Кратки ревюта брой 54

Werk 80 II Група: Atrocity Издава: Napalm Records Ревю: Ян

     Единадесет години след Werk 80 Atrocity се завръщат към 80-тарските поп класики и ни поднасят втори албум с нетрадиционни к(г)авъри на любими парчета. Албумът от 1997 г. беше своебразно събитие и представи групата в доста необичайна светлина (традиционно забиват доста здрав дет метъл) като доказа на скептиците, че чичко Александър Крул може и да пее (да бе, знам, че сега някой ще скочи и ще каже, че то и другото е пеене). Последваха една камара албуми и сингли в най-различни посоки (и детец си имаше, и други работи...), а аз като цяло им позагубих следите и престанах да се интересувам от творческите им планове. И така докато преди няколко седмици съвсем инцидентно попаднах на една флаш рекламка с Дита фон Тийз (екс-жена на Мерилин Менсън и както вероятно би казал Пъгсли "много 'арна мома") на споменатия нов албум. Поразрових се, попрочетох каквато информация имаше и си харесах делукс изданието, което включва и първата част от 1997 плюс разни бонус благинки. След това се размазах от кеф. Симфонични аранжименти, жици и чичко Крул. Признавам си, че никога не съм се радвал толкова на оригиналните версии, колкото на прочита на Atrocity. Групите, "ощастливени", в албума са както следва: Depeche Mode ("People Are People"), Bronski Beat ("Smalltown Boy"), Frankie Goes To Hollywood ("Relax"), Simple Minds ("Don't You Forget About Me"), A-HA ("The Sun Always Shines On TV"), Icehouse ("Hey Little Girl"), Visage ("Fade To Grey"), Talk Talk ("Such a Shame"), Ideal ("Keine Heimat"), Eurythimics ("Here Comes the Rain Again"), Alphaville ("Forever Young"), Fiction Factory ("Feels Like Heaven"), а резултатите са доста интересни (рекцията на Гибли, като чу "Relax", беше "Тия се шегуват!"). Всъщност, ако ви гони носталгия по 80-те (на мен ми се случва чат-пат) и не сте твърде консервативни, има всички шансове да харесате Werk 80 II и поне седмица да си тананикате някоя от мелодиите. Поне при мен резултатът беше такъв.

Задължителни парчета: People Are People, Relax, Don't You Forget About Me, The Sun Always Shines On TV, Here Comes the Rain Again, Feels Like Heaven

Оценка: 8.5/10

Chapter Seven: Incubus Група: Metalium Издава: Massacre Records/Wizard Ревю: Ян

     Един доста тъжен албум. И като казвам това, нямам предвид текстовете на песните. Просто Metalium са от онези талантливи групи, които правят силен дебютен албум и след това постепенно започват да затъват в посредственост. Настоящото отроче, седмо по ред, уви с почти нищо не се отличава от по-големите си братчета с номера пет и шест. Все същият безидеен пауър метъл (добре де, идеен пауър метъл си е трудно да се сътвори, но все пак), но поне е малко по-тежичък и на едно две места се забелязваха някакви наченки на по-интересни парчета. За съжаление нещата си останаха до там. През цялото време човек има някакво чувство за deja vu, но не в положителен смисъл. За мен поне, Chapter Seven беше загуба на време, но предполагам, че и за този влак ще се намерят пътници. Всъщност, ако сте родени след 1992 г. и считате HammerFall за "бахсиякатабандакопеле", може и да ви хареса.

Задължителни парчета: няма

Оценка: 5/10

Collision Course... Paradox 2 Група: Royal Hunt Издава: Frontiers Records Ревю: Ян

     В последно време стана модерно групите да правят втори, че дори и трети части на най-успешните си албуми. За съжаление поне до момента продълженията не успяваха да се доближат до нивото на оригиналите. Логично имах доста занижени очаквания за новия Royal Hunt. Съмненията ми се подхраниха и от напускането на вокалиста John West (Artension), което неминуемо щеше да се отрази на продукцията. Е, оказах се прав. Отразило се е... под формата на най-добрия албум на групата от времето на оригиналния Paradox и напускането на DC Coopеr. Нищо против качествата на John West, но Mark Boals (ex-Yngwie Malmsteen, Ring of Fire) просто го отвява. В Collision Course просто няма слабо парче. От отварящото "Principles of Paradox", та до последното "Chaos A.C." няма и един излишен елемент. Само чуйте "Exit Wound", "High Noon at the Battlefield" и "Tears of the Sun" и ще разберете за какво говоря. Royal Hunt са по-добри от всякога. Задължителен албум за феновете на мелодичния хард рок и хеви метъл.

Задължителни парчета: всички, но персонални фаворити са ми Exit Wound, High Noon at the Battlefield, The Clan и Tears of the Sun

Оценка: 9/10