София Филм Фест 2008

      Измина и 12-тият поред софийски филмов фестивал. В сравнение с други години селекцията изглеждаше малко по-слаба от обикновено и аз поне намерих желание да ида само на един филм, който за сметка на това беше прелестен (става дума за Сензацията, ревюиран от колегата Дем по-долу). Поредната порция не твърде успешни български филми, по-малка от обикновено порция втора-класа-азиатски-филми, плюс редовните напоследък панорами на европейски творци и балканско кино в общи линии очертават резюмето и на тазгодишния фест. Трудно ми е да повярвам, че времената на онези години, в които гледахме филми като Спайдър, Лиля завинаги, Навътре в морето, Кукли, Самарянката... са отминали безвъзратно, така че се надявам последните няколко години да са по-скоро някакво изключение. Е, за да бъда обективен, Фест 2008 ни донесе и новите филми на двама велики – Милош Форман и Никита Михалков, макар единият от тях да разочарова доста хора. Всъщност – прочетете и ще разберете.

Моридин

Призраците на Гоя

Режисьор: Милош Форман
В ролите:Стелан Скарсгаард, Натали Портман, Хавиер Бардем

     Завръщането на голямо име като Милош Форман към киното след 7-годишна пауза се предполагаше да е добра новина. За съжаление обаче последният му филм е толкова слаб, че щеше да е по-добре да си беше останал в пенсия.
      Основна причина за това е сценарият, който без преувеличение е на нивото на средностатистическа сапунка – изпълнен е с насилена мелодрама, нелеп диалог и поредица от безсмислени и нелогични обрати. Въпреки заглавието, Гоя е просто зрител през цялото време и практически от филма не научаваме нищо нито за живота, нито за творчеството му. Сред актьорите има много известни имена, всички те без изключение са далеч под обичайното си ниво, но с оглед на сюжета и диалога, както и слабата режисура, е трудно да ги виним.
     Показателно за това колко недомислен и немарливо направен е филмът като цяло, е че всеки от изпълнителите в интернационалния каст говори английски с обичайния си акцент, независимо от каква националност се предполага да е героят му, и без въобще да има дори опит за някаква синхронизация. Чисто технически творбата е компетентно заснета, но няма нищо наистина впечатляващо като визия, което да може да компенсира споменатите слабости.
     Силно препоръчвам да не гледате Призраците на Гоя, за да не си развалите доброто мнение, което вероятно имате за Форман като режисьор.

Оценка: 3/10

      Призраците на Гоя…
      Призраците са ясни – това са безвременно загиналите още в зародиш добри идеи за филма. Гоя обаче е друга бира. Защо трябва да е в заглавието? Предполагам заради рекламната сила на името му и заради асоциацията (направена поне от мен) с Амадеус.
      Уви, филмът беше за много неща, но не и за Гоя.
      Вместо това беше една не особено добра атака срещу църквата и инквизицията. Беше за любовта между католически свещеник и арестувана от Инквизицията жена. Имаше и нещо за лудостта, инвалидността и лицемерието, за отмъщението и дребнавостта. И на целия този фон, май не остана място за горкия Гоя и неговото изкуство.
      Беше ми много странно, че функцията на художника в този филм беше просто свидетел на една неособено добра любовна история. Когато в началото го дават като човек, който започва да губи слуха си, аз очаквах на тази база да ни покажат как животът му се променя и как това повлиява живота и творчеството му. Уви, за мое разочарование, филмът направи скок с години до време, в което Гоя е напълно глух и вече адаптиран към това.
      ОК, мога да продължа да изливам болката си, но ако досега не сте разбрали, че не съм очарована от филма, явно не говорим на един и същ език.
      Сред нещата, които може би щяха да имат ефекта на лек балсам върху поруганите ми чувства, щеше да е красотата на Натали Портман, но и тук бях прецакана, защото тя прекара по-голямата част от филма във вид на грозна и мърлява вещица.
      Не мога да не отбележа колко странно беше да слушам испанци, които говорят с най-различни акценти, но нито един от тях не звучеше като испански. Актьорската игра, като се изключи изпълнението на Хавиер Бардем, не изпъкваше с нищо.
      Техническото изпълнение на филма беше на ниво, но това не може да спаси филма.
      В заключение. Този филм беше избран за закриването на програмата в Пловдив. Очакваше се да е най-доброто от селекцията. Отидох на кино, очаквайки ако не еквивалент на Амадеус за Гоя, то поне нещо добро, а получих посредствена любовна история на фона на религиозни проблеми. Не си струва да се гледа на кино, но става за хора със свободно време и желание да видят за чий го бяха нарочили за гвоздея на СФФ.

