Романтични комедии

Демандред

Annie Hall

Защо: Защото е изключително забавен дори и на десетото гледане. Защото героите са добре развити и интересни, а режисьорът и сценарист Уди Алън е успял да избегне клишетата и да направи нещо съвсем ново в жанр, в който новаторството не е на почит.

Свободни размисли: Диалогът в Annie Hall е гениален (един пример –  "Hey, don't knock masturbation. It's sex with someone I love"). Има повече култови лафове, отколкото в 20-ина средностатистически комедии. И въпреки това той е много повече от чиста комедия – освен хумор, в него има немалко съвсем сериозни моменти, както и прекрасна любовна история, развита по нетрадиционен начин, но поне за мен много убедителна и въздействаща. Освен това филмът е изпълнен с креативност и оригиналност – още в самото начало главният герой адресира монолога си директно към зрителите, след това действието е показано в ред, съвсем различен от хронологичния, а финалът е много далеч от стандартния за жанра хепиенд.

Морвен

Сватбата на най-добрия ми приятел

Защо: Защото е съвсем класическа комедия, която аз гледах точно в правилната късна тийнейджърска възраст.

Свободни размисли: Разказва се за двама приятели – Джулиан и Майкъл, които се уговарят, ако до определена възраст останат сами да се оженят един за друг. Та когато Джулс научава, че Майкъл си е намерил някаква там Ким и ще се жени за нея, пада от леглото. А после се съгласява да му стане шаферка, макар че всичко, което тя иска, е тази сватба да не се случи. От там нататък филмът е един водопад от комични ситуации, в който всъщност не можеш да не симпатизираш на отчаяната Джулс въпреки че тя се държи като образцова гаднярка. Филмът е с Джулия Робъртс, Дърмът Мъруни и Камерън Диас в главните роли, а те наистина са си паднали на мястото в този филм. Освен това, въпреки че е розов и захарен, всъщност има и горчиво освен сладкото.

Трип

Колкото, толкова

Защо: Защото е като че ли единственият филм в "жанра", който мога да си спомня в малко по-големи подробности и защото е доста повече филм, отколкото 99% от останалите романтични комедии, които съм гледал. Единственото, което мога да кажа за тях, е че са ми погъделичкали смешката и са ми стимулирали feel-good жлезата в някаква степен и то доста за кратко. Което е много хубаво, но все пак имам право да избера само един филм, нали така? А този успя да стори горното и много повече – накара ме да го запомня и да си го спомням с усмивка.

Освен това – Джак Никълсън точно в тая роля. @_@

Свободни размисли: Всъщност, струва ми се, че Колкото, толкова почти не влиза в категорията на романтичните комедии, толкова по-различен е от обичайните такива. Сценаристите на подобни ленти като че стоят със задължителен списък елементи пред себе си, докато ги пишат – тъпи секс-намеци (които са тотално ок, само дето повечето са наистина тъпи), извънземни тийн-герои (тийн-героите са тотално ок, само да се държаха като нормални хора, а не като пришълци от Holywoodland или Mass-culture-cliche Valley), сюжети със и за идиоти и т.н.

Гаро

Ловци на шаферки

Защо: Заради бруталния хумор, страхотната игра на култовото дуо Оуен Уилсън и Винс Вон с МЕГА добавката на Кристофър Уокън и интересното превъплъщение на Джейн Сиймор; хубавите момичета, простотията на воля и умело вмъкната романтична нотка, която не се натрапва особено много през по-голямата част от филма.

Свободни размисли: Знам, че романтичните филми като цяло са приоритет на женската част, но Ловци на шаферки, както го преведоха в България, съвсем спокойно може да бъде класифициран като романтичен филм с таргет аудитория мъжете. Героите са супер смешни, ситуациите абсурдни на максимум, а нашите двама герои просто влизат и стават център на внимание! И въпреки всичко любовта си беше много красива, момичето сияеше и доброто настроение те зарежда, без да се усетиш. Реално първият един час изобщо не разбрах кога мина. Наистина оригинално замислено и прекрасно изиграно. Детето е доволно! А от видяното определено ми се иска да ги поканя на моята сватба.

Само дето Оуен Уилсън преди няколко месеца опита да се самоубие с хапчета... Това е то – живот като на кино.

