Трип

     Какво става после? Как това, дето става сега, води до това, дето става после? Как ще свърши? Добрия ще победи ли Злия? Как?

     Все въпроси, които си задаваме, докато гледаме филми или четем книги. Във втория случай сме склонни да не настояваме твърде много, защото знаем, че литературата може да бъде "по-така". Киното също, разбира се, ама кой ти гледа ония филми, дето някакъв върви по улицата и размишлява философски и като стигне до края се застрелва и филмът свършва.

    Странно, но Няма място за старите кучета може в някаква степен да се опише точно така – само дето не вървят, а се гонят, и не се застрелват сами, а се стрелят едни други. И е по книга. Освен това е Оскаров Филм.
     Дали е "по-така"? Определено.
     Но е и изключително гледаем, майсторски заснет екшън, пълен със страхотно напрежение, умни, нестандартни диалози и дори хумор.

     Люълин Мос е селянин от Средния Запад. Един ден по време на лов се натъква на останките от провалена наркосделка – прашни пикапи, натъпкани с кафяви пакети;  трупове на хора и кучета се въргалят в прахта по земята. Намира също и куфар с два милиона долара. Погват го. Той бяга, изплъзва се. След него тръгва Антон Чигур – най-чиста проба психопат, най-висока класа убиец. На следите се натъква и шериф Бел – възрастен, видял какво ли не, но неподготвен, морално и професионално, за това, което се вихри около него.

      До последните си двадесет минути филмът представлява зловеща игра на криеница между беглеца Мос и Антон Чигур, в която са натъпкани повече напрежение и адреналин от двеста средностатистически екшъна. В последните двадесет минути настъпва обрат, но не сюжетен, а на гледната точка. Тогава настъпва моментът, когато много зрители ще очакват отговори на въпросите от началото и няма да ги получат. Това може да ги разочарова. Добрия на побеждава Злия, но и Злия не побеждава Добрия – не и буквално, в престрелка насред празна (или пълна) улица.
      Единственият подходящ въпрос в случая е "Какво ми казва този филм?" и отговорът не е приятен. Кормак Макарти, авторът на книгата Няма място за старите кучета, не е от хората с особено светъл светоглед.  Затова филмът навярно не е за всеки. Не съм сигурен дали и аз го бих гледал втори път и как би се променило мнението ми за него тогава; но дотогава…

Оценка: 9/10

Обратно към Няма място за старите кучета