Stand on Zanzibar
by John Brunner

Автор: Роланд

Some troubledom just figured out that if you allow for every codder and shiggy and appleofmyeye a space one foot by two you could stand us all on the six hundred forty square mile surface of the island of Zanzibar.

     Stand on Zanzibar е колосална книга. Огромна както в буквален, така и в преносен смисъл, това е едно от най-значимите произведения в научната фантастика, които съм чел някога. Джон Брънър е умерено непознат в България, въпреки няколкото си издадени книги, което за мен е изключително странно, предвид мащаба на романа. Срамно е подобна книга да не е издавана тук, наистина е срамно.
     Годината е 2010 и светът е полудял. Населението на Земята надвишава седем милиарда и двадесет и първи век е една истерична вихрушка, каквато човечеството никога преди не е познавало. Компютри на прага на превръщането си в ИИ взимат решенията вместо хората, наркотиците са легални и масово използвани, политиката се извършва чрез убийства в сенките, а учените палят тамян, за да омилостивяват вулкани. Хора се превръщат в масови убийци без причина, докато просто си вървят по улицата, рекламите са навсякъде и за всичко, а г-н и г-жа Everywhere носят твоето лице и говорят с твоя глас, за да те разходят чрез телевизора ти до места, които никога не би могъл да посетиш. И докато всички напреднали страни са приели закони за генетична чистота, които не позволяват на никой с наследствени болести да се размножава, а напрежението между суперсилите постоянно ескалира до въоръжени конфликти, две малки държави се превръщат във фокус на световното внимание – бедната африканска държава Бениния, която по някаква причина не само не е погълната от по-могъщите си съседи, но и въпреки мизерията не е разкъсвана от вътрешни конфликти, докато целият останал свят се самоизяжда; и тоталитарната азиатска Просветена Демокрация на Якатанг, чието правителство прави сензационно обявление, което може да промени света.
     Историята се движи изключително бавно за големия обем на книгата, но тя, както и всичко останало, е просто още едно средство, с което Брънър обрисува побърканата реалност на един свят, в който хората са толкова плътно нагъчкани един до друг, че са изпаднали до състояние на неопримитивизъм, което през 1968 г., когато е писана Stand on Zanzibar, едва ли е било и наполовина толкова очевидно, колкото е сега. Всъщност романът е едновременно прогностика и предупреждение и неприятно много елементи от чудовищната му реалност са лесно разпознаваеми в нашата собствена.
     Брънър е изградил света си до последния детайл. Книгата е написана на жаргон, който е изцяло негово творение и отразява истеричното забързано ежедневие на измисления двадесет и първи век. Всяка втора дума е комбинация от две други, всичко е съкратено, опростено, направено за масова употреба, средство за вербални игри. Думата "копеле" вече не е обида, но "bleeder" (грубо преведено – "кървящ") бързо я е заместила, отразявайки страха и ненавистта на човечеството към наследствените болести. Наркотиците са толкова масови, че хората вечно са "извън орбита" или "в орбита", ако все пак са успели да се разберат.
     Нещо повече, Stand on Zanzibar е подкована с един куп социални явления, обусловени от безумния ритъм на живота и количеството на живеещите го. Много жени вече нямат собствен дом, тъй като жизненото пространство е най-скъпият лукс. Вместо това се е обособила класата на т.нар. "shiggies" – жени, които сменят партньорите си по желание и за периода, в който са заедно с даден мъж, живеят в неговия апартамент. Което не е кой знае какво, защото дори най-богатите трудно могат да живеят без съквартирант, а притежаването на твърде голяма площ дори е забранено. Тютюнът вече не се използва заради вредните си ефекти, но марихуаната е дори по-масова, отколкото някога са били цигарите.
     И може би най-силният и въздействащ символ на тази нова реалност са т.нар. "muckers". Мъкърите са хора, които просто не могат да издържат ритъма и напрежението на абсурдното си ежедневие, и в определен момент се пречупват, превръщайки се в неудържими берсеркери, които често успяват да убият десетки, преди самите те да бъдат убити. Дори и без тях обаче, светът е пълен с атентатори и саботьори, които са превърнали взривяването на железопътни линии и бизнес сгради в хоби. Самодеструктивността на човечеството, предизвикана от простичката липса на място, е невероятно въздействаща.

Meanwhile, back at planet Earth, it would no longer be possible to stand everyone on the island of Zanzibar without some of them being over ankles in the sea.

