Любими филми – Мюзикъли

Амелия

Коса

Защо: Защото мюзикъл, в който има песен със следния текст:

Sodomy, fellatio, cunnilingus, pederasty…
Father, why do these words sound so nasty?
Masturbation can be fun
Join the holy orgy Kama Sutra
Everyone!

заслужава вечните ми адмирации...

Свободни размисли:

Както може би сте забелязали, въпреки първоначалните ми намерения тук не четете за Исус Христос Суперзвезда (другият ми фаворит в жанра) и сега ще обясня защо. Принципно, обичам страстно рок-операта на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър, намирам изпълнението й за брилянтно, в нея са събрани едни от най-великите гласове на планетата, но... това, което виждаме на екрана, е една от доста по-лошите нейни версии и се различава драстично от това, което чуваме от колонките при оригинала от 70-та година. Пък мюзикълът си е комбинация от звук и картина и не мога да си позволя да го оценявам на части.

За сметка на това Коса е гениален по всички параграфи и неслучайно 40 години след създаването си все още се смята за култов от най-различни поколения, дори такива, които не спадат към децата на цветята. Защото не е нужно ти или родителите ти да сте били битници, за да оцениш по достойнство химни като Let the Sunshine In, Aquarius, Hair, I Got Life и любимата ми – гореспомената Sodomy. Не е нужно да си потомствен потребител на LSD, за да можеш да се потопиш в прекрасната, пъстра, жизнерадостна и фриволна атмосфера на хипарските години, която мюзикълът пресъздава така добре. Не е нужно да си активен промискуитет, за да видиш романтичната красота на лозунги като "Правете любов, а не война". Просто в онази епоха, с всичките й безхаберни злоупотреби, оптимизъм, свобода, себе-търсене, обич и масови протести под формата на мила лудост, има толкова много очарование, че няма как да не се влюбиш безвъзвратно. А Коса ни показва цялата тази съвкупност в най-добрата възможна светлина. Освен това той е и единственото по-непретенциозно американско творение за злините на Виетнамската война, от което не смърди на евтин национализъм и още по-евтин мелодраматичен патос (освен ако не броим Пилето и още куп други филми, иначе всичко е точ – бел. Рол) – факт, който дори сам по себе си го поставя веднага в поредицата на Уникалните и задължителни неща за гледане.

Демандред

Кабаре

Защо: Защото успява да покаже нагледно, че е възможно да се направи прекрасен филмов мюзикъл, който има мрачна атмосфера и реалистичен сюжет в тотално противоречие с всичките традиции на жанра. Заради Лайза Минели, която не само се справя чудесно с музикалната част, но и прави  роля, каквато рядко се среща дори в най-добрите сериозни драми. Заради феноменалната сцена с песента на малкото нацистче, която е по-стряскаща от 5 средностатистически хорър филма, взети заедно. Защото за другия ми фаворит в жанра Аз пея под дъжда вече съм писал подробно преди и не исках да се повтарям.

Свободни размисли: Обичам класическите холивудски мюзикъли, но след като бях изгледал немалко такива, леко взе да ми омръзва това, че те винаги са жизнерадостни, весели, ярки и с безкрайно предсказуем и нереалистичен сюжет. Точно тогава реших най-накрая да изгледам Кабаре – и за голяма моя радост се оказа, че хубавите мюзикъли могат и да са съвсем различни от наложилия се шаблон. Песните са прекрасни, хореографията – интересна и оригинална, а атмосферата на Берлин от 1931 година е отлично пресъздадена. Сюжетът е не само интересен, но и далеч по-реалистичен, отколкото във всеки друг мюзикъл, който съм гледал. Въобще това е филм, който комбинира по прекрасен начин достойнствата на мюзикъла и на сериозната драма,  и точно затова ми харесва толкова много.

Роланд

Лак за коса

Защо: Защото е най-жизненият филм, който съм гледал от години насам. Защото е пълен с добро настроение и изпълнена с енергия музика. Защото no one can stop the beat!

Свободни размисли: Натъкнах се на рекламата на Лак за коса напълно случайно, една седмица преди филмът да се появи по кината ни, когато в пристъп на временно умопомрачение отидох да гледам Позабременяла в десет часа вечерта. Трейлърът ме грабна на мига, а после гледах Лака шест пъти на кино. Рекордът ми до момента по брой гледания. Не съм сигурен, че мога да обясня какво толкова ме грабна в него. Музиката е захарна и шербетизирана, но въпреки това невероятно приятна и запомняща се. Изпълненията са убийствени, хореографията кърти. Хуморът е на ниво, актьорите са страхотни. Но всъщност най-силното качество на Лак за коса е, че има ритъм. Ритъм, който човек или усеща, или не успява, но който, ако го почувстваш, влиза под кожата и пулсира до последната секунда на филма. Че и след това.