Пътят е страшен, но славен, както е казал поетът, та за прославата на бога ритуалът по подкарване на бойните машини задължително включва и повече или по-малко страстна целувка между двете пилотки.
Всичко това става на борда на гигантски въздушен кораб, при изключително тържествена атмосфера и пред одобрителните погледи на група висши сановници. Две от безстрашните героини пък "намекват" по твърде очеизобождащ начин, че просто нямат търпение да приключат с досадните си задължения и да се върнат към по-интересните си креватни упражнения.
Човек тъкмо се чуди да се смее или да плаче, особено ако не си пада по yuri, когато с един замах всичко се променя и маркетинговите жестове към хардкор отакутата отстъпват засрамено мястото си на епичен сюжет, развитие на героите и изтребване на част от тях още от първи епизод, оригинален свят, всичко това съчетано с ФЕНОМЕНАЛНА музика (не, не съм натиснал Caps Lock по погрешка) и каст, включващ голяма част от топ сеютата от женски пол в момента. Да, за добро или лошо, въведението беше подвеждащо и този път няма да плюем, даже хич. Simoun е сериал, който ме е карал да будувам с часове само и само да изчакам заветният съб да се появи, да го обсъждам до най-малката подробност в един аниме форум, а като за капак се оказа, че мога да го гледам отново и отново, без да ми омръзне.
Споменавам това, за да е ясно от рано, че този път хич и не смятам да си играя на напълно обективен критик, макар че ще се постарая чинно да включа минусите, които съм открил.
Светът, в който се развива действието, съчетава елементи от стиймпънк и фентъзи – има машини, но начинът на действие на най-загадъчните от тях е забулен в мистерия, а мощта им е такава, че напомня на магия. Летящите апарати, познати по името шимоун са всъщност толкова впечатляващи, че се считат за колесници на боговете, а гореспоменатите пилотки по съвместителство са и жрици, известни като сибили. Единствената държава, разполагаща с
шимоуни, се нарича Симулакрум, а върховното божество – Темпус Спатиум (явно някой от сценаристите обича латински). По принцип шимоуните не са предназначени за битки, а се използват в церемонии в чест на въпросното божество, но двигателите им, на които се базира и икономиката на Симулакрум, са толкова мощни, че съседните държави са готови на всичко да се докопат до тайната, което апропо е и casus belli. Въздушните битки са доволно оригинални, че и донякъде поетични, най-вече поради невероятните способности на шимоуните – те имат способността да описват фигури във въздуха (като авиошоу, само че с още по-сложни маневри), които в общия случай експлодират мощно и пращат десетки врагове в отвъдното. Целият този процес силно наподобява на танц, а понякога даже е и съпроводен с класическа танцувална музика.
Друг ключов елемент в света на Simoun е фактът, че на въпросната планета всички се раждат от женски пол. На 17 години жителите на Симулакрум посещават Свещения Извор и избират дали да останат жени или да станат мъже. Но дори и да изберат мъжки пол, трансформацията далеч не е светкавична – един от механиците в сериала е мъж, но в началото има гърди, на които може да завидят доста порнозвезди. Също така дори и мъжете в сериала се озвучават от жени.
Сюжетът се върти около Chor Tempest, най-елитната група сибили. В самото начало на сериала тази елитна формация е разтърсена, когато врагът за пръв път успява да ликвидира няколко от нейните членове, макар и с цената
на огромни човешки жертви. Постепенно към Chor Tempest се присъединяват няколко нови попълнения, които, заедно с постоянно променящата се обстановка на бойното поле, а и в самия Симулакрум, завинаги ще променят тези момичета. Родината им пък ще трябва да се изправи пред някои жестоки реалности...Казвам момичета, защото само тези, които още не са посетили Извора и избрали веднъж завинаги своя пол, могат да са сибили. Усещам как се подсмивате и си казвате – "Ех тия японци и техния култ към тийнеджърките!". Да и това вероятно е играло роля за решението на сценаристите, но пък следва да се каже, че ключовата тема в сериала е израстването (бих казал "възмъжаването" ако думата не беше толкова сексистки и логически неподходяща в случая), немалка роля играят и колебанията на героините кой пол да изберат.
