Интервю с Чарлз Строс

Сравняван с имена като Алистър Рейнолдс и Ричард Морган, Чарлз Строс е част от новоизгряващата вълна твърди фантасти. Първият му роман Сингулярно небе, номиран за "Хюго" през 2003 г. наскоро излезе и в България, а оттогава насам писателят е номиран за още редица награди, спечелвайки "The Prometheus Award" и "The Locus Award" в последните две години. Преди кариерата си на фантастичен писател, Строс се е занимавал с ролеви игри, като за някои читатели може би представлява интерес разкритието, че известните ни от Planescape: Torment раси ghitzerai&githyanki са всъщност негово творение. Авторът бе така добър да се съгласи да направи интервю с Шадоуданс. Резултатът е пред вас. Приятно четене

Моридин

ШД: Описват ви като киберпънк/пост-киберпънк писател. Харесвате ли такива етикети и, ако да, как бихте се определил вие самият?

ЧС: Не, не харесвам. Повлиях се, разбира се, от киберпънка, както може да се очаква от всеки не особено общителен тийнейджър, растящ в края на 70-те и началото на 80-те; Невромантик ме удари здраво и минаха 5 години, докато се отърся от повърхностния блясък и започна да мисля аналитично какво всъщност значи тази книга.

Но не съм писател на сайбърпънк. Тази вълна в литературната НФ принадлежи на 80-те – време, когато (на Запад) имаше мощно течение на дясноориентирана политическа реакция към 60-те и 70-те години. Целият период беше доминиран от корпоративни акули, все по-голямата интернационализация на едрия бизнес, краткотрайното господство на Япония като суперсила и всеобхватни и мощни атаки над социалните и културни ценности – толкова успешни атаки, че целият център на политическия дискурс бе изместен в крайното дясно за едно поколение. (Има признаци за бавно възстановяване на равновесието, но подобни неща имат нужда от много време, за да хванат здрави корени.)

Писателите пишат за надеждите и страховете си за настоящето – а писателите на НФ ги изразяват посредством спекулация за бъдещето. Погълнатостта на киберпънк-писателите от един свят, доминиран от огромни, безлики корпорации, където обикновените хора живеят в унижение и деградация на улицата – това в наши дни изглежда почти по старомодно чаровно.  Живеем в бъдещето, за което те са писали – както Уилям Гибсън демонстрира в Pattern Recognition и Spook Country, сега е възможно човек да напише киберпънк, развиващ се в "миналото".

ШД: В двата си романа, публикувани в България, Сингулярно небе и Железен изгрев, описвате вселена – резултат от времеви парадокс, но в която пътуването във времето е забранено. Може ли да очакваме да нарушите това табу в следващите книги от поредицата?

ЧС: Не, защото няма да има повече книги от тази поредица. (Вътрешната структура е неконсистентна – нещо, което не се вижда в тези две книги – по начин, който не ми позволява да се върна към тях и да го оправя според желанието си.)

ШД: Кои от вашите книги смятате, че определят най-добре интересите ви в литературата?

ЧС: Навярно Halting State, която (иронично) може би се приближава най-много до дефиницията за сайбърпънк. Това е полицейски роман в близкото бъдеще, развиващ се в независимата република Шотландия, в свят където онлайн РПГ-тата и VR-световете като Second Life са се превърнали във всепроникващи, интегрални части от всекидневното съществувание. Книгата е (досега) най-добрият ми опит за прогностична НФ за близкото бъдеще.

От друга страна, може би съм твърде фокусиран върху нея сега, защото планирам продължението й, 419 – роман за спама, и накъде се е запътил той.)

Но опитвам най-различни типове НФ; двата ромата за Есхатона не са точно типични....

ШД: Някога включвал ли сте себе си като персонаж в някоя своя книга? Ако да, в коя?

ЧС: Мне, никога не съм го правил.

ШД: Смятате ли, че уседналият и сигурен живот на повечето съвременни писатели отслабва способностите им да пишат динамични истории? Нужно ли е някой да е преживял истинско приключение, за да опише нещо такова убедително?

ЧС: Надявам се да ме извините за думите ми, но да си писател е много нестабилен и несигурен живот! Зле и нередовно платен (освен малцината големи късметлии), няма ясна кариерна стълбица, така че на практика за повечето автори се е налагало да работят и други неща, докато пишат. Иначе въпросът с приключението е интересен. Нужно ли е човек да е служил във военна организация по време на война, за да пише военна литература? А да е астронавт, за да може да пише истории, развиващи се в Космоса. Мисля, че единственият разумен отговор е "очевидно не", защото ако изберем другия отговор и го доведем до логическата му развръзка, ще трябва да изискаме от фентъзи писателите да имат личен опит с дракони, Тъмни Властелини и така нататък (а това е малко неразумно).

От друга страна, има причина повечето писатели да не публикуват значими творби преди да са навършили 30. Нужен е опит с живота, значителен при това, както и вникване в това как мислят другите, преди да започнем да пишем убедителна художествена литература с герои, с които читателят да се сближи. Обратната страна е тази, че много писатели на НФ – аз, например – първо публикуват кратки разкази, дълго преди да станем готови за романи; нуждата от пълнокръвност на персонажите в късата форма е много по-малка, а наличието на пазар в лицето на списания и антологии значи, че е възможно за писателите, които още се учат, да получат обратна връзка от публиката.

