съдържаниеАниме пролет 2008
Автори: Алексис и Матрим
Сигурни сме, че на всички вас адски много ви е липсвала тази рубрика, затова две години след непрочетеното от никого... така де, паметно представяне на сезон пролет 2006, ние пак сме на линия, за да ви насочим какво да си заплюете за гледане сред морето аниме сериали. По наше нескромно мнение сезонът е много, много силен и се надяваме този, нека го наречем пътеводител, да ви помогне да си изберете нещо за гледане. Ако ли не, поне да ви насочи какво да не гледате
Allison to Lillia
Брой епизоди: 26
Студио: Madhouse
Каст: Mizuki Nana, Yamadera Kouichi, Noto Mamiko
Предварителни очаквания: За нещо средно между Last Exile и Kino’s Travels.Chii's Sweet Home
Брой епизоди: 104*
Студио: Madhouse
Каст: Koorogi Satomi
Сюжет: Чии е коте, което се загубва от мама-котка и бива прибрано от едно семейство с момченце. Там котето се учи на полезни неща, като да пишка в котешката тоалетна, вместо върху току-що изпраните дрехи и решава че ще се казва Чии.
Проблемът е, че в блока на приемното семейство са забранени домашните любимци. А периодически Чии се сеща, че трябва да търси мама, само че на улицата има страшилища като шумни страшни камиони и големи стряскащи кучета.
Алексис
Гледани епизоди: 16
Предварителни очаквания: За нещо детинско и не особено забавно.
Впечатления: Предвид, че серийките са от по три минути и езикът в тях е на ниво, че и майка ми да го разбира, че мразя котките и че сериалът е очевидно за 5-годишни, е изненадващо как някак ме увлече. Излъчва се по епизод всеки работен ден, като в петък е нещо, наречено Chii's Sweet News, което май не се субтитрира. Като се съберат за две седмици горе-долу го докарват за една адекватна серия от нормално аниме.
Анимацията, очаквано, не е нищо особено, а и песничката на ОР е сладникава и изпълнявана от сеюто на Чии, но си радва по един напълно безмозъчен, сладурски начин. Освен това, как да не е забавен сериал през гледната точка на коте.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Да продължи в същия дух.
Оценка: 6.5/10
Матрим
Гледани епизоди: 16
Предварителни очаквания: Почти никакви – според прочетените от мен привюта, това се предполагаше да е изцяло детско аниме.
Впечатления: Въпреки три минутните епизоди и повече от опростената анимация, този сериал е задължителен за всеки, който обича котки. Чии много точно пресъздава котешкия род – не само грацията и умилкването, но и отрицателните черти на тези животни – наглост, своенравие и т.н. Ако някога сте имали котка просто няма как да не си кажете поне в някои моменти с умиление “това е съвсем като поведението на моя звяр”.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: За още от същото, защото анимето не е като да гони каквато и да е оригиналност, просто показва живота на една котка, но по един много добър начин.
Оценка: 7/10
Code GEASS Lelouch of the Rebellion R2
Брой епизоди: 25*
Студио: Sunrise
Каст: за да се избегнат спойлъри кой е оживял и кой се е гътнал, каст тук няма
Сюжет: За гледалите първия сезон не е нужно много убеждение, за да гледат втория, за негледалите го, предполагам че това представяне може да е леко спойлърско (макар да сме се постарали да не спойлим), затова може да не четат нататък, или директно да погледнат оценките.
След всичките усилия на Зеро и неговите черни рицари, все пак Япония отново е обявена за Зона 11 и е под дори по-строг контрол от страна на Британската империя.
Алексис
Гледани епизоди: 5
Предварителни очаквания: Второто от големите очаквания на сезона и най-очакваното от мен аниме. След един първи сезон с невероятен успех и завършил с клифхенгър, неразрешен за година, създаването на един от най-грабващите и лишени от съвест антигерои и след много хвалебствия и хули, Code GEASS отново предизвиква отзиви. Аз очаквах да е на нивото на първия си сезон, който беше точно по мой вкус. Засега напълно оправдава очакванията ми.
Впечатления: Анимацията е страхотна и дизайнът на Кламп все така издължен и готин, пълен с големи цици (по възможност поразголени) и бишита.
Опънингът и ендингът са поверени на Orange Range и са удивително подходящи. А артът на ендинга е красив и интригуващ, както и в първия сезон.
Интригата и надлъгванията продължават в духа на първия сезон и всъщност има един интересен паралел между двата сезона, който въпреки всичко по никакъв начин не прави нещата прекалено предсказуеми или скучни.
С трети епизод настъпи малък скандал когато 5 дни преди датата за излъчване последните 6 минути бяха пуснати в youtube и се развихриха всякакви предположения, че ще има отлагане и промяна на епизода, арести и всякакви други суети. Макар да бях гледала тези последни 6 минути и да знаех с какъв невероятен клифхенгър завършва епизодът, показателно е че дори тогава, серията пак ми беше интересна.
Субтитри разбира се има на килограм, нещо повече, 8-10 часа след излъчването на серията вече има субтитри за нетърпеливите. Струват си тези на Syndicate-Menclave и на Eclipse. Преводът на първите е малко по-качествен, но караокето на ОР е грозновато и с видими дефекти (отстранени след 4-ти епизод). Вторите са с пренебрежимо по-слаб превод, но пускат такъв за около 10-на часа и караокето на ОР е много добро. Видео качеството и на двете (гледала съм само HD-версиите) е отлично. Изборът е като цяло субективен.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Високи, защото първият сезон беше динамичен, интригуващ и, като изключим глупостта с 2-та рикап епизода, доста добре като развитие на сюжет и герои. Вторият засега обещава да е на нивото на първия, като и отговори на многото въпроси, които останаха висящи.
Оценка: 7.5/10
Матрим
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: Много ниски – за мен първият сезон на Code GEASS бе може би най-надцененото аниме от Тhe Melancholy of Suzumiya Haruhi насам.
Впечатления: Сюжетни обрати на килограм, само че един от друг по-нагласени и скучни. А и взе да ми струва, че сериалът се взима твърде насериозно. Не на последно място, дупките в сюжета стават все по-големи и по-големи. Единственият плюс е, че се появява някакъв харизматичен китаец с меч, който (поне засега) не е лоботомиран като почти всички герои.
