– Уау – вика си той, на глас, в случай, че таргет аудиторията на филма не е схванала съвсем случилото се (което е доста вероятно, като се има предвид за кого е правен филмът). – Аз да не се телепортирах?
При подобна реплика човек горе-долу знае какво да очаква. Но нагласата не е всичко – някои неща са тъпи и така, и така.
След кратка последователност от леко глуповати и всъщност не особено смешни сцени, в които младият льохманин се учи да контролира силите си, той решава да избяга от дома си и сравнително свестния си, ако и не твърде заинтересуван от него баща (Майкъл Рукър). Отива в големия град и решава, че ще използва способностите си за да граби пари от банки и да я кара айляшката. Ок. Момчето е на 15. Разбираемо е. Скачаме десетина години напред и виждаме Дейвид Райс, вече пораснал. Какво прави? Граби пари от банки и я кара айляшката. Сутрин кара сърф насред произволно избран океан, после се припича на главата на Сфинкса, вечер ебе в Лондон. Ей-така се печелят симпатиите на трудещата се ежедневно за насъщния си част от публиката.
Малко важна информация
Принципът на действие на телепорта е следният – представяш си мястото, където искаш да отидеш достатъчно живо, и си там. Сценарият, разбира се, отебава тоя принцип, когато пречи на изискванията на сюжета.
Дейвид има изгора (Рейчъл Билсън). През цялото време имах чувството, че са я нахакали там колкото да не помислим нашия за педераст (имайки предвид какво представлява изгората, може и да е, щото не знам кой нормален човек би си паднал по подобна идиотка (убер готина мацка беше бе... - бел. Моридин (да, ако си гей.. – бел. Рол (за тях не знам – бел. Мор)).Нашия го гони Инквизицията. Те ненавиждат свободата, с която се ползват телепортерите, и ги избиват (не че тая свобода има какъвто и да е ефект върху останалия свят; виж по-долу). Като свършат с тях, навярно ще подпукат пушачите и тия, дето не прибират тропнатото от кучето си, като го изтресе то на улицата. Действащият Инквизитор се играе от Самюъл Джаксън с изрусена коса и кръвясал като на стар ракиджия поглед.
Нашият намира още един като него, британчето Грифин (Джейми Бел) – по мое мнение далеч по-интересният и жив от двата персонажа, който, разбира се, на края на филма увисва като прани гащи сценарно и буквално.
Ще резюмирам останалата част от драматичното развитие на творбата с безкрайно полезния критически термин "second-order idiot plot". First-order idiot plot e сюжет, където по необходимост (за да съществува въобще сюжетът) всички участници в него са идиоти. Second-order idiot plot е по-висш пилотаж. Там като добавка и целият свят около участниците се състои само от идиоти.
Иначе не мога да си обясня как през целия филм Райс и Грифин телепортираха себе си и всякакви големи, подвижни и шумни неодушевени предмети през улици, площади и най-различни други населени места, без това да не направи впечатление на никого. По едно време нашият телепортира със себе си ПОЛОВИН КЪЩА, да го еба!
И за да не си помислите, че филмът се дъни единствено на по-тънкото, структурно и логическо ниво, ще цитирам още една случка.
Изгората се среща с нашия след десетгодишна пауза, в която тя не знае дали той е жив или умрял. Диалогът им е на доста високо ниво, но ще ви го спестя. Накрая тя признава, че винаги е искала да отиде в Рим, да види Колизеума. Той й вика "Айде". Тя му вика "Ми ок". Smooth.
Отиват в Рим, застават пред Колизеума. Следва репликата (не се ебавам): "Wow, I love it. It’s so cool."
Тъй де, не очаквам чудеса на архитектурната критика от устата й, ама ТРИМАТА сценаристи на филма, с общи усилия, можеха и да опитат нещо по-...грамотно.
Иначе ефектите са много хубави (и често дезориентиращи), ама пък не са ми особено първостепенни, така че не могат да наклонят решаващо везните.
Актьорите
Хейдън Кристенсен, може би, някога, ще притежава необходимото екранно присъствие (ако не талант), за да държи вниманието в главна роля, но няма да е скоро.
Рейчъл Билсън е талантлива драматична, но по-талантлива (неумишлено) комична актриса и това си проличава тук с пълна сила. Джейми Бел е единственият, който явно е имал някаква добра концепция за персонажа си – играе хубаво и е пич. За следващия филм продуцентите могат да се замислят дали да не изхвърлят всичко освен него. Резултатът ще е по-добър, почти убеден съм.
Сам Джаксън през по-голямата част от времето се държи и изглежда като дядо Горан Редовния от кръчмата пред блока, след два дни на сухо.
Майкъл Рукър се справя прилично с единствената роля на нещо, наподобяващо донейде правдоподобно човешко същество в тоя филм .
Някъде в цялата работа е замесена и Даян Лейн в роля-подигравка с актьорската й класа.
Като заключение, писането на това ревю ми беше доста по-забавно от Телепорт, а аз съм познат сред екипа като Он, Що Никога Не Си Пише Материалите Навреме.
Оценка: четри