Sayonara Zetsubou Sensei (накратко SZS) е едно от малкото кадърни САТИРИЧНИ анимета, които съм виждала. Ебавката е на едро и на много нива – политическа, социална, с поп-културата, с клишетата, с много чисто японски характерни черти, с още повече общочовешки такива... Има и изобилие от препратки към различни аниме и манга творби, както и огромни количества игри с думи и каламбури, някои от които доста яки. Затова е важно да нацелите качествен фенсъб, в който са благоволили да ги обяснят. В центъра на действията е Itoshiki Nozomu – млад суицидно настроен даскал, който вижда всичко в негативна светлина. Класът, който му е поверен, от своя страна се състои от редица проблематични същества, които са или с психични отколонения, доведени до абсолютната крайност, или притежават някакъв по-уникален и скандален социален статут. Сред малолетните подопечни на г-н Отчаяние могат да се видят: непоправима оптимистка, маниачка-педантка, сталкер, хикикомори2, нелегална имигрантка, лоли, което комуникира само посредством оскърбителни e-mail-и през GSM-a си, яои-доджинши фенка и авторка3, panty-shot любителка на съдебните процеси, завърнала се от чужбина4, покрита с превръзки фетишистка на тема животински опашки, нечия
съпруга, злокобно изглеждаща садистка, момиче с тежък комплекс за вина5, net idol и дори една нормална. В класа се намират и момчета, но в анимето са развити само две от тях – оплешивяващ младеж, толкова невзрачен, че никой не го вижда, и красноречив книжен червей със страст към сърцераздирателните истории. От време на време се появява и някой идиот от идиотското семейство на сенсея или училищната психоложка, която е също толкова луда, колкото и питомците й. Имената на всички персонажи са игра на думи, която е свързана по някакъв начин с характерите им6 . Ако такива неща ви влекат или сте японци, предполагам ще сте в състояние на душевен оргазъм през 80% от времето. Въпреки крайната си поведенческа типажност, персонажите са много добре направени, диалозите между тях са пълни с бисери, а това да гледаш накъде се извърта посоката на действията под влияние на болните им мозъци си е преживяване, което просто трябва да се преживее. Удивена съм, възхитена съм и адмирирам с МОЩ!
Анимето няма сюжет. То е нещо като ситком, в който всяка серия е сама за себе си. На всичкото отгоре болшинството епизоди могат да се разпаднат на по няколко кратки случки (2 в първи сезон и 3 във втори), гравитиращи около някаква определена тематика, с която авторът е решил да се изгаври в конкретния момент. Веднага давам пример, който не мога да си позволя да пропусна, тъй като гъделичка националната ми идентичност: в един епизод възниква дискусия за това колко е досадно, когато непознати хора ти задават въпрос, който си чувал милиони пъти, понеже е свързан с някаква твоя, набиваща се на очи особеност. Впоследствие, Zetsubou-сенсей илюстрира тезата си с нашия Кьотоошу и стандартното запитване към него от страна на японските журналисти: "Наистина ли ядете много кисело мляко?". Ето за такива обекти на осмиване иде реч.Тъй като сериалът е училищна комедия, доста от ситуациите се заформят в класната стая. В тези моменти на зрителя му се налага да се набира на паузата, понеже дъската и стените са покрити с текст, който се сменя на почти всеки кадър
и който може да е за какво ли не – от поздравления за адаптацията на дадено манга заглавие в аниме, до някакви злободневни (поне така предполагам) за японците жълти клюки. Тук идва и най-сериозният проблем на SZS – доколко публиката ще схване и оцени бъзика. В доста от случаите не ми беше нито смешно, нито интересно, защото хуморът не можа да ме докосне. Сигурно, ако бях японка и живеех в Япония, нямаше да имам този проблем и щях да се забавлявам доста по-
пълноценно с въпросното заглавие, но пък аз не съм, както, предполагам, и вие. Така че имайте едно на ум и даже най-добре не се опитвайте да четете драсканиците по дъската, защото постоянните паузи изнервят. Въпреки, че аз бях приятно възнаградена с едно ZoXSan, което е препратка към най-популярната яои-доджинши двойка, Зоро и Санджи, от любимото ми понастоящем заглавие One Piece. Е, размазах се като го видях!В защита на анимето ми се иска все пак да спомена, че то разполага с достатъчно разбираеми гаври, някои от които наистина гениални, така че дори да не бъде асимилирано напълно, пак има какво да предложи. Също така позволява повторно изглеждане, при това на кратки интервали от време (гледах сезоните по два пъти в разстояние на една седмица и изобщо не ми беше скучно), даже такова е задължително, защото вътре има толкова много неща за забелязване, че няма как да стане само от един поглед... В допълнение, тук си говорим за адски оригинално произведение, а това винаги е плюс.
