Годишни награди на ShadowDance за 2007 година

Автор: Рандъм

     След над седем години присъствие в интернет пространството, постепенно развитие на екип и визия, доста натрупан опит и самочувствие, ShadowDance най-накрая се сдоби със собствени награди. Вакуум и нужда от подобно събитие се усещаше, макар и в средата на не твърде впечатляващия ни пазар и изключително трудните условия, при които се развиват българската фантастика и фентъзи. Така някак логично, като резултат от една естествена еволюция на списанието, се роди идеята за класация, която да даде възможност на най-важния елемент в процеса, а именно читателите, да изразят мнението си за случващото се на родния пазар. Дали инициативата е била успешна и какви ефекти ще има, вероятно е твърде рано да се каже. Надали някакви конкретни резултати могат да се очакват още след първия опит. Остава обаче фактът, че церемонията по връчването на наградите за 2007 година премина гладко и в атмосферата, нужна на бг-фендъма – разбирателство, целенасочено мислене към подобряване на качеството и оптимизъм. Вярвам, че всеки от присъстващите се почувства поне малко по-горд с принадлежността си към фантастичното ни общество, което в крайна сметка е една от целите ни.
     Самото мероприятие се проведе на 12 април в Евро-Българския Културен Център, след като първенците в отделните категории бяха определени след продължило няколко месеца електронно гласуване. Мъките по кетъринга и сценария, които тресяха екипа, ще спестя на читателите, тъй като изпълнението в крайна сметка може да говори достатъчно добре и само за себе си.
     Малко преди предварително обявеното време за начало започнаха да прииждат гостите, които бяха решили да уважат церемонията и на които благодарим още веднъж. Присъствието им е също толкова важно, колкото и усилията, вложени от екипа. На първите награди на ShadowDance събрахме повечето централни за фантастичната среда субекти, в това число писатели, издатели, преводачи, клубни дейци и представители.
     След закъснение в рамките на задължителния добър вкус започна и самата церемония. Колегите Роланд и Трип, които вече имат солиден сценичен тренинг след представянето на Аквалонията във Варна (тогава в тандем с Моридин), си свършиха работата по най-добрия начин. Тонът на изложението беше естествен и предразполагащ, а самото съдържание – лишено от излишни труфила и фамилиарничене. В самото начало Трип аха-аха да се притесни, или поне така изглеждаше, когато от устата му излезе убийствен майтап, който разчупи де що има лед в нашето полукълбо.
     Наградите бяха връчени в следната последователност: Преводач на годината, Издателство на годината, Български автор на годината и Книга на годината. Награденият преводач – Валерий Русинов, човекът отнесъл толкова много критики именно в ShadowDance и в същото време един от най-допринеслите за фентъзи жанра – каза доста хубави и явно подплатени с немалка емоция думи. Което наистина показа, че от интернет обществата има страхотна полза и че и двете страни на един спор могат да си вадят поуки от него, стига да са достатъчно трезвомислещи и да търсят развитие. ИнфоДар, които взеха награда за издателство и за най-добра книга (Последен патрул на Сергей Лукяненко), изразиха благодарности към феновете, подкрепили дейността им. Екипът на ShadowDance добре знае колко ценна е читателската подкрепа (пък била тя и под формата на конструктивна критика). Една от най-големите награди в пазара, обвързан с литературата, е именно признанието. ИнфоДар бързо се доказаха като успешно и агресивно издателство, а продажбите на книгите им сами по себе си са един вид категорична положителна оценка. Продължавайки паралела с ShadowDance, ми се иска да кажа, че най-голямата награда, която точно читателите могат да ни връчат и която би ни заредила с желание да продължаваме да се борим, е именно обратната реакция. Какво искам да кажа ли? Много просто – пишете. Дали във форума, или на редакционната поща, пишете. Вие сте онези, които придават стойност на подобни мероприятия. Надяваме се тази стойност да нараства все повече занапред.
     Наградата за автор на годината, отново отредена от читателските гласове във форума, отиде при Николай Теллалов, един от най-активните и отдадените писатели в българска фантастика напоследък. Авторът на 10 на минус 9-та, посветена на нанотехнологичния ренесанс и една от най-прогностичните бг-фантастики, се въздържа от сантименталности и клишета. Вместо това отбеляза годишнината от полета на Юрий Гагарин и мястото на фантастиката сред главоломния прогрес, който ни тресе със страшна сила, без дори да си даваме реална сметка за него.
     След раздаването на предварително определените категории дойде време и за изненадите. Първата беше наградата за цялостен принос към българската фантастика, гласувана от екипа на ShadowDance. Признанието, дадено с искреното желание да бъде поклон и знак на уважение и адмирации, отиде при обичайния заподозрян, човекът, който стои зад огромна част от съграденото за фендъма – Юрий Илков – Генерала. Визитката на Юрий говори сама за себе си: (съ)основател на редица клубове в страната, бивш председател на няколко от тях, публицист, издател на фен-зина Тера Фантастика, както и на едноименната поредица романи, душа на компанията, и най-вече страхотен приятел и човек. Възможността да връчим тази награда беше едно от най-хубавите неща, свързани с цялото мероприятие, и се надяваме да продължим хубавата традиция, за да се знае от всички, че в България фантастика на ниво е имало и ще има. Дано се сбъднат и пожеланията, които г-н Илков отправи – а именно, да изведем жанра и фендъма от невидимостта и да престанем да бъдем "нинджи". Дали ще стане, кой знае. Опитваме се да докараме импровизиран фантастичен бушидо кодекс, дано скоро от нинджи станем самураи...
     Втората изненада беше последната награда, която списанието даде. За жалост, на наградения му беше невъзможно да присъства, вероятно ще трябва да почакаме известно време, докато ShadowDance настигне колегите от Locus по престиж. Специалната наградата без име, вдъхновена от почитанието и детската радост, заразили екипа през годините, бе изпратена още преди седмици на един от най-големите в жанра – Нийл Геймън. Както пишеше на плакета: "For the Dreaming". Все пак една от основните цели на списанието си остава желанието да споделим фенщината си и да я разпространяваме възможно най-надалеч. Така че, колкото и неизвестни да сме навън, възможността директно да благодарим с подобен жест на любимия автор е нещо страхотно.
     Тъй като бюджетът за спец-ефектите не стигна за повече, Трип призова гостите да се включат в "разпътна оргия със соленки и вафли" на фона на вечните Монти Пайтън. Радващото е, че наистина се получи доста задушевна неофициална част. Почти всички присъстващи се отдадоха на разговори по групи, беше организиран импровизиран мини-пазар за книги, а отговорните за събитието лица доволно си отдъхнаха след добре свършената работата. Благодарим ви отново и ви чакаме и догодина.

Екипът благодари на ЛАЙЪНС КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША, с чиято помощ бе организирано представлението.

Очаквайте скоро на страницата на списанието видеоклип от връчването на наградите.