Майкъл Клейтън (Джордж Клуни) е "чистач" на средна възраст, който разчиства усложненията, изникващи около по-нечистите дела, за една голяма адвокатска кантора. Но освен постоянните неуредици, съпътстващи го в работата, той има и редица лични такива – семейният му живот е пълна каша. Майкъл е самотен родител, който няма попечителство над детето си, брат му е затънал в данъци, той самият има голям проблем с хазарта и натрупани дългове, кариерата му не отива наникъде и човекът започва да се уморява да оправя тегобите на другите.Негов дългогодишен приятел и колега, Артър Едънс (Том Уилкънсън), работи от шест години по дело, което не върви добре, и дългогодишото ровене в тайните на неговия клиент влияе сериозно върху поведението на Артър, така че Майкъл е повикан, за да поправи проблема. Когато напредва в разследването на случая, той открива, че "странното" поведение на Артър е обосновано и фирмата (Ю’Норт), която той защитава,
се опитва да го отстрани от случая. Един от директорите на компанията – Карън Краудър (Тилда Суинтън) се опитва да убеди Клейтън да повлияе на Артър, за да може той да възобнови делото, и когато претърпява неуспех, се насочва и към самия Майкъл.Още в началото на филма ставаме свидетели на опита за покушение над живота на Майкъл, който е спасен единствено заради собствената си човешка същност, след което историята ни връща четири дни по-рано, когато Клейтън разбира за странното поведение на своя приятел и бива въвлечен в случая. Артър Едънс изглежда полудял – съблича се по време на разпита на един от свидетелите, а след това и в паркинга. В началото Майкъл се опитва да го успокои и да го накара да възобнови работата си по защитата на Ю’Норт, но запознавайки се по-отблизо с онова, срещу което е въстанал приятелят му, увереността му намалява и той изпада в известен морален конфликт. Но времето за това е кратко, тъй като веднага след това ставаме свидетели на неговите хазартни дългове и семейни трудности.
Интересното във филма обаче не е само самата главна история, а това как един човек се опитва да се пребори със собствените си проблеми и с тези на другите. Камерата заснема действието изключително майсторски, като обектът, който носи напрежението, винаги е на фокус и по този начин целият заобикалящ го свят придобива по-малка значимост, без да изчезва съвсем. Това допринася изключително много за качественото потапяне в атмосферата и възприемането на всяко едно нещо докрай.Музиката е страшно напрегната. Изглежда монотонна, но е идеален фон на моментите, в които няма диалог – дори една съвсем обикновена сцена с Майкъл Клейтън, ходещ по улиците на града, успява да държи зрителя в напрежение до следващия диалог или случка.
Ефекти от този филм не очаквайте – те не са му нужни и нямат никакво място в него, същото важи и за екшъна. Всяко доуточнение на историята оттук нататък би развалило удоволствието на негледалите го, така че ако сте сред тях, а сте в настроение, се метнете до най-близкото кино и се насладете на прекрасната игра на Джордж Клуни – Майкъл Клейтън определено си заслужава големия екран, където човек може да му отдаде цялото си внимание, без възможност да паузира и да си развали кефа.