ленти за глава, както и хитроумни увеселителни паркове 5000 години преди Дисниленд, в чиито капацитет за сплашване и последвало умъртвяване находчивият археолог и неговите спътници всячески се опитват да ни убедят цял филм със силно променлив успех.
Те, като същи човечета от настолна игра тип "Не се сърди, човече", се мотаят из зигурати, реки и джунгли (и някое и друго университетско градче), преследвани от целеустремени руснаци със страст към психотронните науки, като от време на време си подмятат игриво извънземен кристален череп и закачливо се бутат едни други в пъплещи маси термити, всеки с приблизителните размери на тлъст среден пръст. Освен това от време на време се стрелят, потъват в плаващи пясъци, падат по водопади и се носят по лиани начело на отмъстителна орда макаци. Въобще, всичко звучи толкова забавно и толкова Индиана Джоунс, че няма повече накъде. Май да, ама всъщност не съвсем.
През целия филм не можах да се отърся от извънредно неприятното усещане, че всичко, от сюжета, през актьорите, та дори до ефектите и каскадите (повечето от които просто страхотни – поне тук новият Инди е на нивото на старите) е направено пресилено и без сърце; на което противоречат всичките коментари на хората, създали филма, а аз съм склонен да им повярвам – заради което ми е още по-неприятно, понеже в моите очи, явно не им се е получило.Много сцени не съществуват с никаква друга цел, освен да снесат някаква (неособено интересна) информация на зрителя, а понякога дори не това; в началото те са в почти фатална концентрация (състезанието с колите при надписите, пичовете от ФБР, които повече не се появиха, генералът, който повече не се появи, носителят на Оскар Джим Броудбент, изиграл триминутна роля), при все Голямата Сцена с Преследване, задължителна в първите минути на всеки филм от поредицата. Още там започнаха леко пресилените зрелища, много от които изглеждаха сякаш са там просто, за да са там. Също така действието като че ли никога не достигна ясно осезаема кулминация.
Отдавна не съм гледал предните три части (там на два пъти, в първия и третия филм, лошите практически се убиха сами, което отвсякъде не е класически тип кулминация) и е много възможно не стилът да се е променил толкова, колкото моите възприятия. Не съм убеден обаче.
Имената на актьорите, наети за Кралството на кристалния череп, съчетани с работата, която всъщност вършат във филма, ми припомниха титаничния каст, събран за втория Национално съкровище, сътворил в крайна сметка един (по мнения на нещастни очевидци) доста вмирисан рибарски ботуш. Шая Лебоф смело и със старание ни показва един почти изцяло нереализиран от сценария потенциал на образа си и актьорския си талант; Рей Уинстън, Джон Хърт и героите им Мак и Окс буквално не знаят къде да се дянат и само се шмотолявят неориентирано наляво-надясно два часа; Кейт Бланшет прави очарователен опит да изиграе очарователно неправдоподна украинска злодейка, но успява само отчасти; Харисън Форд неведнъж пък успява напълно успешно да призове легендарния си 
образ в пълния му блясък, но пък в няколко случая в устата му са набутани едни такива реплики, които той изрича по един такъв начин, че се сещам за едно интервю на Рей Уинстън и мнението му за Форд извън снимачната площадка: "Той е готин дедо. Обича да разказва вицове. Не ги разказва като хората." А някога хуморът на Инди освен леко глуповат, беше и страшно готин. Както споменах, каскадите и екшън сцените на Царството на кристалния череп са зашеметяващи и изумителни, за мен почти напълно улавяха духа на легендарните му предшественици, но освен това са с няколко повече, отколкото бяха нужни на филма за сметка на адекватна история. Отново може би паметта ми изневерява, но не си спомням Инди да се е измъквал толкова пъти на косъм от ужасяващата гибел, която руснаци, индианци, тропическа фауна и коварни неодушевени части от декора му готвят постоянно.
В крайна сметка сметка това обаче е Индиана Джоунс, при все, че прилича не толкова на продължение, колкото на имитация на себе си. Спилбърг е обявил, че ако публиката иска, ще има още филми; искрено се надявам за поредицата да има бъдеще. Но първо Спилбърг трябва да обеси сценаристите си за краката над палаво гъмжащ амазонски термитник, като преди това им намаже обилно слабините и вътрешната страна на ноздрите с мед.