Награди:
БАФТА – награда за чуждестранен актьор на Хенри Фонда 1958 г.
Златна мечка – награда за режируса на Сидни Лъмет 1957 г.
3 номинации за Оскар – за режисьор, филм и сценарий 1958 г.

     За първи път гледах този филм преди доста години в кино Одеон и си спомням, че тогава ми направи огромно впечатление заради сценария и актьорската игра, които като цяло доминират и правят филма това, което е, а именно една наистина страхотна психологическа кримка.
     Вчера реших пак да си го пусна... е, заспах... два пъти! Днес заспах трети път, но на четвъртия вече не се дадох! С това определено не искам да кажа, че филмът е скучен, по-скоро е лежерен. Но това, според мен, е типично за доста от старите ленти. Там режисьорът не бърза за никъде, има достатъчно време да създаде фабула, да развие героите си, да поработи върху ненатрапчивия психологически момент, който усещаш чак когато вече те е хванал в лапите си. Нали точно това е идеята на филма – да те накара да мислиш, да си активният зрител, а не просто да попиваш случващото се на екрана.
     И така дванадесет мъже (защо само мъже не става ясно, нещо сексистко ще да е), дванадесет съдебни заседатели се събират в една стая, в която ще решат съдбата на младеж, обвинен в убийството на баща си. И точно в тази стая ще бъдем заключени и ние с тях през следващите почти 100 минути от един горещ ден. Зад цифрата 12 се крият купища индивидуалност и всяко от действащите лица има собствен профил, своя визия за нещата, своя мотивация. И към всеки един от тях Хенри Фонда успява да намери пътя, да посее зрънцето съмнение. И винаги всичко започва с две прости реплики: "It’s probable", казва той, останал сам в желанието си да разсъждава и анализира случая. "But not very likely", отбелязва човекът от другата страна. От тук насетне, тръгвайки от детайлите по делото, ще станем свидетели на това как всяка теза може да бъде поставена под съмнение, а според силата на правото човек е невинен до доказване на противното.
     Реално филмът може да бъде разглеждан и като опит да бъде поставена под съмнение американската юридическа система, според която изходът от делата е в ръцете на съдебни заседатели. Когато видиш, че обективните обстоятелства около едно дело понякога не значат нищо на фона на субективните причини на всеки от заседателите, започваш да се чудиш дали няма нещо гнило в цялата работа. Та нали в крайна сметка целта е да се стигне до истината, цялата истина и само истината?
     Със скромния бюджет от 300 хил. долара Дванадесет разгневени мъже си е цяло събитие в кино изкуството, което ако сте пропуснали, все още не е късно да наваксате. Те ще ви чакат винаги в онази черно-бяла стая в един горещ петък, готови да ви убедят, че съмнението си остава едно от човешките качества, благодарение на които все още можем да имаме истина.

Оценка: 10/10