И така, стигам до оформлението на сериала, за което мога да кажа само хубави работи. Като се почне с визията, та се стигне до музиката – SZS е чист кеф на кристали и радост за всеки себеуважаващ се сноб. Оригиналността на проекта е всепомитаща и започва да си личи още от OP темата, в която сред кадрите с персонажите и останалите дошли един господ знае откъде картинки, са вмъкнати и пана с текст, в които авторът разказва нещо, което го е впечатлило. Смяната на кадрите в OP и ED темите и в двата сезона също е доста често срещано явление, като рисунъкът на персонажите в тях обикновено се различава много от оригиналния и имитира някой типичен за даден аниме жанр такъв. Понякога и самите OP и ED песни се сменят.
По време на самото аниме, освен вездесъщите надписи, тук-таме се мярка и снимката на мистериозния MAEDAX. Въпросното име фигурира и в описанието на каст-а (а самото описание е просто ОМГ), но издирването на информация за него произведе само съмнителното твърдение, че бил асистент на автора Kumeta Koji. Други често появяващи се, плеснати ни в клин, ни в ръкав образи, са щъркел, носещ бебе, деформиран пингвин, така че главата му да заприлича на някакъв извратен ин-янг символ, куче със завряна от садистката пръчка в задника, портрет на някаква журналистка, всевиждащо око, бдящо за появата на пиратски записи и т.н. 
Всъщност количествата визуални експерименти са толкова големи, че няма как да ги изброя, а и не мога да ги опиша – трябва да ги видите, за да ги оцените. Не съм чела мангата, но доколкото разбирам режисьорът Akiyuki Shinbo (Negima!?, Pani Poni Dash, Soultaker, Petit Cosette) и студиото SHAFT са се справили повече от добре с аниме адаптацията и с предаването на абсолютната въртоглавост на оригинала. Някои от нещата, които ми направиха силно впечатление, са пластелиновият епизод и моментът, в който сенсеят бягаше и крещеше последователно с гласовете на женските персонажи. Към това добавям и сцените след финалните надписи на епизодите в първи сезон – сред тях имаше и убийствено идейни, затова ви препоръчвам с цялото си сърце и душа да ги изчаквате. В (Zoku) SZS те са заменени с некохерентните бръщолевения от страна на персонажите и аз лично съм доста разочарована от това. Още нещо, което намирам за чудесна идея, са картинките след края на всяка серия, на които колеги на Kumeta Koji са изобразили със собствения си стил някои персонажи. Сред тези пана има и такива на доста известни мангаки, примерно Rumiko Takahashi (Ranma ½, Inu Yasha).За музиката може да се говори доста. За съжаление, в момента нямам саундтраците под ръка и не мога да съм много специфична, затова ще се огранича със следното – страхотна е! Голяма част от гавраджийския заряд на сериала
се дължи именно на супер патетичните и меланхолични иронизиращи музикални теми. Сред тях има брутална танго кавър версия, шансоноподобна мелодия за латерна, някакво много емоционално цигулково произведение, испанска балада за класическа китара и т.н. Опънингите и ендингите къртят мивки и са от малкото, които съм оставяла да видя всеки път. В тях пеят някои от жените сею в сериала (Ai Nonaka, Marina Inoue, Yu Kobayashi, Miyuki Sawashiro и Ryoko Shintani – т.нар. Zetsubou Girls). OP теми за първи сезон са страшно якият джей-рок Hito toshite Jiku ga Bureteiru (написана и изпълнена от небезизвестния Kenji Ohtsuki, с участието на Zetsubou Girls) и една доста приятна джаз-поп песен, Goin ni Mai Yeah. Eндингът, Zessei Bijin, също е джаз-поп, от оня тип, който ми навява асоциации с детективски филми. Основната откриваща тема във втори сезон, Kuso Rumba, пак е дело на Kenji Ohtsuka и много прилича на предишната, ерго рита задници. Другата, Lyricure Go Go!, е зловеща мазна джей-поп ебавка със стандартните OP-та в разни mahou-shojo7 анимета. Закриващите теми тук са три – Koiji Romanesque (лигав джей-поп-рок), Marionette (творение на друга голяма японска рок звезда, Rolly Teranishi – представлява много прилепчива и лигава рок песньовка) и Omamori (клонинг на ED темата от първи сезон).Та това е от мен за таз-броешното аниме, не че няма какво още да се каже, но ме домързя за повече. Сега аз ще се
престоря, че ви правя финална агитация, а вие – че сте финално агитирани.Бати, колко добре се разбираме! :D
Оценки:
SZS: 8/10
(Zoku) SZS: 8/10
Кефометър: 8/10
PS. ДАЙТЕ МИ SZS – FAQ!!!!!!!!! МОЛЯ!!!!!!!!!!!!!!
МОЛЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!