.
Джон Ханкок е супергерой, който спи на пейки по улиците и мирише лошо. Той пие, псува хората и нанася щети на ЛА, по-големи от престъпниците, които понякога му се налага да спира, без да знае защо въобще се занимава с това. При един от подвизите си той обръща колата на PR-мениджъра Рей Ембри на капака й, за да не бъде смазана от влак, и на свой ред смазва влака, спирайки го с ръка. Верен на изначалната недостоверност на супергеройски филм като Ханкок, Рей Ембри е всъщност PR-мениджър с принципи и желае да промени света към по-добро, като намира мила дума за не особено трезвения Ханкок насред поредната вълна попържни, които той отнася с безразличие от разярената тълпа, и дори го води в дома си, за да хапнат заедно. Там Ханкок кръстосва поглед с Мери Ембри, съпругата на Рей, и…
Ханкок е малко странна смесица от режисьорски и сценарни похвати, която рискува да не се хареса на всекиго. Комедията е повече и по-запомняща се, разбира се, като след един куп сериозни, драматични роли, Уил Смит се връща към актьорските си корени. В драматичните моменти обаче също си личи талантът му, както и този на изключително красивата и естествена в този филм Чарлийз Терон. Джейсън Бейтман пък сякаш все още носи персонажа от Джуно на лицето си и е все така спокоен, уравновесен и симпатичен, а когато се налага – и симпатично истеричен/изнервен в опитите си да подобри публичния имидж на клошара-супергерой (като го вкара в затвора, наред с всичко останало!).
Ефектите са нарочно over-the-top, но пък комедийният им потенциал е използван много пълно.
Малко е странно това, че във филм със супергерой суперзлодей всъщност няма (това също може да подразни някого), но в случая за това си има добра причина.
Няма да помните Ханкок много дълго след като излезете от киносалона, но забавлението (а и не само), докато сте вътре, ви е гарантирано.