Наясно съм, че феновете на първия сезон така или иначе ще гледат втория и може да ме нарочат за гаден елитист и мръсен хейтър. Идеята на това ревю е главно да информира онези, които донякъде са харесали Code GEASS дали да очакват големи подобрения. Моят отговор е твърдо не. Няма нищо особено ново засега, а и на фона на Macross Frontier прехвалената визия на отрочето на Sunrise изведнъж се оказва малко неадекватна за толкова популярен сериал.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Не знам дали въобще ще гледам повече от Code GEASS. Сами си изберете дали това се брои за нулеви или за отрицателни очаквания.
Оценка: 5/10
The Daughter of Twenty Faces
Брой епизоди: 22
Студио: BONES x Telecom
Каст: Hirano Aya, Satou Rina
Матрим
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: Средни – когато преди няколко дни реших да пробвам това аниме, не помнех и дума от превютата за него, но после пък видях хвалби за него на един форум от юзър, чийто препоръки често са ме насочвали към слабоизвестни шедьоври (например Baccano!) и реших да го пробвам.
Сюжет: Чизуко е единадесетгодишна богата наследница, която открива, че миличките й леля и чичо я тровят постепенно, за да й прилапат наследството. Прословутият крадец, известен като Човекът с двайсетте лица пък е Робин Худ на двайсети век – прави дръзки обири от избрани богаташи, които смята, че са престъпници. Той спасява Чизуко и я взима под крилото си. По-късно тя поема по неговите стъпки.
Впечатления: BONES май досега не са изкарвали наистина слабо аниме, справят се добре и този път. Засега сериалът е приятен без да е нещо страшно запомнящо се. Чизуко и нейният спасител, последователят на Рокамбол, са интригуващи герои – тя със спокойната си решителност, а той с чара си на Джеймс Бонд в света на крадците. Няма досадни високоморални тиради – в друг сериал нежеланието на нашите хора да убиват при каквито и да е обстоятелства щеше да бъде тикано в лицето на зрителите под път и над път със съответните обяснения и поучения. Тук хората казват, че не са убийци и туйто. Не пародират и с благородните си намерения, при все че наистина подбират жертвите на обирите си.
При самите обири има някои нелоши обрати, но не очаквайте нещо изключително. Същото може да се каже и за анимацията – без да блести тя е приятна по един леко старомоден начин.
Най-голямата изненада поне за мен в този сериал е Хирано Ая (ако името не ви говори нищо това е сеюто на Сузумия Харухи), която озвучава Чизуко. Бидейки гаден елитист, аз досега я смятах за ужасно надценена, този път обаче е спряла да се лигави и преиграва и заковава ролята.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Средни – ако сериалът се придържа към формулата обир на епизод, предполагам, че в един момент ще го зарежа. Но пък Чизуко може да тръгне по много пътища, така че може и да остана приятно изненадан.
Оценка: 6.5/10
Junjou Romantica
Брой епизоди: 24
Студио: Studio DEEN
Каст: Kishio Daisuke, Hanada Hikaru, Inoue Kazuhiko, Itou, Kentarou, Canna Nobutoshi, Sakurai Takahiro
Алексис
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: Може би трябва да започна с информацията, която ще накара 99% от хората да спрат да се интересуват от това аниме, а именно, това е boys' love, по едноименна манга. От доста време не се беше появявал откровен BL във вид на сериал, а този дори е цели 24 серии, което за жанра е направо безпрецедентно. Предвид, че аз съм видна фенка на BL е ясно че очаквах анимето с нетърпение, но пък именно защото е в този жанр, очакванията ми не бяха кой знае какви. Все пак това е просто забавление. Чела съм мангата и тя е порядъчно порнографска, така че любопитството ми беше и най-вече по отношение на това каква част от секса ще намери място в анимираната версия.
Сюжет: Мисаки иска да постъпи с престижен университет, но на предварителните изпити изкарва ужасни оценки. Брат му му осигурява частен учител, който е известен новелист, печелил престижни награди. Усами е дете на богати родители и е с объркани представи за живота на обикновените хора, спи в спалня пълна с детски влакчета и колекционира плюшени мечоци, за да компенсира за детството си. Но както се оказва, под различен псевдоним Усами пише за забавление и BL романи, в които, както Мисаки установява с шок, нееднократно се появява името на брат му, редом с това на новия му учител. От тук започват спорове и разрешаването им чрез секс.
Впечатления: Анимацията, както може да се очаква е доста посредствена – много замръзнали кадри, много кадри, където единственото движещо се нещо е устата на героите, едва загатнат фон. Дизайнът на героите, за сметка на това, както във всяко BL аниме, е доста приличен, макар да не е нещо кой знае какво – абсолютно банално и типично за жанра.
Сюжет има горе-долу, макар да е доста елементарен, което не е изненада. По интересното е, че освен главната двойка, има още две, които ще се развият, едната вече се появи и единният от мъжете в нея е нещастно влюбен в Усами.
Анимето е само за фенове. Докато има няколко (четете две) попадения, които са качествени и могат да се гледат и от по-широко скроени нефенове, то този сериал е с конкретна таргет аудитория. И дори тя ще трябва евентуално да се надява, че в DVD-версията ще има нещо по-откровено на мястото на черните екрани с текст, когато нещата започнат да се сгорещяват.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Това е BL все пак, за какви очаквания да си говорим… Стига ми да има порядъчна доза изчервяващ се уке и агресивен семе, плюс секс за цял публичен дом, за да съм щастлива. От първото очаквам достатъчно, но от второто май няма да има в задоволителни количества.
За фенове го препоръчвам, защото е доста приятен в жанровата си ниша.
Оценка: 5/10
Kaiba
Брой епизоди: 12
Студио: Madhouse
Каст: Kuwashima Houko, Noto Mamiko, Paku Romi
Матрим
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: За нещо съвсем смахнато, да си призная изпитвах интерес към сериала почти само заради звездния му сею каст.
Сюжет: Много труден за разгадаване, това поне е сигурно. Главният герой – Кайба, е загубил паметта си и пътешества по света. С него и около него се случват куп странни неща – странни дори и по доста разтегливите японски стандарти. Хората в света на Kaiba могат да записват паметта си на малки чипове и чрез тях да сменят телата, включително и да използват тела с вид примерно на хипопотам, което води до голяма част от обърквацията в сериала. Също така, спомените се купуват и продават, което води до твърде интересни морални дилеми.