Всичко това се вихри на фона на безмилостна война, но е силно пречупено през погледа на героите, като личните изживявания са далеч по-ключови от стратегическо-тактическата обстановка. Така че чувствайте се предупредени и не ми пращайте писма-бомби, когато важни битки далеч от нашите героини биват споменавани с едно изречение, за сметка на примерно един цял епизод, посветен на кавгата между две от сибилите.Simoun определено е сериал с акцент върху героите, а сюжетът на места оставя впечатление за скалъпване в последния момент, накъсаност и нелогичност. Неща, които на мен не ми пречат, когато съм толкова погълнат от вътрешния свят на героите, но които съм длъжен да спомена.
Битките са прилично чести, но пък нерядко са и доволно кратки. Най-хубавото при тях е, че дават чувството за свобода и опиянение от полета, което аз поне съм срещал още само в Last Exile. А благодарение на това, че враговете на Симулакрум не пасат трева и винаги пробват нови начини да свалят "колесниците на боговете", бойните сцени предлагат прилично многообразие. Само не очаквайте особен реализъм.
Стигаме и до героите.
Тук Simoun блести особено ярко – на практика всички в сериала с повече от десет реплики си имат ясно изразена индивидуалност. Развитието на персонажите почва от самото начало и не спира до края. Сто процента сигурен съм, че много хора ще ги отхвърлят с лека ръка като твърде "емо", но какво да се прави, не може да се угоди всекиму.
Както споменах по-горе, светът се променя със страшна скорост и нашите девойчета се опитват отчаяно да се пригодят.
Освен това имаме и обичайните проблеми на войника – "приятелят ми го убиха", "командирът е клиничен олигофрен", "съквартирантката ми се опита да ме изнасили..". Опа, това май не е толкова обичайно – е гледайте и ще видите за какво говоря.
Първата главна героиня, пък било и само по азбучен ред, е Ааеру. Тя може да бъде описана много накратко – природна стихия. Не признава правила, не зачита обичаи и условности, нарушава табутата винаги, когато може, дебелоглава е за два коча, един хипопотам и една двугърба камила. Но освен това е и един от най-земните, истински и блестящо изпипани персонажи, които съм срещал в аниме въобще.
Невероятно съчетание от дебелокожие и такт тип "слон в стъкларски магазин", плюс нечовешка проницателност, изразяваща се в умението да каже точните думи на точния човек в точния момент, за да го извади от депресията. Неземен кураж, но и порой от искрени, чисти сълзи, когато бронята все пак се пропука. Роден лидер, но вечно гледана накриво от командирите й. Тя е готова на всичко, за да остане в Chor Tempest. А пък интересът й към Невирил от чисто професионален става все по-личен с напредването на сериала...
Въпросната Невирил е лидерът на Chor Tempest. Повечето от подопечните й сибили или й се възхищават полуплатонично като млада репортерка на Бойко Борисов, или направо й се обясняват в любов. Въпреки че на скрийншот изглежда малко като кукла (като стана дума, трябва да се каже, че дизайнът на героите е много по-впечатляващ в самото аниме, отколкото на картинки), при гледането на сериала почти няма начин да се пропусне аристократичната й осанка, която е подсилена и от много подходящия избор на сею. Невирил се мъчи да се държи на висотата на положението си, водена от класическия принцип, че благородството задължава, но смъртта на партньорката й по шимоун в самото начало, плюс терзанията й за двойствената роля на сибилите като жрици-воини не й дават мира.
Груповата динамика в Chor Tempest е ключова в сериала, така че извън Невирил и Ааеру, трудно може да се говори за по-главни и по-второстепенни персонажи. Всички получават своите минути под прожекторите и благодарение на разнообразието им, е повече от вероятно поне няколко от тях да ви грабнат. Макар че на пръв поглед доста от тях влизат директно в категорията шаблонни героини – лоли, цундере и т.н., изненадите и разчупването на клишето никак не са редки.
