Действието в The Sarah Connor Chronicles започва две години след втория филм. Сара (Лина Хейди – спартанската кралица в 300) и вече петнадесетгодишният Джон (Томас Декер – Зак от Heroes) постоянно сменят градове, криейки се от агентите, които Скайнет праща в миналото. И всичко върви добре по един много нездравословен за отглеждане на тийнейджър начин, докато един ден терминаторът не се оказва половин крачка пред Сара и Джон. Тогава обаче на помощ се притичва... съученичката на Джон в новото му училище, Камерън (Съмър Глау – Ривър от Firefly/Serenity), която се оказва нов модел "кибернетичен организъм", пратен от съпротивата, за да пази бъдещия й водач. По време на бягството си тримата се оказват принудени да използват построената от агенти на възрастния Джон Конър машина на времето и се озовават десет години в бъдещето – 2008 г., само три години преди събуждането на Скайнет. 
Те решават да предотвратят въпросното и екшънът започва. В историята се намесват и други членове на съпротивата, както и терминатори, пратени от бъдещето, за да изпълняват задачи, които нямат нищо общо с преследването на Сара и Джон. Но дали Камерън наистина е на страната на съпротивата?Сюжетът на TSCC, макар и незавършен в деветте епизода на първи сезон (сериалът страда тежко от стачката на сценаристите, но слава богу е обявено, че втори сезон ще има), е много интересен и качествено развит. Вместо за милионен път да ни занимава с една и съща история, сценарият си поставя за цел да развие по-сериозно вселената на Terminator. Какви още мисии си е поставила съпротивата? Какви цели би могла да има Скайнет в миналото, освен убийството на големия си враг? Какво е Скайнет? И наистина ли няма начин да се пренапише съдбата на човечеството и Страшният съд може само да се отложи? Никой от тези въпроси не получава твърд отговор в първи сезон, но основите са поставени.
Сюжетът всъщност предлага и много възможности за времеви парадокси. Във времето, в което са се озовали тримата, Сара Конър би трябвало вече да е умряла от рак (Терминатор 3, а се казва и тук), но въпреки това, когато отива да се прегледа, за да вземе мерки отрано, й казват, че е здрава като бик. Поотрасналият Джон Конър също би трябвало да се мотае наоколо и въпреки че в първи сезон не се появява (има един друг великолепен парадокс обаче, който ще оставя сами да видите), се съмнявам да го пропуснат. Въобще като цяло TSCC позволява огромно количество интересни сюжетни линии и някои от тях са стабилно подхванати в тези девет епизода.Откъм актьорско присъствие сериалът е железен. Лена Хийди е най-
съвършеният MILF, който човек може да желае, а освен това влиза в кожата на Сара Конър толкова добре, че когато в един момент гледаме записи от лудницата, които вече сме виждали в Терминатор 2 с друга актриса в ролята, имаме чувството, че са правени за Лена. Томас Декер като цяло е едно леко депресирано емо, но слава богу сериалът не се казва TJCC, тъй че той е по-скоро поддържащ персонаж. Съмър Глау разбира се е разкошна, както винаги. Безизразна колкото си искаш, но въпреки това успяваща да изрази един куп емоции, нейната Камерън (заигравка с родителя на Терминатор филмите, естествено) успява да компенсира с присъствието си всичко, от което е ощетена откъм ефекти.
Което ме насочва към един от леко неприятните моменти на сериала, а именно – че не е правен с кой знае какъв бюджет. Без да е някаква керъктър дривън оплетена история, TSCC разчита доста повече на история и герои, отколкото на скъпи ефекти и мащабен екшън. Което не значи, че такива липсват, просто фокусът е другаде. И слава богу, казвам аз.
Вкратце – смятам, че макар и определено да не е някакъв шедьовър, Terminator: The Sarah Connor Chronicles е много качествен сериал с огромен все още едва започващ да се разгръща потенциал. За фенове на филмите е абсолютно задължителен, още повече, че има немалък шанс четвърта част да следва него, вместо трета.