Впечатления: Засега сериалът ми допада, макар че аз лично не обичам много-много сериали, в които през половината време човек се чуди какво аджеба става на екрана и какви са тия пичове и пички там. Атмосферата е много психарска, а анимацията е толкова добре изпипана старомодно нестандартна такава, че радва дори и поклонник на новото като мен. Безмилостният свят и шантавите герои напълно пасват на гротескния стил на анимацията – човечета излезли като от филмче за малки деца се трепят по най-жестоки начини.
А и къде другаде ще видите как искат да разстрелят някого, защото си е направил нелегално копие, с което да се изчука?
Режисьорът е създател на Kemonozume, който аз не съм гледал, но доколкото разбрах е подобен стилово на Kaiba, така че, ако сте фенове, налазвайте смело.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Идеята за прехвърляне на спомени има грамаден потенциал, нo аз малко се съмнявам, че той ще бъде оползотворен както си трябва само за 12 епизода. Въпреки това Kaiba ще се гледа – оригиналност плюс гротеска е една добра комбинация, поне според мен.
Оценка: 7/10
Kurenai
Брой епизоди: 12
Студио: Brains Base
Каст: Sawashiro Miyuki, Yuuki Aoi, Ishige Sawa
Сюжет: Седемгодишната Мурасаки е отведена от дома на властното семейство Кухоуин след смъртта на майка й и е поверена на грижите на Куренай Шинкуроу. Това е и първият път, когато малката излиза от затвореният вътрешен двор, в който жените Кухоуин прекарват живота си.
Шинкуроу е специалист по уреждане на спорове и освен това има странно острие в ръката си, което изкача подобно на "ноктите" на Wolverine. Освен това е на 16 и ученик.
Матрим
Гледани епизоди: 6
Предварителни очаквания: Високи – след като разбрах, че режисьор и сценарист е Мацуо Коу, човекът създал Red Garden и Rozen Maiden, нямаше как да не чакам с нетърпение новия му проект. А и базираните на книги сериали, често могат да се похвалят с оригиналност липсваща на по-разпространените анимета адаптирани от манги или игри.
Впечатления: Единственият, но за сметка на това повече от достоен, конкурент на Macross FRONTIER за титлата най-добро аниме на сезона, поне засега. Следва да се отбележи обаче, че Kurenai вероятно е правен с няколко пъти по-малък бюджет, което прави постижението му още по-впечатляващо. Просто който може си може – Мацуо Коу отново е успял да сътвори герои, които те грабват от самото начало, а за аниматорите и особено за дизайна на героите могат да се кажат само суперлативи. Персонажите са стилни и запомнящи се, да не говорим, че сериалът е фрашкан с красиви жени. И при все, че част от историята са закачките на Шинкуроу с жените в неговия живот, анимето изобщо не пада в капаните на средностатистическия харем, а се надсмива над условностите в този жанр.
Но макар, че хуморът да е от повече добър, истинската сила на Kurenai е в добре изпипаната драма. Шинкуроу се крие зад фалшивата си усмивка, а непоклатимата увереност на Мурасаки се сблъсква с реалностите в живота и напук на клишетата, гадната реалност обикновено печели. Само след пет епизода вече всички герои се отличават с нещо. Въобще, сериалът ни дава едно усещане за реализъм, което не се среща никак често. Единственият проблем, е че на моменти бойните способности на Шинкуроу доста разбиват стремежа към реализъм.
Не мога да не спомена, че Мурасаки е толкова необикновена героиня, че ако не ви допадне аз ще започна да подозирам, че мразите деца. Или поне, че мразите аниме. Аристократично държане, постоянно бърборене, хиперактивност (момичето ми напомня на женски вариант на Майлс Воркосиган ;)) – и всичко това не само, че не дразни, но човек иска още и още.
Трябва да се каже, че и комедийните моменти понякога са просто безценни - има цял епизод, в който персонажите си правят импровизиран мюзикъл, издънките, в който къртят мивки и лепят плочки. Въобще не преувеличавам като казвам, че направо се задавих от смях при гледането на въпросния епизод.
Добавете към това впечатляваща музика и сею каст, който макар и по-малко звезден от този в Macross FRONTIER засега по нищо не му отстъпва и ще разберете защо бях много разочарован когато разбрах, че Kurenai ще е само дванадесет епизода.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Огромни. С такива изпипани герои и качествено редуване на драма с хумор, дори и сюжетът да затъпее, сериалът пак ще си струва. Ако пък нещата се задържат на това ниво, Kurenai като нищо може да влезе в личния ми Топ 10, макар че най-вероятно, за да развие напълно потенциала си ще му трябва втори сезон.
Оценка: 9.5/10
Алексис
Гледани епизоди: 6
Предварителни очаквания: Никакви/негативни. Започнах да го гледам, само защото Мат ми го похвали, но дори тогава нямах очаквания или ако съм имала те клоняха към мисълта че може да се окаже поредното лоли аниме.
Впечатления: Сигурно описаният сюжет звучи бозаво и човек не може да си представи какво интересно може да възникне в това аниме, освен лоли. Затова и аз не се интересувах от него.
Удивително обаче, анимето е изключително стилно, много реалистично и всъщност изпълнено с чисто житейски моменти между двама души, които постепенно намират език за общуване. Ситуациите, в които изпада Мурасаки, са едновременно комични и затрогващи, защото човек не може да не се трогне от странната комбинация от зрялост и наивно невежество, която е малката дама. Мисля, че Мурасаки спокойно застава на първо място като мой любим аниме герой от новия сезон.
Анимацията е много красива макар да не е съвсем традиционна.
Героите засега се разкриват постепенно и сем. Кухоуин и странната им традиция да затварят жените си все още са мистерия.
Музиката е интересна комбинация от стилове, от нежни романтично звучащи мотиви и до лек джаз, като е страшно добра и често напълно умишлено противоречи на ставащото. Да се чува не особено драматична пиано мелодия докато на екрана се разразява бой в бар е един такъв пример.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Високи. Това едно от аниметата, в които героите са много по-важни от сюжета и тези герои са много интригуващи. Надявам се да не бъда разочарована.
