и как ще се справи с Доктор Стрейндж по-догодина. Стискам му палци, човекът е голям!
Оценка: 9/10