ШД: Когато започнете някоя история, опитвате ли се да избягвате определени клишета и тропи или не се притеснявате за това, стига историята да работи?

ЧС: Зависи какво се опитвам да постигна с историята. Клишетата са такива, само защото са преексплоатирани. Ако измисля нов ъгъл, от който да погледа на нещо старо, то спира да е клише. А понякога клишетата помагат. Читателите ги разпознават; те са удобни мебели, които не насилват читателя да мисли много какво става, за да може да се фокусира върху важните нови неща, които се опитваме да въведем. Сингулярно небе и Железен изгрев работеха така – много клишета от космическите опери,  обгръщащи няколко нови идеи, така че те да се възприемат по-лесно. В Accelerando меката подплата я нямаше; резултатът е труден, сгъстен роман, който някои читатели харесаха страшно много, но с който пък други имат големи затруднения.

От друга страна, понякога човек печели много, ако се накара да измисли нещо наново. В Halting State – роман с действие в близкото бъдеще, занимаващ се основно с компютърни престъпления – съзнателно се накарах да избягвам думите "софтуер", "компютър" и "програма" (и още един куп други технически термини), защото исках да предам, че тези неща са част, присъща на обществото, а не нещо забележимо само по себе си. Точно както обикновено не описваме вида двигател в автомобила или самолета, когато си говорим, че ще караме или ще летим до някъде. Също така си наложих дисциплината да се съсредоточа в "Обикновената" НФ и се отказах да използвам всякакви несъществуващи технологии или науки в книгата – защото търсех максимално правдоподобно бъдеще. Очевидно след 10 години ще има неща, които не са правдоподобни днес, защото още не са открити или разработени – но ако бях започнал да вкарвам отявлено въображаеми неща, щях да пожертвам правото й да се нарича поне донякъде прогностична. А се опитвах да напиша прогностичен роман.

ШД: Смятате ли, че активното общуване с други автори е продуктивно за писането ви и смятате ли, че в наши дни има място за самотни гении?

ЧС: Писането е самотно занимание – вероятно една от последните останали ниши в творчеството, където един човек върши 90% от цялата работа – и затова често привлича самотни гении... и самотни идиоти (които отхвърлят съвети, от които може да се поучат).

От друга страна обаче, повечето чатим като луди! Писането, тъй като е самотно занимание, се отразява още по-зле на тези от нас, които го правим целодневно; не изграждаме социалните контакти, които повечето хора изграждат, отивайки на работа всеки ден. Затова чатим, поддържаме блогове, пишем си електронни писма и така нататък – ходим по конвенции, излизаме, срещаме се с разни хора. Работата на художествената литература е изследването на човешкото състояние и не можем да вършим тази работа, ако не харесваме или поне не се интересуваме от други хора.

ШД: Как се отразяват поддържането на блог и посещението на фенсайтове на творческите ви способности или навиците ви? Бил ли сте някога в ситуация, когато сте знаел какво очакват/искат читателите от ваша книга, още преди да сте я завършил? Ако да, какво направихте по въпроса?

ЧС: Аз поддържам активен диалог с феновете си. Харесва ми обаче и да ги изненадвам! Тъй че се опитвам да не правя точно това, което очакват...

ШД: Бил ли сте силно повлиян от друг автор? Ако да, от кого?<

ЧС: Твърде много са, за да ги изреждам.

ШД: Какво е мнението ви за писателските работилници?

ЧС: Зависи как работят. Когато функционират правилно, са незаменими. Научих много от занаята си от работилници, и не бих бил, където съм сега, без тях.

Иначе, никоя работилница няма да направи човек по-добър писател, ако той не изпитва нуждата да пише. И той няма да получи нищо от работилницата, ако не е склонен да се вслушва в лошите новини, които другите имат за творбите му – и то да слуша критически, да не обръща внимание на субективните критики и да се концентрира върху разумните. Има една част от публиката – някъде около 20%, - която никога не харесват нищо от това, което четат. Човек се учи да ги забелязва и игнорира. Но трябва да се научи и да забелязва, когато някой не е харесал историята му заради нещо конкретно, което авторът може да поправи – и което, в такъв случай, трябва да поправи.

ШД: Колко важна част от литературата е научната фантастика според вас?

ЧС: В САЩ (и Великобритания), научната фантастика е около 2.5% от пазара на публикувана литература. За сметка на това е около 30% от високобюджетната продукция в Холивуд, и представлява сериозен дял от ТВ-сериалите и компютърните игри. Обективно, не смятам, че сме важни един по един. Като общност обаче можем да приложим огромен натиск на обществото – и понякога на един от нас му хрумва идея, която е толкова огромна, че ни надживява. (Бих цитирал антиутопията на Джордж Оруел 1984 като един пример за ударния ефект, който НФ може да има върху обществото като цяло.)

ШД: Бихте ли споделил някой съвет за начинаещите автори (освен "работи здраво и не се отказвай")?

ЧС: Да. Не се захващай с писане, ако искаш да забогатееш! Трябва да искаш да пишеш, не защото ти се живее живота на богат и известен писател. Всъщност работата е мизерна, зле платена и несигурна, и само откачалка ще иска да я върши. (Да, не съм изцяло нормален, признавам си...)

ШД: Ако можехте да избирате, коя от книгите ви предпочитате да се публикува оттук насетне в България?

ЧС: Вероятно The Atrocity Archives. За да видите колко различни са другите ми неща...

ШД: Ще го подскажем на издателите. Благодарим за интервюто!