Оценка: 9/10
Kyou Kara Maou
Брой епизоди: 39
Студио: Studio DEEN
Каст: Sakurai Takahiro, Saiga Mitsuki, Miyata Kouki, Ohtsuka Akio
Алексис
Гледани епизоди: 4
Това е трети сезон на аниме, което върви от години. Ако не сте гледали първите два, шансовете са, че третият едва ли ще е много напред в списъка ви за гледане, ако пък сте, едва ли имате нужда от голям стимул за да гледате повече.
Предварителни очаквания: По-скоро ниски. Гледала съм 78-те серии на двата предишни сезона, и макар да радва, анимето е посредствено, с таргет аудитория 10-12-годишни момиченца и съответният (никакъв) интелектуален заряд.
Сюжет: За пореден път Юри и Шибуя се завръщат в Демонското кралство, където нещата очевидно не са наред, но никой не казва на Юри нищо. Всички го занимават само с предстоящия му рожден ден. През това време някой се опитва да му отнеме трона, а на път за дома горкият Волфрам е пресрещнат от конници, които явно имат за цел да го спрат.
Впечатления: Честно казано дори в първия епизод, който обикновено е на по-високо ниво от средното за сериала, анимацията е доста слаба, всъщност дразнещо, очеизбождащо слаба. Освен това ми липсва приятния хумор, с който ме грабна това аниме.
Героите са си все така биши и музиката все така банална и незабележима.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Никакви. Пределно е ясно, какво може да се очаква от анимето и то не е много. Засега ще е на изчакване за мен, защото при количеството качествени анимета този сезон, не си струва да си губя времето с това. Като се понасъберат серии, ще ги гледам, пък да видим дали нататък хуморът няма да се посъживи.
Оценка: 4/10
Macross FRONTIER
Брой епизоди: 25*
Студио: Satelight
Каст: Endo Aya, Nakamura Yuuichi, Nakajima Megumi, Tanaka Rie, Hirano Aya, Kuwashima Houko, Fukuyama Jun, Souichiro Hoshi, Tomokazu Sugita, Toyoguchi Megumi
Сюжет: Години след като човечеството се е справило със заплахата, която са представлявали Зентрадите, то се разселва из космоса. Една от колониите е Macross FRONTIER. На нея се засичат съдбите на Ранка Лий, Шерил Ноум и Саотоме Алто. Алто е от семейство на кабуки артисти, а понастоящем учи в училище за пилоти и мечтае да лети в космоса, а не до нищожните 2000 м, които са границата на изкуственото небе на колонията. Шерил е певица, една от най-известните в Макрос вселената; а Ранка е единствената оцеляла от странен инцидент в миналото.
Само че, както се оказва нещата не са така прости. Човечеството има нов враг – Ваджра, нещо като космически дракони (игралите Starcraft със сигурност ще се сетят за зергите), които на този етап все още не са съвсем ясни.
Алексис
Гледани епизоди: 7
Предварителни очаквания: Никакви. Не съм гледала нищо друго от Макрос вселената, а и масовата истерия която тресеше аниме-феновете ми действаше по-скоро негативно, отколкото ме привличаше да гледам сериала. Мисля, че го подхванах, само за да мога да кажа после, че съм го пробвала и не си е струвал. Е и защото е мека, а аз съм си фен на жанра.
Впечатления: Това е несъмнено най-високобюджетното аниме през новия сезон. И си личи от всякъде. От наличието на поне 1 песен във всеки епизод (често и по две), от факта, че опънинг е първата от години съвместна творба на Сакамото Маая и Кано Йоко, от невероятните анимация и дизайн на героите, от сею-каста, от всичко.
Анимето е посветено на 25 годишнината от първия сериал от Макрос франчайза и явно не са пестили време, усилия и пари, за да направят нещо запомнящо се. Макар този сериал да се явява продължение на Macross 7, не е нужно човек да е гледал каквото и да било друго от Макрос вселената, за да разбере или да се наслади на новото попълнение.
Не знам дали има какво да кажа освен, за мен това е една от перлите на този сезон. Анимацията е невероятна – красива, доста динамична, с детайли и ярки плътни цветове. Героите са интригуващи и вече има намеци за минало, което ще ги обогати.
Музиката е феноменална и песните с които сериалът е изпълнен са направо зарибяващи. Не мисля че съм гледала аниме с толкова мощно грабваща ме музика от Gundam SEED насам.
Сюжетът може да се похвали с отлична комбинация от драма, хумор, романс, екшън, мека и сай-фай. Освен това е приятно разнообразие, когато главният герой има нужното образование преди да се метне в меката и въпреки това да не е най-добрия. Забавно е да видиш как реагират професионалистите на смелото му заявление, че видиш ли искал да пилотира мека.
Още от есента, това беше едно от двете най-очаквани анимета от сезона. През ноември се появи промо версия на първия епизод (според мен по-добра от последвалата официална такава), който аз лично така и не гледах тогава. Сега се радвам затова, защото иначе щях да се нервя в очакване на продължение.
Засега бих казала, че сериалът успява ако не напълно да оправдае – засега е рано да се каже – то поне със сигурност да не разбие очакванията на зрителите, което предвид колко големи бяха тези очаквания, вече е много. Нещо повече с всеки следващ епизод успява да надгради и да става все по-добър и да прави героите все по-интересни.
Като лична оценка мога да кажа, че е един от трите сериала, които си правя труда да гледам сурови. Субтитри има на килограм, като лично аз събирам тези на AonE-Gekkostate-Menclave, но и другите не са толкова зле и докато чакам споменатите гледам първите излезли субтитри.
P.S. Искам мобилен телефона като този на Ранка, ама много искам. Ако която и да е компания пусне същия, директно си купувам. Не, че има шанс да стане в близко бъдеще.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Високи, при това доста. В миналото както на Ранка, така и на Алто има доста неизвестни, от които засега сме видели само дребни детайли, но които определено подклаждат интерес да се научи повече. Макар да има известни слабости в анимацията на конкретни епизоди, повечето е нещо просто изключително. Личният ми фаворит без изобщо да се замисля.
Оценка: 9.5/10
Матрим
Гледани епизоди: 7
Предварителни очаквания: Ниски – моя милост не обича жанра мека. Но пък хвалбите за качеството на анимацията на новия Macross бяха повсеместни из разните му аниме блогове и форуми, така че реших да хвърля едно око.
