Не съм чела Любов по време на холера на Маркес и не мога да кажа доколко филмът отговаря на романа. Но имам силното подозрение, че това една от онези екранизации, при които филмът тъжно диша прахта на книгата. Не ме разбирайте погрешно, той е хубав. Но да му се прикачи някой от етикетите "шедьовър" или "класика", които си вървят с книгата, би било най-малкото неподходящо. Красив е, на моменти има много грабващи реплики и идеи, но сякаш историята е разказана, а не почувствана. Един от филмите, в които трябва да наблюдаваш как се случва нещо, вместо да го преживяваш. Пък във великите произведения на изкуството, все си мисля, не е така.
Актьорите са от класа – Хавиер Бардем в ролята на Флориано Ариза няма грешка, но просто в сравнение с предишните му изпълнения (Няма място за старите кучета и Морето в мен) ролята бледнее. Джована Мезоджорно се справя прекрасно с това да изиграе една красива жена с характер от младостта до старостта й. И все пак като че ли освен че не мога да намеря недостатъци в играта им, не мога да намеря и нищо твърде запомнящо се.
Не мога да кажа какво точно ми липсваше в този филм, то не беше нещо крещящо и осезаемо, но нещо просто липсваше. Имаше много неща – добър сценарий, добри актьори, красиво заснети сцени, но като че ли всичко съм го виждала и по-добро на не едно място.
И все пак това, с което не се справя филмът, не е да е добър, а да е запомнящ се. Правен е като по учебник, но не дава много повече от учебникарско знание за книгата на Маркес. Имаше няколко реплики, които искрено ме трогнаха, но ме трогна съдържанието, а не предаването им. По някое време осъзнах, че бутам "и все пак" във всяко второ изречение на това ревю. Просто това може да бъде слоуган на филма – има много хубави качества, но зад всяко прозира една уговорка. И така. В никакъв случай не бих казала, че Любов по време на холера е загуба на време, но не бива да се подхожда със свръхочаквания към него.