Брой 53 Ревюта

 съдържание

Хроники на Западния бряг: Сили Автор: Урсула Ле Гуин Издател: ИК Бард Цена: 11.99 лв. Ревю: Демандред

     Само 2 месеца след като издадоха първите две книги от предицата, Бард пуснаха на пазара и третия (и засега последен) том от нея, за което заслужават само добри думи. В нея отново има нов главен герой и действието се развива в друга част на света, където са разположени множество големи градове-държави, в които робството е в основата на социалната структура Главният герой Гавир е млад роб в домакинството на аристократична фамилия, който получава добро образование и е подготвян за учител. Той има способността да получава видения за неща, които ще се сбъднат в последствие, както и невероятно добра памет. Но след като преживява лична трагедия, Гавир бяга от града и живее в най-различни общности, докато търси мястото си под слънцето и начин да овладее специалните си сили.

Плюсове:
+ Същите като онези, които отбелязах в ревюто си на първите две части.
+ Прекрасно е показан пагубният ефект, който робството дори в най-меката си форма има върху мисленето и поведението на хората. Как ако човек не познава друго, робството може да изглежда дори нещо уютно и комфортно и колко трудно е да се отърси от заблудите, на които е бил учен през целия си живот.
+ Oписани са подробно няколко коренно различни обществени постройки и култури. Всяка от тях е убедителна като устройство и интересна за читателя и това е постигнато на по-малко от 400 страници.

Минуси:
– Споменатите и преди имена с две еднакви съгласни една до друга присъстват и тук и са все така дразнещи.
– На задната корица е преразказан накратко почти целият сюжет, включително и ключовите обрати и изненади. Сами разбирате колко глупаво е това, особено имайки предвид, че този сюжет далеч не е от най-предсказуемите. 

     Като цяло книгата определено си струва парите. Ако сте харесали първия том, въобще няма смисъл да се колебаете – Сили е също толкова качествен роман като предишните два и е достатъчно различен като сетинг и тематика, за да нямате чувството, че това вече сте го чели.

Оценка: 8/10 Демандред

Градът на нощната страна Автор: Лорънс Уат-Еванс Издател: ИК Бард Цена: 10.99/13.99 лв. Ревю: Роланд

     Когато от Бард обявиха тази книжка, първата ми работа беше да проуча в Интернет каква точно е далаверата, тъй като знам, че Лорънс Уат-Еванс е фентъзи-автор. Оказа се, очевидно, че човекът пишел и фантастика, а отзивите за този роман като цяло бяха между средни и добри. Натъкнах се дори на мнение, че Градът на нощната страна се нареждал до Невромантик и Диамантената ера, което, признавам, леко ми завиши очакванията.
     Нищо обаче не може да оправдае факта, че в крайна сметка книгата се оказа тотално разочарование. Градът на нощната страна е написана през 89-та година, което позволява известни уговорки, че може би не всичко, което в момента ме блъска в носа с вонята на пълно клише, по онова време е било такова, но дори вземайки това предвид, книгата е осъдително стандартна.
     Историята на кратко. В Нощния град, намиращ се на планета с почти спряло въртене, една детективка приема наглед простичък случай, въртящ се около рекетирането на бездомници. Поради грешка в изчисленията на първите заселници, фактът, че светът Епиметей все още не е преустановил въртенето си, е бил открит твърде късно, тоест – след построяването на града близо до терминатора. В резултат на това, няколко стотин години по-късно, тоест около петилетка след времето, в което се развива действието, той ще се озове "на слънце" и ще бъде надлежно изпържен. Скоро се оказва, че рекетьорите са част от конспирация, която може да застраши не само живота в Нощния град, но и целия Епиметей...
     ...или не. Да кажа, че развръзката на Градът на нощната страна е антиклимактична и посредствена, ще е доста меко. Истината е, че книгата през цялото време те залива с история, която вече си чел, движеща се по коловози, които познаваш прекалено добре. И мислейки си, че знаеш долнопробния финал още от средата, накрая биваш изненадан от това как авторът майсторски е успял да ти снесе още по-долнопробен финал.

Плюсове:
+ Кратка и лесно четима.
+ Главната героиня става. Горе-долу.

Минуси:
– Клиширана е до болка. Използва всички възможни архетипи на киберпънк криминаленцето, но само от евтината сфера – холограмните реклами, защитните програми, автоматизираните таксита и прочее...
– Историята е (а) предвидима и (б) скучна.
– Стилът на автора е твърде лековат, което, в комбинация с горните, наистина не помага особено.

     Или казано с думи прости, Градът на нощната страна може да бъде поставен редом с Невромантик, ама другия път.

Оценка: 5/10 Роланд

Tърсене на целта, или двадесет и седмата теорема на етиката Автор: Борис Стругацки Издател: ИК ИнфоДар Цена: 12 лв Ревю: Трип

     Няма да дам особено висока оценка на тази книга.
     От гърба на обложката ме гледа обвинително резюмето –

     "Читателите като цяло обичат простите отговори. Но в произведенията на късните Стругацки, a също така и в романите, написани само от Борис Натанович, без участието на по-големия му брат, такива отговори няма...
...Търсене на целта не е роман за бързо четене..."