Оценка: 6/10

Сензацията

Режисьор: Уди Алън
В ролите: Скарлет Йохансон, Уди Алън и Хю Джакман

     От доста години насам е придобило популярност мнението, че Уди Алън се е изчерпал като творец. Това обаче въобще не му пречи да е все така силно продуктивен и да прави поне по един филм на година.
      Сензацията е поредното доказателство, че приказките за изчерпване са силно преувеличени. Това е много хубава комедия в типичния стил на Уди, изобилстваща от уникалните му лафове, и е достатъчно различна от по-ранните му комедии, за да не отегчи прекалено дори и хора като мен, които са научили някои от тях наизуст. Скарлет Йохансон се справя добре в главната роля, освен това изглежда изключително секси през повечето време, което винаги е плюс. Уди играе своя типичен персонаж, когото или обожавате като мен, или ви дразни неистово. Хубавото е, че този път не е вкарал в сценария любовна история между своя герой и някоя много по-млада мадама, което взе да става досадно в предишните му творби. Сюжетът е неправдопобен в максимална степен, но пък интересен и изпълнен с обрати, макар и неособено оригинален. Музиката се състои от добре подбрани откъси от класически произведения (примерно Лебедово езеро) и се съчетава много добре със ставащото на екрана.
     Като цяло Сензацията е много приятно лековато развлечение и макар да не е от най-добрите комедии на Уди, определено си струва гледането.

Оценка: 7.5/10

12

Режисьор: Никита Михалков
В ролите: Сергей Маковецки, Сергей Гармаш, Алексей Петренко и др.

Номинация Оскар 2008 – Най-добър чуждоезичен филм

     От много време се канех да напиша ревю в секцията на най-голямата ми страст, но мързел, ангажименти и мързел ме спираха да се опитам да допринеса както трябва за любимото си интернет списание. За това сега сядам да пиша буквално минути след излизането от киносалона, а в мозъка ми бушуват десетки мисли, вдъхновени от един фантастичен филм. Приятно четене.

      Според първоначалната информация и предишните си впечатления от Михалков очаквах просто един много добър вариант на Дванадесет Разгневени Мъже, но без Хенри Фонда. Останах изключително приятно изненадан.

     Историята накратко: Дванадесет съдебни заседатели в днешна Русия трябва да решат съдбата на едно чеченско момче, за което се предполага, че е убило приемния си баща – офицер от руската армия. От влизането им в заседателната зала (в случая – физкултурния салон на едно училище) започва един ВИХЪР от качествена драма, великолепна актьорска игра и дори хумор, който, банално казано, няма да ви остави да скучаете.
      Всичките 12 мъже са уникални, всеки със своите разбирания за живота, за справедливостта и за днешна Русия. Всеки със своите предубеждения, всеки със своите страхове, със своите преживявания, със своя покъртителна история, през които пречупва делото. Отделните образи са перфектно изиграни, до един запомнящи се. Най-много ме трогна, че именно тези образи ме накараха да направя един неизменен паралел с нашата си българска действителност. Не съм сложил надписи като "спойлър алърт", защото не мисля, че за този филм трябва да се притеснявате за каквото и да е "оспойлване". За това направо ще ви представя по-значимите от тези 12 мъже (все пак ако всички имаха равно екранно време, филмът щеше да стане пет часа, а не два и половина). Всеки ще си направи сметката сам доколко подобни герои съществуват и в нашата държава с безкрайния й преход, и по-важно – доколко сам ги е срещал.
     