     Stand on Zanzibar е доста нестандартна като конструкция. Главите й са сравнително равномерно разпределени в четири различни категории, размесени една в друга – continuity, context, tracking with closeups и the happening world. Всяка глава в романа започва с някой от тези четири етиката, а в началото отделните категории са сложени в отделни съдържания. Разбира се е напълно безсмислено да четете отделните категории последователно, вместо в смесицата, в която са разположени, но етикетите обособяват четири отделни вида глави:
     continuity е основната история. Тези глави не са написани в някакъв по-особен стил, ако се изключи уникалният жаргон, измислен от Брънър, и се занимават с няколкото главни герои на романа.
     context частите съдържат най-различна информация за света на Stand on Zanzibar, представена по най-различен начин – като новини, статии, откъси от книги или интервюта.
     tracking with closeups съдържа допълнителните сюжетни линии, отново сложени с цел да обогатяват света на книгата. Някои от главите там са с второстепенните персонажи от continuity частта, но повечето се занимават с напълно случайни суеци, при това почти всички те се появяват в максимум по две глави.
     the happening world е може би най-ярката, най-трудна за четене и най-атмосферична част от романа. Идеята на context, но изведена до краен предел, the happening world ни затрупва с привидно напълно случайни и хаотично разхвърляни откъси от реклами, съобщения, песни и т.н. символи на новия свят. На моменти Брънър си играе с ритъма, сливайки откъси от различни съобщения и реклами в един монолитен текст, променяйки източника все по-бързо, докато накрая всяка дума е от различно място и имаш чувството, че главата ти ще се взриви.
     Както и сами виждате, и четирите начина, по които Stand on Zanzibar предлага съдържанието си, имат за основна цел да развиват света и да изграждат атмосферата му. Дори основната сюжетна линия е повече или по-малко средство за това. И ефектът е на моменти толкова болезнено ярък, че ти идва да затвориш книгата, за да се успокои дишането ти...

Плюсове:
+ Психически смазваща визия за бъдещето. Джон Брънър си е поставил смелото начинание да ни покаже апокалипсис с обратен знак, в който човечеството не е унищожено (макар и да върви натам), а напротив – твърде много е.
+ Феноменално количество както големи, така и малки елементи, които да направят Stand on Zanzibar правдоподобна. Като се почне от жаргона и икономическите, социални и културни фактори, и се стигне до малки детайли като предметите от ежедневието, всичко е на мястото си и работи на високи обороти.
+ Въпреки всичко, написано досега, книгата има огромен емоционален потенциал. Джон Брънър успява не само да шокира, плаши и фасцинира (жестока дума, от години чакам да ми падне някъде възможност да я използвам!), но и да трогне, при това по различни начини и не на едно и две места. Финалът на книгата е особено сграбчващ, макар и може би малко по-различен от онова, което човек би очаквал.
+ Романът е изненадващо съвременен като звучене, въпреки четиридесетгодишната си давност. Да, компютрите по света са сигурно няколко десетки и начинът, по който се говори за тях те кара да си мислиш за огромните зали от "древността". Да, седемте милиарда на Джон Брънър сега определено не ни се струват толкова невъзможни. Да, 2010-та чука на вратата и нищо толкова страшно не се е случило (а дали?). Но всичко това са подробности, които по никакъв начин не нарушават внушението.
+ Въпреки практически цялото ми ревю, Stand on Zanzibar всъщност е зверски четивна!
+ Без да са във фокуса на романа, героите са страхотно развити, дори когато им е отделено съвсем малко място. Най-голямо впечатление прави естествено гениалният социолог-нихилист Чад Мълиган, написал мултимилионен бестселър, в който под формата на измислен речник на съвременната терминология осмива човешката раса.

Минуси:
– Историята се влачи доста охлювесто и като цяло не е особено интересна. Факт е, че изпълнява ролята си и сграбчва вниманието по съвсем друга линия, но въпреки това не мога да го пропусна.
– Книгата все пак е може би малко твърде дълга. За почти 650-те си страници причинява такъв информационен оувърлоуд, че немалко хора вероятно ще я спрат по средата, за да си починат с нещо по-леко. Не, че се развлачва или доскучава, просто изморява психически.
– Въпреки че са добре развити, героите, както и всичко друго в Stand on Zanzibar, са най-вече носители на идеи. Това само по себе си е хубаво, но на места им придава схематичност и ги поставя в не съвсем логични ситуации, за да научим нещо ново за света на Брънър.
– Първите десетина-двадесет страници на книгата са тотален културен шок и има сериозна опасност да не схванете половината текст на дори чисто смислово ниво. Съвет – след като приключите с книгата, ги прочетете отново!

     Stand on Zanzibar е задължително четиво не само за почитателите на фантастиката (на практика реалният фантастичен елемент в нея е доста малък), но и по принцип за всеки, който си е задавал някога въпроса "накъде отиваме като раса", при това не някога си, а в съвсем непосредствено бъдеще. Книгата е сериозна, провокативна, убедителна и най-вече – брилянтно написана. И въпреки че немалка част от света на Джон Брънър е хиперболизиран и твърде невероятен, останалото е достатъчно, за да ни накара да се позамислим. Сериозно.

Оценка: 10/10