Впечатления: Многото пари хвърлени за създаване на този сериал не са отишли на вятъра. Той наистина оставя впечатление за изпипаност и класа. Първият епизод (особено промо-вариантът му) е такава феерия от цветове, музика и използвана в точния момент и поточния начин компютърна анимация, такава красота, че ме остави без дъх – нищо, че беше комбинация от битка с меки и J-Pop концерт, две не чак толкова любими ми неща. На всичкото отгоре даже и не гледах HD версията и пак едва успях да затворя зяпналата си уста. Съвсем спокойно този сериал може да бъде определен за един от най-красивите на всички времена, колкото и субективна да е една такава оценка.
Музиката не пада по-долу – иде реч за Кано Йоко в топ форма, все пак. А когато Ранка или Шерил решат да демонстрират певческите си умения, нещата също са повече от прилични, мелодиите варират от приятно прилепчиви до прекрасни, а съчетаването им с други събития развиващи се по същото време засега удря само право в десятката.
Сюжетът засега не е чак толкова забележителен колкото анимацията, но все пак предлага интересни отклонения от клишето – например главният герой не е някакъв терминатор, на когото не е нужно никакво обучение, за да трепе врагове на килограм. Въпросните врагове са доволно загадъчни, а властите са по-загрижени да крият съществуването им отколкото да ги унищожи, Меките през голяма част от битките са във вид на футуристични летателни апарати и само при нужда се преобразуват във форма на гигантски роботи, детайл което на мен много ми допада. Толкова надъхващи битки с меки май само в началото на Gurren Lagann съм срещал, но пък въпросният сериал така и не успя да ме накара да гледам по няколко пъти епизодите, нещо което Macross FRONTIER прави много успешно.
Засега сериалът върви добре по острието на бръснача и съчетава успешно хумор, драма и екшън плюс задължителните неособено тънки намеци за любовен триъгълник между главните герои.
В самото начало Шерил и Ранка ми се струваха леко дразнещи, но с напредването на сериала ми харесват все повече и повече, особено първата. Тя наистина знае какво иска от живота, а и е освежаващо да се види поп-идол в аниме, която нито се смущава да прави мръснишки намеци, нито пък се опитва да се държи инфантилно, за да угоди на феновете си. А и фенсървисът с нейно участие си го бива.
Ранка пък е с видима възраст около седем години, а повече от очевидно е, че я гласят поне за кандидатка за изгора на Алто – тя дори успя да се класира за финала на конкурс за мис. Така че ако не си падате по лолита, чувствайте се предупредени.
Другият ми кахър е твърде субективен и дребнав, но все пак ще го спомена –много от големите звезди в каста озвучават второстепенни герои. Но самият факт, че има такива имена говори достатъчно за амбициите на създателите на Macross FRONTIER, а и сеютата в главните роли засега се справят повече от чудесно.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Много високи и нарастват с всеки епизод. Интригуващите герои не са един или двама, а тайнствените врагове също предлагат много възможности за развитие на сюжета. Да не забравяме и брилятната досега комбинация от музика и анимация.
Оценка: 9.5/10
Monochrome Factor
Брой епизоди: ?
Студио: A.C.G.T.
Каст: Ono Daisuke, Suwabe Junichi, Kamiya Hiroshi, Asano Masumi
Алексис
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: Изглеждаше много бозаво на картинка и също толкова вдъхновяващо като сюжет. Но…
Сюжет: Акира е обикновен кръшкач, който вместо да посещава занятия, седи на покрива на училището и чака последния звънец. Един ден на улицата го спира Курогане – странен метросексуален "мъж", с ярко червило и бяла плитка, на която и Рапунзел би завидяла, обявява, че е не човек, а Сянка и съобщава на Акира, че е Съдба да са заедно. После го оставя да свикне със мисълта, че предопределени един за друг.
Междувременно досадна съученичка го замъква по тъмни доби да дирят загубена плюшена играчка и биват нападнати от странни зли сили и от никъде Курогане изскача и го спасява. Акира губи сянката си, минава през трансформация (тип Сейлър Мун, без късото моряшко костюмче, за сметка на това има (не)готин кожен екип, с все каишката на врата, ала член на BDSM/leather клуб, където той е пасивно-агресивен гей) и разбива злите сили (кокучи).
О и да не забравя, Курогане почти успява да засмуче Акира с думите, "стани едно с мен".
Впечатления: О, Боже, зле… Впечатленията ми са, че това аниме е трагедия. В смисъл, ако сюжетът не ви е навел на тази мисъл или аз не си служа добре с думите, или вие трябва спешно да си поискате направление за психиатър.
Анимацията е грозна и евтина, героите едновременно скучни и досадни, а BL-факторът – на ниско и посредствено ниво.
Като казвам, че героите са зле, имам предвид, че е нужна цяла нова категория за тях. Имаме пияна нимфоманка, която се туря на Акира, агресивна префектка, която размахва дървен кендо меч или катана и вечно крещи, досаден съученик, който все си вре гагата, където не трябва, и разбира се хомо двойката Акира и Курогане.
Чибитата са навсякъде и ще ви повлекат към света на сенките, от който се предполага да изплуват кокучи.
Музиката е зле та боли, сюжетът от тъп, по-тъп.
Защо гледах четири серии? Сигурно съм мазохистка. Или просто се чудех дали все пак ще има поне малко фенсървиз на BL фронта. Имаше, ама не компенсира останалия ужас
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Нулеви, дори BL факторът не е достатъчно висок, за да компенсира смотания сюжет и досадния диалог.
Оценка: 2/10 (заради BL целувката)
Nabari no Ou
Брой епизоди: 26*
Студио: J.C. Staff
Каст: Kugimiya Rie, Fujimura Ayumi, Namikawa Daisuke
Алексис
Гледани епизоди: 5
Предварителни очаквания: Не знам. Не планирах да гледам този сериал и все още не знам защо го подхванах.
Сюжет: Рокуджо Михару е вечно отегчен и флегматичен. Освен това в живота му изведнъж се появяват хора, които се опитват да го юркат наляво-надясно. Не, че се получава.