     За моя радост, от останалата част е видно, че резюмиращият, бързо или бавно четящ, май също не е разбрал книгата много-много, или не е имал за какво да се хване, за да напише нещо смислено отзад. Структурата на романа е част от причината; неначетеността ми в подобен род книги и нетърпеливостта ми – друга част от нея.  Но не и цялата причина.
     Действието в Търсене на целта се плете през период от петдесет години, от немските бомбардировки над Сталинград до някакво алтернативно руско близко минало или близко бъдеще в съвременен Санкт Петербург. Обхваща перипетиите и странните промени, които се случват с "роководимия" ("водения от Съдбата") Станислав Зиновиевич Красногоров в Съветска и следсъветска Русия.
     Станислав Красногоров има Предназначение. Всички доказателства подкрепят това заключение. Той самият се затруднява да си спомни всичките случаи, в които невероятна случайност  или необяснимо подреждане на събитията са спасявали живота му. Нещо го тласка все по-напред в собствения му живот, но той не знае защо.

     Сюжетът е фрагментарен, поднесен по най-разнообразни начини – детството на главния герой е описано от самия него в романа, който той пише, в опит да събере и обясни доказателствата за неговата неуязвимост. Животът му през седемдесетте години на двайсети век е описан стандартно, но бива хвърлен в зловеща и шокираща светлина от дългия разказ в записки на високопоставен персонаж, развил сериозен интерес към способността му. Книгата завършва с шейсетгодишния Станислав и също навярно шокиращи и зловещи разкрития. Не знам обаче какви и защо, нищо, че се случиха пред очите ми през последните петдесетина страници.

     В най-добрата традиция на Постмодернизма, Борис Стругацки навярно е подходил с очакването читателят да вземе активно участие в съизграждането на историята и със сигурност се е постарал да скрие добре повечето неща, които биха ми създали усещане за целенасоченост на случващото се.
Някои от тях намерих, повечето – не.

Плюсове:
+ Както пише в резюмето, "неподражаемата атмосфера на братя Стругацки". Естествено, тя не е нещо, което може да се определи ясно или дори в общи линии. Нещо такова: сюрреализъм, омесен със свръхреализъм, дори битовизъм, скрита чудовищност, необяснени мистерии и криптични подмятания и разговори... Не знам. Но я имаше в единствената друга книга на Стругацки, която съм чел – Обреченият град, – има я и тук.
+ Усещането за плътност на романа. Той е пълен с шепи детайли и подробности от живота в комунистическа Русия. Детайлността е поразяваща, не само там, но и в доста по-кратките моменти с живота през обсадата на Ленинград и алтернативното "сега" в края. Авторът си е дал свободата да избира от събития в рамките на петдесет години и е използвал много интересен похват за демонстрация на определени фасетки от персонажите си – особено ме очарова няколкопараграфното описание на безгрижното пътуване с кола, което си правят Станислав и неговата любима през някакво неопределено социалистическо лято, както и описанието на тяхната сватба една мразовита петербургска вечер, буквално страница-две след това.
+ В някои моменти напрежението се е получило страхотно, нагнетено най-вече от парещата психологическа задълбоченост при описанието на съответната ситуация и усещането, че всеки момент скритата чудовищност, за която споменах, ще се разкрие пред нас. Един-два пъти това дори се случи.

Минуси:
– Останах с усещането, че авторът е стрелял напосоки. Описанието на повечето персонажи е хаотично, тук-там без особен ред и смисъл за тях и за някои събития е нахвърляна информация, често ненужна, освен ако не се очаква тя да представлява някаква част от пъзела, който трябва да редим, докато четем и след като сме прочели. Както казах, доста от парчетата не можах въобще да ги намеря, камо ли да ги подредя.
– Претруфената проза. Не толкова насилено сложна (дори напротив), колкото излишна. Понякога разговорноподобните вметки стояха добре, но в повечето случаи се спирах на поредната досадна тавтология или неразбираемо парче псевдоцитат отнякъде, или пък някаква излишна или откровено безсмислена реплика на някой персонаж. Като за изграждане на атмосфера у тези неща сигурно може да се намери смисъл, но не и в книга, където сюжетът все пак е важен и която още от първата си страница ми поставя мистерия, на която жадно искам да разбера отговора. В този случай те просто разводняват всичко. Епитетността също доста ме затормози, особено наситеността й по към началото. Имах чувството, че половината текст се състои от прилагателни.
– Вакуумизмите. Късове разсъждения, сякаш взети от философско съчинение на никаква тема. Навярно авторът е очаквал читателите му да ги свържат със случващото се, те наистина бяха свързани със случващото се, но са толкова раздути и губещи връзката с всякаква конкретика, че вече нищо не помня от тях, при все че Стругацки се е опитал да ги подправи с леко насилена емоционалност.
– Научнофантастичният елемент. Един-единствен, поставен в този сетинг, странен и необясним по същността си. Потенциално много силен елемент. Не разбрах смисъла от него. Това всъщност е една основните причини да се усъмня в смислеността на книгата по принцип.

     След всичко казано и въпреки оценката, която съм им дал, всъщност дори бих препоръчал умерено книгата. Може да е заради "неподражаемата атмосфера на братя Стругацки", кой знае, не се сещам за друга причина да ми остави някои сравнително положителни впечатления... Наясно съм, че тя хич не е мой тип и би била много труднодостъпна дори за тези, които си падат по такива неща. Затова, ако желаете, прочетете я, бавно и внимателно. Дано разберете повече, отколкото са разбрали резюмиращият и ревюиращият.

Оценка: 6.5/10 Трип