При все това обаче Старите кучета е много силен филм. Залагайки на изпитаната комбинация "адекватна история и страхотни герои", братя Коен ни разказват старата (вече) като света приказка за горе-долу обикновения суек, намерил чанта, пълна с нечисти пари, който, вместо да я хвърли в най-близкото езеро, се опитва да си я прибере. Резултатът – по петите му тръгва убиец-психопат, нает от собственика на кинтите.Историята, както можете да предположите и от самото заглавие, не е най-важното във филма. Всъщност Старите кучета са много повече история за отмирането на една епоха и началото на друга (действието се развива през осемдесетте години), за смъртта на ценности и за прашните американски пътища. Атмосферата на филма е страшно силна, а актьорската игра е колосална.
Най-силно впечатление прави Хавиер Бардем, в ролята на убиеца Антон Чигур, който е тотално неуравновесен, безскрупулен и дълбоко, дълбоко неприятен, но въпреки това се води от някакъв свой си извратен морален кодекс. Бардем е огромен актьор и по никакъв начин не бих казал, че това е най-голямата му роля, но въпреки това не мога да не призная, че влага в нея нещо наистина уникално. Антон отвращава още на ниво излъчване, дори без да си видял какво всъщност прави.
Покрай това изпълнение останалите актьори всъщност не впечатляват с кой знае какво, но това не им пречи да са също великолепни. Томи Лий Джоунс като шерифа, захванал се със случай, който не му е по силите, сякаш е най-очевидният извор на посланията на филма. Най-обикновен от тримата главни герои е този на Джош Бролин (Планета страх) – Люлин Мос, който открива чантата с парите. От друга страна човекът си играе кадърно, а и без него нямаше да имаме филм, тъй че...Вече казах, че Старите кучета е най-вече атмосфера. В това отношение филмът е перфектен. Окъпаните от слънцето пусти американски шосета, кръвта, която се лее свободно, музиката, камерата – всичко е подчинено на една колкото жестока, толкова и меланхолична история, изпълнена както със страх, така и с носталгия. По какво? На това братя Коен сякаш умишлено не искат да дадат еднозначен отговор.
Независимо по какви филми смятате, че си падате, Няма място за старите кучета е особено качествено произведение и не бива да бъде подминаван с лека ръка. Вписването му в който и да е жанр е почти невъзможно, тъй че не позволявайте на описанието на сюжета му да предреши това дали да го гледате.