Та понеже това е от онези нинджа анимета, в които всеки има някаква супер-ултра-хипер-мега специална техника, която, разбира се, противоречи на всички закони на физиката, химията и която и да е друга знайна и незнайна наука, и Рокуджо трябва да има сила, нищо че не я знае и не му пука за нея. И неговата е, че в него е заложен древен свитък с най-мощната нинджа практика, която, разбира се, всички искат, за да станат владетели на нинджа света – Набари.
И тук се появяват Кумохира (който му е даскал в училище), Коуичи (съученик) и Раймей, която просто ей така идва да види Шинрабаншоу (супер нинджа силата в Рокуджо). Появяват се и онези, които няма да се спрат пред нищо, за да докопат свитъка. А на Рокуджо все така не му дреме…
Впечатления: Забавлява ме. Рокуджо е един такъв сладко флегматичен и след миг преви нещо от което на човек хем да му настръхне косата хем да си умре от смях. А "техниката" му да прецаква околните с усмивка направо ме зариби.
Сериалът не блести с нещо особено. След описания сюжет е ясно, че не е някакво събитие в тази сфера, музиката е адекватна, а анимацията прилична, леко в стил акварел. Става за губене на време и предполагам, че е насочено предимно към феновете на неща като Наруто и Блийч, но може и да бъркам, тъй като не съм гледала тези двете.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Гъх, нищо особено, очаквам да ме забавлява и ще видя как ще се развие интригата с това, че всички се бият за Шинрабаншоу.
Оценка: 6.5/10
RD (Real Drive) Sennou Chousashitsu
Брой епизоди: 26*
Студио: Production I.G.
Каст: Mori Katsuji, Oki Kanae, Kawasumi Ayako, Fujiwara Keiji
Сюжет: Връзката със световната мрежа е на ново ниво. Хората могат да се гмурнат в нея, благодарение на импланти в мозъка си.
По време на гмуркане Хару Масамичи преживява странен инцидент, който унищожава една от първите Meta-Real бази, а него оставя в кома. 50 години по-късно той се събужда, все още млад по душа, но с остаряло и приковано към инвалидна количка тяло. А океанът, макар и жесток към него, все още го притяга. И все пак, макар истинският океан да е недостъпен за него, инцидентно, неоторизирано попадане в Metа-Real пространството му връща усещането да е сред сините дълбини.
Алексис
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: Те бяха базирани на единствената картинка, с която се промотираше анимето. Тя беше толкова красива, че ми стигаше да реша, че ще пробвам анимето. Това в комбинация с името на Production I.G. наистина ме караше да очаквам нещо, което вероятно ще си струва. Даже се дразнех от липсата на субтитри в продължение на доста време.
Впечатления: Не са много сериалите, чийто главен герой е 80-годишен инвалид. Също толкова редки са sci-fi сериалите без меки. И тези две изключения от правилото са комбинирани с изключително красива анимация, отлична музика и много интригуващи сюжет и герои.
Сериалът е на сравнително млад екип с малка филмография (или може би анимеграфия?), което ме кара да се надявам, че ще дадат всичко от себе си, за да си създадат име.
Анимацията, както вече споменах е отлична. Плътни, ярки цветове, детайлен и красив фон, динамика на образите. Дори водата е нарисувана така, че да не изглежда грозно и изкуствено. Това е сериал, който трябва по възможност да се гледа на колкото се може по-голям екран и в по-висока резолюция.
Дизайнът на героите е реалистичен и макар да имат една интересна мекота/пищност в образа, изглеждат страшно добре, всъщност направо еротично и секси. Дори наличието да здравословни дози фенсървиз във вид на къси полички, деликатно подаващи се гащички и големи, тежки, почти разголени цици, не дразни, тъй като е поднесено със стил. А и все пак има и сцени на по-разголен(и) мъж(е), тоест и дамската аудитория не е пренебрегната.
Музиката си е съвсем на място, подчертавайки и подсилвайки ставащото на екрана. ОР песента е много подходяща, поред мен, а ендингът има страхотна анимация, която ме кара да си го гледам и да се кефя. Звуковите ефекти също са отлични и перфектно допълват цялостното усещане за сериала.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: За момента героите са леко на ръба, имат потенциала да станат страхотни и пълноценни или, ако сценаристите се провалят с гръм и трясък, да ги превърнат в банални, с нищо не отличаващи се кукли. Но все пак се надявам на първото. Анимацията е толкова добра, че просто не вярвам да има разочарование в това отношение.
Сюжетът все още е на ниво епизод за епизод, но вече се забелязва, че има нещо, което да ни въвежда в по-сериозната част на сериала. Особено някои елементи и разкрития за Meta-Real мрежата, ставащото в нея и как хората я използват.
Оценка: 9/10
Матрим
Гледани епизоди: 4
Предварителни очаквания: Високи – не съм от най-големите почитатели на Production I.G., но пък сериозни научнофантастични анимета винаги си заслужава да се пробват, а и тъкмо се бях зарибил по Ghost Hound - предишния проект на Широу Масамуне (прочут с Ghost in the Shell), който се явява мозъкът зад Real Drive.
Впечатления: Засега съм леко разочарован – виртуалната вселена в Dennou Coil примерно е доста по-оригинална и добре изпипана от тази в Real Drive, а и патосът в новия сериал май ми идва малко в повече. Но пък може и да съм твърде взискателен заради големите очаквания.
Сериалът е повече от впечатляващ визуално, музиката също е добра. Добре е, че са от рано се обръща внимание на възможностите, които виртуалната реалност предоставя за задоволяване на всякакви перверзни вкусове, това внася приятна нотка на реализъм. Гмуркането като метод за хакване ми се вижда доста изсмукана от пръстите концепция, но пък наистина да гледаме как персонажите пишат скоростелно по клавиатурите си би било доста скучно.
Героите имат потенциал, макар Минамо да е малце досадна. Затова пък имаме страшно секси андроидка със страхотни бойни умения, озвучавана от Кавасуми Аяко. Ако тя беше главна героиня оценката ми би била доста по-висока. Доста е освежаващо да се видят аниме героини, които не са кльощави като затворени в Аушвиц манекенки – даже има едно девойче, което е направо дебело – подозирам, че този факт е докарал инфаркт поне на неколцина японски хардкор отакута.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Да си призная, нямам представа доколко сериозен и епизодичен ще е Real Drive, затова и ми е много трудно да гадая доколко качествен ще е сериала за в бъдеще. Но засега нещата се развиват по-възходяща линия.
