Роланд
Уил Смит се утвърждава като доста
качествен актьор за актьорски екшъни. И в Аз, роботът
имаше какво да изиграе, за Аз съм легенда да не говорим, това
си беше почти негов етюд. Съответно очакванията за Ханкок бяха
за някаква странна супергеройска комедия с "нещичко в добавка". Представете
си изненадата ми, когато се оказа, че хората коварно са сложили в трейлъра си
кадри само от първата половина на филма.
Джон Ханкок (Уил Смит) е супергерой,
или поне би трябвало да бъде. Може да лети, неуязвим е, свръхсилен... Обаче
има проблеми с алкохола и самотата, каца малко твърдо, не си играе на деликатност
с чуждата движима и недвижима собственост и в резултат народонаселението на
Лос Анджелис го ненавижда. В един момент на помощ му идва ПиАр агентът-идеалист
(да, знам, оксиморон) Рей Ембри (Джейсън Бейтмън), който решава да
промени живота му и да му спечели обичта на хората. За съжаление обаче Мери,
жената на Рей (Чарлийз Терон), изглежда не харесва особено много "героя".
Сюжетът на Ханкок минава през два етапа
и реално в него има две почти несвързани помежду си истории. Първата (която
виждаме и на трейлърите) е полукомедийна и леко тъжна, а втората разказва за
произхода на Ханкок и разкрива някои особено интересни тайни от живота му. И
двете обаче си струват и заедно оформят едновременно забавна, но и сграбчваща
въображението приказка за богове и герои, и за обикновените хора около тях.
А най-хубавото е, че филмът не се базира нито на комикс, нито на книга или игра,
а си е оригинална идея.
Ханкок блика от бъзици, особено
в първата си половина. Все пак той е най-вече комедия и въпреки сериозните нотки
в историята, лафовете са на ниво.
Уил Смит наистина прави чудесна роля, макар и
далеч не толкова впечатляваща, колкото в Аз съм легенда. 
Неговият
Ханкок успява да е една идея по-комплексна личност от стандартния супергерой
и това го прави доста по-близък на зрителя от повечето негоподобни. Чарлийз
Терон е прекрасна без грим, а ролята й е завъртяна много повече, отколкото изглежда
в началото, но нека не спойля. Джейсън Бейтмън ми направи чудесно впечатление
още в Джуно, но тук за съжаление ролята му е тривиална и не
особено развита, тъй че за него нямам какво хубаво да кажа.
Откъм ефекти, Ханкок е умишлено
минималистичен. Не, че няма летене, трошене на сгради и един, прочее, доста
як ураган, но като цяло филмът разчита повече на история и интеракция между
герои, както и на култовите лафове на Уил Смит. При все това зрелища има, при
това много, и все добре направени.
В цялата идилия обаче има един проблем. Или поне
аз имах един проблем, което за целите на ревюто е същото. Филмът ме
остави безразличен. Забавлявах се искрено, бих го гледал с удоволствие отново,
но в мига, в който излязох от салона, от Ханкок в съзнанието
ми не бе останала и следа. От тогава до момента, в който започнах да пиша това
ревю, не съм се замислял изобщо за филма или конкретни сцени от него.
Възможно е обаче драмата наистина да си е лично
моя и на останалите от вас Ханкок да се хареса достатъчно,
за да остави трайна следа. Пожелавам ви го, понеже филмът е наистина много качествен
и си го заслужава.
Оценка: 7/10