Роланд

Съседка за секс

Защо: Защото е жизнерадостен и с два нюанса по-нестандартен от останалите работи в жанра. Защото съм го гледал пет-шест пъти и не ми омръзва. И защото въпросният жанр ми е крайно противен и това е един от малкото филми, които съм гледал в него.

Свободни размисли: Идеята за порно-актриса, влязла в правия път, която по съвместителство я има двадесет години, я не, а и е с по-богата душевност от Омир, е почти толкова чаровна, колкото е абсурдна. Когато вкараш в комбинацията и училищен загубеняк, който обаче не е пълната бунащина и съответно може да му се симпатизира, получаваш нещо, което наистина си заслужава поне едно гледане. А и порно-индустрията е извор на забавление, няма какво да се лъжем.

Ян

Наистина любов

Защо: Защото е страхотен филм с невероятен актьорски състав (цветът на британската актьорска гилдия) и не ми омръзва, колкото и пъти да го гледам.

Свободни размисли: Няма друг такъв образ като Бил Най. Просто гениално изпълнение, а смеховката му е... без думи. Всъщност в целия филм няма слаби моменти, а единствено пълна наслада за сетивата. А и прозренията за любовта са поднесени по изключително елегантен начин и с добро чувство за хумор.

Бени и Джун

Защо: По най-различни причини, като почнем с това, че успя да ме спечели, въпреки принципната ми неприязън към романтичните комедии, минем през чудесната неклиширана любовна история и свършим с участието на Джони Деп, което, бидейки участие на Джони Деп, няма как да не е блестящо.

Свободни размисли: Много се чудих дали да не пиша за Невероятната съдба на Амели Пулен, или Черна котка – бял котарак, които са ми от най-любимите филми евър, но после прецених, че и двата са ДОСТА ПОВЕЧЕ от стандартните ром-комки и съответно, мястото им не е тук. За сметка на това, Бени и Джун удря право в десятката, тъй като по същество си е типична романтична комедия, но е направена достатъчно добре, че да се открои сред злокобните купища подобни конвейерни бозици, които заливат видео-пазара.

Джони сме го гледали (а и по всичко си личи, че ще продължаваме да го гледаме) във всякакви роли на ексцентрични олигофрени. Някои хора го критикуват за това, но на мен така и не можа да ми писне да го наблюдавам как се прави на идиот, може би защото дори в това си амплоа той успява да е различен всеки път. В Бени и Джун ни показва своята Бъстър Кийтън/Чарли Чаплин страна. И спи под мивката. И чисти къщата, обикаляйки я върху табуретка на колелца. И се влюбва в психично отклонена художничка. Изобщо, гениален е, както обикновено. А филмчето е едно от най-най-сладките неща, които съм виждала, без да е гнусно-захарно като повечето творения в тоя жанр. Ех, пак ми се догледа...

Между другото, сега в IMDB видях, че в годината на издаване на Бени и Джун са излезли два от най-добрите филми на господин Суини Спароу – Аризонска мечта и Защо тъгува Гилбърт Грейп. Това няма кой знае какво отношение към ревюто, просто се впечатлих, че човекът е успял да произведе три мои любими филма за толкова кратко време. Велик е!!!

Запознай се с нашите

Защо: Предимно защото съдържа в себе си Робърт Де Ниро, който може и реклама на прах за пране да превърне в шедьовър, а Бен Стилър имаше едно от най-дебилно/култовите имена изобщо и защото този филм беше доста смешен като цяло и успях да го запомня сред всички останали романтично/комедийни бозици, заливащи света. И Оуен Уилсън, който има най-подходящата за комедии физиономия и беше идеалната подправка за Запознай се с нашите.

Свободни размисли: Като чуя романтична комедия, и си представям комедия, която след средата загърбва "хубавото" и почва да сервира на жертвата си пороища от сърдещи се млади влюбени и техните проблеми. Тоест най-често след средата филмът просто се изчерпва и умира. Запознай се с нашите си набира сила през цялото време като не позволява на романтиката да вземе връх и във всеки момент може да накара зрителя да се позахили. И е един от малкото филми в жанра, които си заслужава човек да види пак след време, просто защото е разтоварващ.