1. Неуспелият научен работник с мизерна заплата, който се пропива, но в крайна сметка започва да работи със западна фирма и се вижда в пари.
2. Директорът на гробище, който раздава парцели за рушвети дори на пенсионери, с 21-годишна любовница, в която е "влюбен до уши".
3. Дошлият от Кавказ "хирург", който е влезнал медицина "само" от 4-тия път и си има собствена клиника и много златни пръстени.
4. Плешивият интелигент с десни убеждения, който е осъзнал, че демократичните идеи са просто сапунени мехури.
5. Шовинистичният таксиметров шофьор, който е бил зарязван вече два пъти след дългогодишни връзки, биещ детето си, с античеченски предубеждения до самия край.
6. Комикът, който разсмива хората за пари, но на него самия въобще не му е до смях.
7. Селският водопроводчик, който е проиграл парите си и не е в затвора само защото се е напил с началника на управлението.
8. Лъскавият изпълнителен директор на телевизията на майка си, който е завършил Харвард, но се е върнал да "помага на Русия".
9. Строителният "бизнесмен", който всъщност разбира от видове военни ножове.

      Странно ми е как в нета филмът е "щампован" като "руски римейк на Дванадесет разгневени мъже". Тук са заложени много повече и много по-дълбоки идеи, липсва централният образ на Хенри Фонда, фактическата история отива на заден план, за да се покажат призмите на 12-те.
     
      Музиката и кинематографията са на нивото на гланцираните Оскарови холивудски филмчета, които ни се предлагат по 6-7 бройки всяка година, така че не се притеснявайте за "смилаемостта" на 12. Филмът е доста дълъг, но (с много малки изключения) всяка една минута е оправдана. Режисурата на Михалков е както в "Сибирския Бръснар" и "Изпепелени от Слънцето" – на изключително високо ниво, може би само бих изключил прекалено натрапчивия символизъм на птичката накрая.

      Подобни филми ме обнадеждават, че за и за почти мъртвото кино в България също има някаква надежда. Да е жив и здрав господин Михалков!

Оценка: 10/10

     Първо да уточня, че не съм гледала 12 разгневени мъже, така че няма да сравнявам двата филма.
     Дванадесет мъже трябва да решат дали млад чеченец е виновен в убийството на пастрока си. Типично по източноевропейски, организацията никога не е на ниво и в този случай съдът дели територия с училище, което принуждава заседателите да се съберат във физкултурния салон.
     От там следва предвидимо начало. Макар да вярват, че случаят е лесен и че ще са си вкъщи за вечеря, когато един човек гласува "невинен", нещата започват да се проточват.
     Атмосферата е по-скоро мрачна, отколкото драматична или напрегната. Използването на типични елементи от реалния живот, като спиране на тока, проблеми с тоалетните и сблъсък на поколения и разбирания ни помага да се присъединим към дванадесетте мъже, от които зависи живота на едно момче.
     Особено бях очарована от работата по камерите и монтажа. Последният е точно на място и особено добро впечатление ми направи някак уж случайното и понякога неочаквано вмъкване на сцени от миналото на подсъдимия. На фона на дребнавите джавкания между заседателите изведнъж едва ли не стряскащо започва динамична сцена на стрелба или танци.
     Актьорската игра беше добра, но истината е, че мен лично много силно ме впечатлиха някои чисто технически страни на филма и затова им обръщам повече внимание.
     Силно го препоръчвам.

Оценка: 8.5/10

Ирина Палм
Режисьор: Сам Гарбарски
В ролите: Мериън Фейтфул, Мики Манойлович, Кевин Бишоп, Шиобан Хюлет, Джени Агътър

