Роланд обаче не помни Изкуплението Шоушенк, понеже го е гледал твърде отдавна, и не харесва Зеленият път, понеже му беше приспивателно скучен. Съответно отиде без някакви кой знае какви очаквания на Мъглата и получи качествен атмосферичен керъктър дривън хорър с чудовища. И това – точно когато му се гледаше качествен атмосферичен керъктър дривън хорър с чудовища, което, както и да го гледа човек, си е бая сериозен фактор да харесаш даден филм.Историята накратко – в малко американско градче, чието име ме мързи да проверявам, а и не е важно, след жестока буря, вилняла през нощта, половината население се изсипва в местния супермаркет, за да поправя пораженията по домовете си. Още от сутринта става ясно, че нещо не е съвсем наред – военни се щурат насам-натам, няма телефони, няма ток... Не след дълго над града се спуска и неестествено гъста мъгла. А в мъглата има нещо и то хапе. Хората са затворени в магазина и не могат да излязат, а както знаем от провокативната, евтино манипулативна и самоцелно шокираща съвременна американска литература, както и от някои доста по-смислени произведения, които не са основа на този филм, когато затвориш много хора на едно място и ги поставиш в състояние на стрес, се случват доста грозни неща, и обикновено хората си ги причиняват един на друг.
Мъглата има два много сериозни коза. Първият е майсторски изградената атмосфера. Дарабонт си разбира от работата, а явно и операторът. Камерата е полу-документална, но без да е самоцелно клатушкаща се. Кадрите понякога прескачат един към друг без плавни преходи помежду си, ъглите винаги са подходящи. Тук е мястото да спомена и великолепните ефекти. Очевидно филмът не страда от излишък на средства, но това дори най-критично настроеният зрител няма да го забележи никъде. Ефектите са използвани перфектно – показват натуралистично, когато трябва, и само намекват, където намекът би въздействал по-силно. Мъглата не е просто параван да се дадат по-малко пари за дигитални изчадия, напротив – тя е още едно средство за изграждане на атмосфера. Когато е искал, Дарабонт не се е свенял да изкара гротескните й обитатели на показ. И все пак най-впечатляващите гледки в Мъглата са онези, които са само загатнати.Вторият коз на лентата са актьорите. Както казах, това е керъктър дривън история и персонажите са ярки, интересни, всеки със собствена индивидуалност, макар и типични за подобни истории, но до един изиграни великолепно и убедително. Главните герои са един баща (Томас Джейн) и малкото му момче (Нейтън Гембъл), млада учителка (Лори
Холдън) и побъркана религиозна фанатичка (Марша Гей Хардън), която, както можем да предположим от самото начало, ще създаде сериозни проблеми.Което пък ме води към един от двата проблема на Мъглата. А той е, че всяка сцена в нея неизбежно завършва така, както знаеш, че ще завърши, от самото й начало. Няма изненадващо развитие на ситуации и това малко дразни, защото превръща филма в типичен Кинг – борави до съвършенство с манипулативните клишета, но това не може да промени факта, че те са клишета. При все това има два или три момента, които наистина успяват да те изненадат.
Единият от тях е вторият проблем на лентата – нейният финал. Разбира се няма да казвам какъв е, само ще отбележа, че е самоцелен. Много. И ненужен. Пак много. И неоправдан от натрупваните по време на филма очаквания. И тук не говоря за някаква OMG! изненада, която обръща представите ни наопаки, а просто за край, който не е нужен на филма, не казва нищо и като цяло мен поне не ме кефи.
При все това определено бих препоръчал Мъглата, защото е стилен, задъхан и великолепно заснет и изигран ужас, комбиниращ както психологическата, така и кървавата част на жанра. За всеки по нещо, един вид, а аз може и да повторя на кино..
Оценка: 8/10