Оценка: 7/10
S-A ~Special A~
Брой епизоди: 24
Студио: AIC & GONZO
Каст: Fukuyama Jun, Goto Yuko
Алексис
Гледани епизоди: 5
Предварителни очаквания: За хумор в училищна среда. Не очаквах да е на нивото на Ouran High School Host Club, но се надявах поне да не е евтина имитация.
Сюжет: Кей и Хикари са конкуренти от деца. Бащите и на двамата са фенове на pro-wrestling и децата им тренират от малки. Хикари няма проблеми да побеждава всеки по пътя си, докато не се появява Кей, който от този момент нататък се превръща в единствената й цел. Без значение в какво се състезават, Хикари винаги остава втора, а Кей й го натъква наричайки я мис №2, което я нерви до болка и я стимулира да измисли поредното предизвикателство.
Тя дори постъпва в същото училище като Кей, за да може да го победи там. В това училище има един супер елитен клас – Специален А или С-А, в който са седемте най-добри ученици.
Впечатления: Започна забавно, но за съжаление нещата взеха прекалено да се повтарят и да циклят. Макар и другите от С-А класа да изглеждат интересни в 4 епизода те са развити съвсем слабо. Хикари и Кей са що-годе забавни и увлечението на Кей по нея, за което Хикари е напълно сляпа е донякъде умилително, но просто започвам да се дразня от безкрайната монотонност на събитията.
Анимацията от самото начало е средна ръка, но с напредването на сериите спада и по-надолу. Музиката е тотално безлична. ОР и ED се изпълняват от сеютата на главните герои и както може да се предположи звучат ужасно. Особено ендингът е както се казва на 3 ноти, по-битер от родна чалга, защото е супер провлачен и умрял.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Сериалът е гледаем, но за съжаление попада в доста големия куп на аниметата, които се губят в общата маса. Става ей така, за фон, но не е от онези които човек няма търпение да гледа нататък. Аз вероятно ще му дам шанс още 1-2 епизода. Очакванията ми, обаче, са, че няма да надскочи настоящия си потенциал.
Оценка: 6/10
Сюжет: Касахара се е присъединила към въоръжените сили на библиотеката, защото в детските й години един представител на тази армия и е помогнал да се докопа до новия том на определена за цензура книга. Доджо и Тезука са съответно директният й ръководител и колега, като се оформя романтичен триъгълник между тях.
Алексис
Гледани епизоди: 3
Предварителни очаквания: Когато за първи път прочетох сюжета на това аниме, то ми се стори доста обещаващо. Все пак всеки човек, обичащ литературата, би се заинтересувал от битка за свободата на словото и в опозиция на цензурата.
Впечатления: Уви, след първите три серии, мога да кажа, че явно някъде по пътя нещата са се пообъркали. Комбинацията от хумор, екшън, романтика и драма е доста неуспешна. Начинът на поднасяне е отчайващо недомислен. От една страна, очевидно е, че анимето се взема на сериозно, от друга не изглежда така, когато битките са постни, хуморът, често не е на място и романтиката доста дразни. И на този фон главната героиня ми бърка в нервите. А и, да си призная, някак не ми се вижда реалистично проблеми с цензурата и урегулирани със закони правила за съхранение на и борба срещу различни книги да ескалират до въоръжен конфликт, който прилича на малка гражданска война, но с правила и грижа за противника. Това е по-скоро като тъпо извинение, че не им е дошла на ум по-адекватна идея.
Анимацията е много добра, както и дизайнът на героите. Музиката обаче не изпъква с нищо, а както вече казах, сюжетът и героите оставят да се желае повече.
А и причината за "военните действия" е доста измислена и неубедителна. Развръзката на битките, ако и реалистична, оставя зрителя разочарован.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Нищожни. Аз лично може и да го догледам, но не ми пука особено за него. Ако го догледам, ще е просто защото е само 12 епизода. И слава богу, тук Ишида Акира се справя по-добре, отколкото в Друага.
Оценка: 6/10 (само заради анимацията)
Матрим
Гледани епизоди: 2
Предварителни очаквания: Големи – тематиката ми се виждаше интригуваща, защото, защото обичам книги и мразя цензура, а и Production I.G. не са случайно студио.
Впечатления: Може би сам си виновен, защото не бях потърсил достатъчно информация, но очаквах нещо далеч по-сериозно – мислех, че сериалът ще есериозен, действието ще се развива в някаква дистопия и т.н. А от изгледаното досега ми се струва, че работата бие на обикновена любовна комедия, с доста патос и патаклама, които на фона на шегичките изглеждат доста нелепо. Жанровата комбинация не се е получила никак добре – от опитите да седи на много столове анимето просто пада на земята по задник, ако трябва да се изразя по-метафорично. А и почти всички опити за хумор хич не са забавни.
Присъединявам се към мнението на Алексис, че конфликтът в този сериал е толкова изсмукан от пръстите, че няма накъде повече.
Героите са доволно дразнещи, а и дизайнът им е на границата да отговаря на определението покъртително зле. Битките не са лоши, но не си струва човек да изтърпи останалото заради тях.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Нулеви. Не смятам да се занимавам повече с този сериал.
Оценка: 5/10
The Tower of Druaga ~The Aegis of URUK~
Брой епизоди: ?
Студио: GONZO
Каст: Horie Yui, Chihara Minori, Orikasa Fumiko, Ishida Akira
Алексис
Гледани епизоди: 3
Предварителни очаквания: Никакви. От болно любопитство заради начинът на разпространение до подхванах, а догледах първия еп, само за да видя дали хуморът ще го бива и заради сеюто на един от героите.
Сюжет: Нашият пич, с мозък като билярдна топка и интелект на умряла риба иска да се изкачи на върха на кулата на Друага, в която има чудовища, който периодично нападат родното му кралство Урук, и да убие злия бог Друага. Наближава лятото на Ано, което е веднъж на пет години и когато чудовищата от кулата са най-слаби. Преди време крал Гилгамеш е разрушил кулата, но само 20 години по-късно тя отново се появила.
