Роланд



     Тони Старк/Железният човек винаги е бил сред доста тъпите и скучни герои на Марвел. Може би това е причината да е по-известен като част от екип (The Avengers), отколкото със самостоятелната си поредица. Ако се изключи миналия през 2006-та ивент Civil War и последвалите го събития, където той е централна фигура, точно този персонаж никога не е бил особено интересна част от супергероичния пантеон.
     Съответно нямах кой знае какви очаквания за екранизацията (понастоящем от малко по-главните герои май си нямаме все още само Капитан Америка и Доктор Стрейндж...), въпреки че Робърт Дауни Джуниър обикновено е сериозен атестат за качество.
     Бях втрещен. Железният човек официално е третият най-добър Марвел филм (след X-men 3 и X-men – лично мнение) и по върховите позиции за най-качествена комиксова адаптация изобщо. Освен това е първата лента, снимана под директния контрол на комикс-фирмата, което означава, че вътре са вплетени елементи от други техни поредици. Самият Тони Старк пък е "вплетен" в каста на предстоящия Хълк, така че тенденцията явно ще се задържи.
     Какво прави филма толкова добър ли? Ами две неща – онова, което направи Супермен се завръща страхотен, и причината първата Фантастична четворка да не беше негледаем. А именно – страхотно заснета и разказана история, която не се взима насериозно. Железният човек изпълнява идеално ролята на "origins story", която да те запознае с героя и произхода му, но същевременно цялата иначе наивно-глуповата постановка е представена толкова елегантно и с такова чувство за хумор (за изиграването й след малко), че човек може единствено да възкликне "Мамка му! Защо всичките не ги правят такива?!"
     Сюжетът вкратце – Тони Старк (Робърт Дауни Джуниър) е милиардер-плейбой-гений, който ръководи най-голямата оръжейна компания в Америка, снабдяваща половината човечество със средствата да се избива. Животът му е низ от триумфи, докато един ден не бива отвлечен от терористи, които искат от него да им построи ракета за масово унищожение. Това преобръща светогледа на Тони и... абе гледайте филма просто! Амаха! Както и да е, историята после е глуповата, но пък перфектно разказана и достатъчно занимателна, за да не ти пука, че вече си я гледал сто пъти в други филми.
     Дойде време за "след малко", тоест – актьорската игра. Всички в Железният човек се справят чудесно с ролите си. Всичко, освен Робърт Дауни Джуниър, който е зашеметяващ! Неговият Тони Старк комбинира всички добри качества на комиксовия си първообраз, но с изваден от задника бастун и не щипка, а цяла шепа хумор. Той е едничката причина филмът да е толкова добър и без него Железният човек щеше да е просто поредната комиксова адаптация, при това от средните. Дауни Джуниър вкарва в персонажа си яркост и жизненост, каквато наистина малко Марвелски герои са получавали до момента.
     На ниво ефекти естествено всичко е шеметно, както може да се очаква. Саундтракът също е добър, като музиката е основно надъхана и екшънеста, а една-две рокаджийски класики допълват фона съвсем на място.
     И така, Железният човек е перфектният летен филм (да им се чуди човек защо толкова рано го пуснаха), но в добавка е интелигентно разказан и с чувство за хумор и самоирония, което го издига високо над общата маса и го прави задължителен.
           

Оценка: 9/10

Обратно към Железният човек