По отношение на визията, Simoun едва ли ще попадне в много класации за най-красив сериал на годината, петилетката или еона. Но огромните, подобни на самолетоносачи въздушни кораби и шимоуните изглеждат страхотно, а и дизайнът им е много оригинален. Дори и самите шимоуни са такива, че няма два еднакви – всички имат малки, но явни различия в дизайна, подчертавайки уникалния им статус.
Също така имаме нещо, което не се вижда често в аниме, а именно пресъздаването на светлините и сенките с голяма доза прецизност и с много впечатляващ артистичен ефект. Мисля, че само в Noir и някои други сериали на Bee Train съм виждал такова старание в това отношение (разбира се тук не броим пълнометражни филми или OVA, защото там Макото Шинкай оставя всички със светлинни години назад).Фоновите пейзажи са като нарисувани с водни бои, което изненадващо добре пасва с компютърната анимация на шимоуните и допринася за екзотичния вид на света,
Главният проблем при анимацията е, че очевидно бюджетът е бил ограничен и в немалко от епизодите героите не приличат много на себе си до такава степен, че дори и аз го забелязах, при положение, че обикновено безгрижно проспивам такива проблеми.
В някои от най-ключовите моменти се използват статични кадри, които са като рисувани с молив. Знам, че това звучи като още един трик за намаляване на разходите, но въпросните изображения са просто прекрасни. Същото се отнася и за доста от картинките преди и след рекламната пауза.
Музиката е... неописуема. Не, наистина. Прекаляваме с хвалбите в тази рубрика, че дори и само в този материал, но дори и да не го правехме, вероятно пак щях да се чувствам длъжен да изсипя толкова похвали за саундтрака, че да се наложи да си търся синонимен речник. Затова вместо да разтягам славословия, само ще кажа, че ако ме заточат на необитаем остров и ми дадат да си избера пет саундтрака, които да слушам нон-стоп, този на Simoun определено ще е сред избраните.
Е, все пак трябва и да го опиша накратко. Дело е на Сахаши Тошихико, който може да ви е познат от Gundam SEED, Gunslinger Girl или Full Metal Panic. Въпросните композиции са повече от впечатляващи, но в Simoun човекът е вдигнал летвата още по-високо, всъщност до такава степен, че с чиста съвест мога да препоръчам гледането на сериала почти само заради саундтрака (друг такъв случай е например .hack//SIGN). Вероятно хора навътре с класическата музика биха скочили срещу заемките, които Сахаши си е позволил (ако въобще има такива, защото мнението ми на лаик в областта не е много меродавно), но оркестралните изпълнения тип холивудски блокбъстър далеч не са единственото, което може да се чуе тук. Има теми за пиано, използвани за по-разнежващите сцени, включително и вариация на оупънинга; електронна музика все едно писана за сайбър пънк сериал, та дори и люлчина песен. Озвучаването на героите също заслужава само и единствено добри думи. Ааеру и Невирил се озвучават
съответно от Нино Миичи и Такахаши Риеко. Не се учудвайте, ако се имате за познавач в областта на сеютата, а тези имена не ви говорят нищо – аниме ролите и на двете се броят на пръсти, доколкото ми е известно те се занимават предимно с театър. Въпреки това (или по-скоро именно заради това), двечките правят толкова блестящи роли, че май покрай тях за пръв път пробвах да гледам даден сериал главно заради участието на даден сею. Странната смесица от невинност и проницателност в Ааеру никак не е лесна за озвучаване – факт е, че аз доста често намразвам подобни героини одма, но тук тя ме грабна от самото начало на сериала. А ако аристократичните нотки в гласа на Невирил ви допадат – пробвайте Turn А Gundam, там Такахаши Риеко играе много подобен персонаж.
Сред сеютата на другите герои има куп известни имена – Кувашима Хоуко, Юкана, Ното Мамико, Тойогучи Мегуми и кой ли още не. Забавното е, че повечето епизодични герои споделят сею с някои от главните, така че ако се вманиачите като мен, може да се забавлявате като откривате "кой кого е", да речем при третото гледане на Simoun.
