Сюжетът накратко: Инди е отвлечен от много лоши руснаци, от онези съветските. Завеждат го в зона 51, карат го да намери сандъка от Розуел и си го прибират като стой, та гледай. Инди е дискредитиран, понеже е показал на руски шпиони национална тайна, отстраняват го от работа и въобще нещата са на път тотално да се объркат. И тогава се появява младеж, който явно е голям почитател на Джеймс Дийн (на мотор, с кожено яке и същата много грижливо пазена прическа) и му обяснява, че лоши хора са отвлекли майка му и неговият приятел Оксли. Има и писмо с идеограми от Оксли, което обяснява къде да се намери кристалният череп, който търсят похитителите. В хода на търсенето Индиана Джоунс научава, че черепът е един от 13-те такива, поставени в храм в джунглата и който го върне ще може да управлява силата му. От там нататък Индиана и лошите се гонят или си помагат в похода към тайнствения град, зависи от ситуацията. И така.
Що се отнася до актьорите – Харисън Форд, въпреки че е побелял, си остава все така перфектен Индиана Джоунс. Имаме и Шая ЛеБьоф в ролята на Мът Уилямс – младежът с мотора. Честно казано, той ми е малко излишен и като че ли стои само за да е нарочно забавен във повечето сцени. Факт е, че някои от най-забавните сцени са с него, но самият той някак бледнее и като образ, и като актьор. Карън Алън (момичето на Инди от първия филм) също е поостаряла, но си влиза в ролята. Кейт Бланшет играе главната отрицателна роля – на съветската агентка с паранормални способности Ирина Спалко. С тази роля наистина обира овациите – ужасно студена, садистично изглеждаща и прекрасно изиграна.Във филма има и доста специални ефекти, които са много добре направени. Има го традиционно добрият екшън от предишните части, като и свежият им хумор. Историята е интерсна и нетрадиционна и въпреки, че изби малко на научна фантастика, това за мен беше по-скоро плюс.
И все пак няма как да не се споменат и лошите страни. До голяма степен това са пропуски, а не толкова грешки. Персонажите са доста повърхностно развити, можеха да спечелят много с някоя и друга лична история. Има герои и моменти, които стоят като изкуствено и излишно добавени. Но лично за мен най-голям минус е прекаляването с нереалистичността. Това е епидемиологично явление в Холивуд в последните години и може би Спилбърг просто си е казал, че не може куп второкласни блокбъстъри да имат по-фантастични сцени от Индиана Джоунс. Въпросният си има доста нереалистични моменти принципно и те по правило само кефят. Този път обаче са попрекалили с мащаба на нералистичността (имам предвид, нашият оцеля след атомна бомба, скрит в хладилник, който излетя... в смисъл...).
Както и да е, аз като цяло не усетих онези два часа. Регистрирах дупките в сценария, видях и противоречията с елементарната физика и здрав разум, но те някак не успяха да ми развалят удоволствието от гледането на филма. Не толкова голямо, колкото от Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход, примерно, но осезаемо.
Оценка: 8/10