Сега нашия тъп пич с компания равни му по ум гении ще започне да изкачва кулата да громи Злото… Появява се и мацка и има малко случаен (ай така да го има) фенсървиз. И някой иска да убие краля, затова нашите кретени ще го пазят. Само дето вместо да го спаси нашичкият Гений (тм) бива хванат в стаята с трупа на краля, но както после се оказва, кралят не бил точно мъртъв..
Впечатления: Тъпо, а? Не можете дори да си представите…
На първо място този сериал може да се похвали с един от най-кретенските първи епизоди на всички времена, последван от конкуриращи го втори и трети. Идеята е този първи епизод да се изгаври с всички сюжети за Герой, който спасява света и разгромява всичко наред (тм). Уви, макар да се опитва да е смешен, епизодът беше най-вече трагично досаден.
Анимацията е толкова евтина, че да се неначудиш. Статични кадри, по които "камерата" се плъзга, приближава или отдалечава и тук там се отваря и затваря уста. Абсолютно безличен дизайн на героите и диалог, от който човек може да получи едновременно запек и диария. А, да, и главен герой, който е досаден и изнервящ на едно ново и вдъхновено ниво. Това май е и единственото отличаващо се нещо в анимето.
Музиката е смотана и тъпа, а опънингът е ужасен.
Има една героиня, чийто глас ми напомня на лошо смазани спирачки на влак, от онези, които карат зъбите на човек на вибрират и да се разпаднат на прах.
Ще ми се да мога да кажа нещо положително за сериала, но не мога, защото просто няма какво. А, всъщност има, участва един от любимите ми сею – Ишида Акира, ама дори неговото изпълнение е постно и е все едно слушам Атрун Зала от Gundam SEED.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Подхванах го само, защото се разпространява безплатно по нета със субтитри от GONZO. Няма да го гледам. Има къде по-приятни начини да унищожавам мозъчните си клетки.
Оценка: 1.5/10 (по милост)
Vampire Knight
Брой епизоди: 26*
Студио: Studio DEEN
Каст: Miyano Mamoru, Horie Yui, Kishio Daisuke, Fukuyama Jun
Сюжет: В академия Крос един от основните проблеми е да се държат двата класа далеч един от друг, защото докато дневният клас не може да се похвали с нещо по-особено от пищящи момичета, нощният се състои от вампири. И тайната на нощния клас се знае само от малцина избрани – директорът на академията и двамата отговорници – Зеро и Юки, които са и приемни деца на директора. Нощем те бдят и внимават тайната да не бъде разкрита и вампирите да не посягат на човешка кръв...
Матрим
Гледани епизоди: 5
Предварителни очаквания: Средни – като цяло вампирската тематика не ми е интересна, но пък Studio DEEN често компенсира проблемите при визията в сериалите си с прилична доза оригиналност и творчески подход към останалото. А и за мангата бях подочул доста хубави неща.
Впечатления: Засега това е една от много приятните изненади на сезона. От Higurashi no Naku Koro ni насам не бях гледал аниме, което наистина да ме плаши на моменти. Атмосферата е готическа, музиката прекрасно нагнетява напрежението и пасва на цялостната готика в сериала, дори и черните и белите униформи в училището са изцяло в съответствие с тази стилистиката.
Анимацията трудно ще се класира за нещо повече от определението прилична, но като за шоуджо с бишоунени героите изглеждат добре (разбирайте – мъжете не изглеждат съвсем като травестити :)). Историята засега е изненадващо интересна, при все въпиющата нелепост на това, че цяло училище вампири още не са разкрити от съучениците си в другата смяна. Вампирите засега нито са върха на сладоледа, каквото и да смятат пищящите им фенки, нито са само и единствено гадни кръвопийци, а как да се изразя – просто вампири. Сред тях има и добри, и лоши.
Главният проблем е дразнещият хумор, който не е много на място в сериал с претенции за сериозност, че и с хорър елементи при това, а и сам по себе си не е хич забавен. За малко да се откажа по средата на първи епизод почти само заради хумора, който сякаш сочеше, че сериалът ще е нещо съвсем различно от това, което виждаме в следващите епизоди
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Ако сериалът се концентрира върху конфликта хора-вампири, включително драмата на хората, които против волята си стават вампири (което си е клише, но интересно такова), той може да стане едно от откровенията на сезона. Ако пък се насочи повече към хумора и любовния триъгълник, не съм сигурен дали изобщо ще го догледам. Съдейки по досегашните епизоди, първото е по-вероятно, но се чувствам длъжен да предупредя и за втората възможност.
Оценка: 7/10
Алексис
Гледани епизоди: 6
Предварителни очаквания: Когато започвах този сериал, беше само защото из блоговете народът напираше, че мангата била отлична и се очакваше това аниме да е на ниво. Аз лично смятах, че е по-вероятно да е помия. Все пак шоуджо с биши-вампири, моля ви се…
Впечатления: Анимето е сравнително непретенциозно. Анимацията е средна ръка, макар дизайнът на героите да 
е много приличен. Музиката не е нещо особено, но има страшно подходящ опънинг,банален j-pop, но си пасва на филмаперфектно и аз си го гледам всеки път. Ендингът е с много готическо излъчване. А и фоновата музика си е на място, ако и иначе да не блести с нещо.
Атмосферата макар и доста непостоянна, се опитва и често успява да е creepy. Героите са засега интересни, макар за мен всъщност главната героиня остава на заден план спрямо двамата пичове, които я заобикалят. Просто те са несравнимо по-вълнуващи и интересни герои.
Това аниме не е някакво кой знае какво постижение, но е доста приятно прекарване не времето. Не мисля и че е за категорията guilty pleasure, не е толкова посредствено.
Субтитри има от доста групи, някои дори се изхитриха и го подхванаха от 4-та серия (Your-Mom), личните ми предпочитания като качество са на страната на Anime-Kraze, макар че и Ureshii са добри.
Очаквания след изгледаните досега епизоди: Честно казано, лично аз ще си го гледам. Героите са обещаващи, особено Зеро, който има доста интересна дилема пред себе си. А и вампирите, ако се вярва на опънинга и някои загатнати до момента сцени, ще ни разкрият интересни възможности. Плюс, Idol, така де, Aido-senpai е безценен с драматизма си и комичните сцени с него ме радват неимоверно. Мисля че има потенциал да бъде доста прилично шоуджо и да ме радва както някога Fruits Basket, ако и жанрът да е доста различен.
Оценка: 7/10