     Вдовицата Маги е обикновена домакиня от лондонско предградие. За съжаление болестта на внучето й я принуждава да си търси работа. Проблемът е, че никога не е работила и на нейната възраст вече никой не я иска. Докато вижда обява, че клуб търси домакиня (hostess), но когато проверява дали покрива изискванията, разбира, че това е евфемизъм за "курва".
     Заради меките й ръце й предлагат да мастурбира мъже. Горката Маги е шокирана и ужасена, но отчаянието я принуждава да се съгласи, нищо че сама признава, че не е особено добра. Но практиката учи… и Ирина Палм  бързо става най-популярната "чекиджийка" в града.
     Аз лично отидох на филма без особени очаквания, основно заради провокативния сюжет, макар да се надявах, че може и да се създаде добра драма на тази база. Но тихото достойнство на Маги и дребните елементи, които бяха вкарани във филма, ме зарадваха повече отколко очаквах.
     Малко ме разочарова финалът, но въпреки това си излязох от залата много доволна.
     Силно ме впечатли комбинацията между драматичността на ситуацията на Маги и тънкия хумор който струеше от филма в някои моменти. Бих казала, че начинът, по който бяха развити повечето елементи, беше доста добър.

Оценка: 8/10

Барабанистът
Режисьор: Кенет Би
В ролите: Джейсий Чан, Тони Люн Ка-фай, Лий Синджъ, Кенет Цан

     Сид е разглезен младеж, който след авантюра с любовницата на влиятелен хонг-конгски бизнесмен мафиот е набелязан на убийство, но по милост може да му се размине само с отрязване на ръцете, което за барабанист като него е равносилно на смърт. Баща му се опитва да го спаси и го изпраща в Тайван.
     Там Сид чува звука на барабани нагоре в планината и отива да види откъде идва. Намира група дзен-барабанисти и настоява да се присъедини към тях.
     Следва една приказка как разглезеният Сид се опитва да се научи да свири на дзен-барабани.
     Не знам дали всеки би харесал този филм. Той е бавен и спокоен, въпреки мафиотската нишка в сюжета. Лично аз го харесах, но имаше хора, които излязоха преди края на прожекцията. Малко ми е трудно да пиша нещо по-конкретно, защото в него сюжетът не е толкова важен. Идеята е зрителят да преживее израстването и съзряването на Сид заедно с него.
     Имаше страхотни пейзажи и отлично представени отношения между хората. Дори по-второстепенните герои имаха достатъчно добре изградени образи, за да станат близки на зрителя.
     Мога да препоръчам филма на хора с търпение, за които екшънът и динамиката не са всичко, както и на такива, които имат интерес към източните философии.

Оценка: 8/10

Русалка
Режисьор: Ана Меликян
В ролите: Маша Шалаева, Евгений Циганов, Ирина Скриниченко, Мария Сакова

     Русалка е една съвременна приказка за руска Алиса, разказана по един малко необичаен, но пасващ, начин.
     Животът на Алиса е странен още от зачатието й. С майка-егоистка и на практика курва и полу-луда баба, тя расте както й падне. Алиса няма татко, но си мечтае за такъв, докато майка й не й казва, че плод на случайна връзка. На 7 години решава, че няма да говори и просто така спира. Това води до обучение в училище за умствено изостанали, но, въпреки немотата й, тя "пее" в хор и според учителката се представя добре.
     Поради буря, която разрушава колибата на плажа, в която живее странното й семейство, всички те се местят в Москва. И там животът й се променя. Среща любовта.
     Но най-странното в Алиса е, че тя може да сбъдва желания.
     След последното повечето биха отхвърлили филма като поредната глупост, но истината е, че тази й дарба съвсем не е свръхестествените сили, които очаквах, след прочитането на анонса в сайта на СФФ. Филмът е по-скоро за това какво е да си различен и как някой може да е такъв и пак да живее един пълноценен и красив живот. С всичките си странности и при все, че не говори, Алиса умее да общува както малко хора умеят.
     Като режисура филмът не е особено впечатляващ на пръв поглед. Визията е някак приглушена, героите – прекалено странни, ситуациите – често оставящи зрителя втрещен, но когато всичко това се комбинира, се получава една необичайна комбинация, която работи.
     Не мисля, че мога да предам с думи колко много ми хареса този филм и колко ми допадна Алиса като образ. Финалът е абсолютно на място и изключително добре направен.
     Ако сте склонни да гледате един филм, който трудно се поддава на описание, който е странен, приказен, реалистичен и напълно абсурден едновременно, може би това е именно филмът за вас.

Оценка: 8.5/10