Защо го препоръчвам или "Още плюсове, защото не стигат".
Първо, ако си падате по yuri, да не сте гледали Simoun е като да се тупате в гърдите, че обичате гангстерски филми, а не сте гледали "Кръстникът". Съвсем сериозно и отговорно го казвам. Само не очаквайте нещо лековато.
Ако пък не си падате, но и не ви се повръща от самата мисъл за лесбийки, спокойно можете да го гледате – ако заменим това, че всички са от женски пол, с това всички да се раждат безполови андрогини, с малки вариации сериалът ще си остане силен, защото сюжетът не е тип сапунка, крепяща се на безкрайни любовни истории и многоъгълници.Второ, макар че, както никога не се уморявам да повтарям, анимето е перфектно средство за създаване на фантастика, сериалите в този жанр, които са едновременно с интригуваща концепция, оригинален свят, добре развит сюжет и герои са твърде редки. Например колкото и да обичам Last Exile, по отношение на персонажите Simoun просто му скрива топката.
Трето, аниме, което е задълбочено, но не навира послания и идеи в лицето на зрителите, е рядкост. Simoun се занимава с теми като отговорността на възрастните, войната, религията, пола и т.н., но общо взето оставя зрителите сами да си правят своите изводи – всъщност до такава степен, че и финалът е съвсем умишлено отворен.
Четвърто, нещо което може да ме развълнува дотолкова без да прибягва до евтини трикове като масово клане на
герои или постоянното им прецакване без особена причина, явно прави нещо както трябва. Ледената тръпка на смъртта, огнената ярост на предаденото доверие, последният отчаян отпор срещу врага, та дори и доброто старо танго на лунна светлина или обяснения в любов – все неща, които, ако не са изпипани, изглеждат направо смешни. Е, в случая те са изпипани и емоциите на зрителите са като инструмент, на който създателите на Simoun свирят виртуозно. Даже бих си позволил в това отношение да го сравня с класиката Haibane Renmei. Като се замисля, емоционалната свързаност между героите, повече от осезаемото имприятелство, чувството за принадлежност към едно цяло, съчетано с мисълта за предстоящото неизбежно напускане на групата, също сближава двата сериала, така че май и доста от средствата за постигането на целта са подобни (но не си мислете, че Simoun е някакъв клонинг).
Пето, атмосферата. Потапянето в света е пълно. Сериалът почва с гръм и трясък и не пуска до самия край.
Минуси – няма нищо идеално (освен втория Малазан) и Simoun не прави изключение.
Вече стана дума за разликите в качеството на анимацията в различните епизоди, към тях може да добавим и недоразвития свят. Да, той е много интригуващ и достатъчно новаторски, но доста негови аспекти остават само споменати или напълно подминати. Ще ми се да оправдая това с факта, че почти
през цялото време следим преживелиците на Chor Tempest, които са почти постоянно на бойна нога, далеч от обикновените граждани. Но макар това да е точно така, все пак Studio DEEN можеха да ни покажат и малко повече гледни точки на враговете на Симулакрум или на негови граждани далеч от бойното поле.Също така има и няколко не толкова значими, но доста дразнещи дупки в сюжета, а в крайна сметка остават почти толкова мистерии и неизяснени въпроси колкото и се разкриват.
Нещо, което на мен много ми се понрави, но по реакциите по форуми и блогове стана явно, че е отблъснало много народ – Simoun ви хвърля направо в дълбокото. Въобще няма неща като два епизода за запознаване със света, преди да почнат значимите събития.
Какво да ви кажа за финал – специално за написването на този материал гледах Simoun за пореден път само преди дни, но покрай писането направо започна да ми иска да повторя това занимание незабавно. Все пак говорим си за нещо, което може добре да се опише накратко като Haibane Renmei+Last Exile. Дайте му шанс, а сериалът като нищо ще вземе да ви възнагради.