Мистериозен токсин кара хората в едно доста стабилно парче от североизточните Щати да се самоубиват масово. Марки Марк е даскал (май по биология) в едно училище, който се намира едва ли не в средата на засегнатата територия. И докато Явлението върлува в рамките на едно денонощие, той трябва да оцелее, да оправи отношенията с жената и да изрази емоция. Справя се успешно само с първите две.
На първо място, филмът няма плот-туист. За какво става дума научаваме още в първите петнадесет минути, а останалото е едно доста изтощено и разфокусирано оцеляване. Няма изненади, няма развитие.
Вторият проблем очевидно е кастът. Марк Уолбърг е крайно мизерен актьор и когато не се прави на миличък или на тъф гай, играта просто... не му се отдава. В целия филм пичът има точно един добър момент и въпреки че въпросният е много добър, трае около минута. Зоуи Дешанел има разкошни сини очи и като цяло е крайно приятна (може би я помните от Пътеводител на галактическия стопаджия, където игра Трилиън), но пък ролята й е стандартно никаква. Всъщност най-добро впечатление прави Джон Легуизамо, който обаче участва съвсем за кратко. Ашлин Санчес, която играе Малкото Момиченце, е най-бездарното нещо, случвало се на киното от Орландо Блум насам. Не, че всяко осемгодишно дете е длъжно да може да играе, ама барем да бяха избрали някое, което поне да не дразни.
Драмата в случая е, че драмата не достига до зрителя. Очаква се на фона на Явлението емоционалният заряд да ни задържи пред екрана, но емоционалният заряд го е хванала липсата. Къде поради бездарната игра, къде заради кьопавия сценарий...
Като споменах кьопав сценарий, всичко в Явлението е водевилно и стилизирано. Събитията се "случват", героите "казват реплики" и от екрана вали неубедителност и преиграване от страна не само на актьорите, но и на сценария. Тънките технически сцени, с които Шаямалан се слави, тук почти изцяло липсват и единствените две наистина впечатляващи ги има в посъкратен вариант в трейлърите. Историята е надупчена като швейцарско сирене и има пробойни, през които ОКЕАНЪТ НАХЛУВА. Филмът те оставя с няколко доста важни въпроса, но за съжаление основният сред тях е "и какво от това?"
Музиката не я чух. Може и да я е имало...
Като цяло Явлението не е пълен боклук, но е ужасно посредствен. Филмът излъчва най-вече умора и много силно желание "да се получи", но сякаш в него не са вложени дори стандартните за Шаямалан усилия. Като цяло разочарованието е пълно и не виждам причина човек да си хаби парите за подобен полуфабрикат.