Горните приказки са си чисто раздуване на локуми, надали запознатите с Кулата и Роланд имат някаква нужда от тях. А що се отнася до невежите – ами да спрат възмoжно най-скоро да бъдат такива и да се запознаят с една от най-добрите поредици във фентъзи жанра и един от неговите герои-икони. Преди няколко месеца излезе луксозно издание с твърди корици, обединяващо седемте броя на Тъмната Кула в едно, при това на доста прилична цена, така че феновете определено трябва да се замислят за евентуално закупуване.
Тhe Gunslinger Born е първата история от общо пет, ситуирани в света на Кулата и проследяващи премеждията на Роланд, предхождащи Стрелеца. Стивън Кинг участва в проекта като консултант, историята е оформена от Робин Фърт (съставителката на речника към света на Кулата и уж човекът, който знаел повече за него от самия Кинг), а сценарият е написан от Питър Дейвид, явно доста популярен комиксов автор (известен най-вече с историите си за Хълк), както ме осведоми Уикипедия. Художници са Джей Лий и Ричард Айзаноув.
За разлика от предстоящите четири истории, които би трябвало да разкриват напълно нови детайли от света на Тъмната кула, Тhe Gunslinger Born e по-скоро преразказ на четвъртата книга от поредицата – Магьосникът. Комиксът не предоставя нищо ново като фабула, налице са едва няколко неразказани в книгата сцени, изобразяващи за кратко Пурпурния крал, Джон Фарсън, Уолтър О'Дим и някакъв лейтенант на Добрия мъж. От тази гледна точка съдържанието е разочароващо, тъй като старите пушки няма да научат нищо ново. Новостите се съдържат в кратки истории в проза, написани от Робин Фърт и приложени в края на всеки от броевете. За съжаление, в изданието с твърди корици въпросните не фигурират. Вероятно от Марвел си ги пазят за някое още по-луксозно долароизцеждащо издание за по-нататък. Колкото и да е преразказ обаче, комиксът си остава преразказ на страхотна история – премеждията на Роланд, Кътбърт и Алан в баронството Меджис, възмъжаването на стрелеца и първата му любов. Събитията са предадени доста схематично и няма как да е иначе, при положение че книгата е 600-700 странична тухла. Авторите са се опитали да компенсират, залагайки на красивите рисунки и саркастично-ироничния глас на разказвача, който определено потапя в атмосферата на света с маниера си на говор, зает от света на Кинг с всичките му странни обръщения, идиоми и изрази. Действието е доста забързано, лее се прилично количество кръв, но определено си личи, че екипът едва е вместил ключовите събитията от книгата в седемте броя. Трудно може да се говори за някакво стабилно изграждане на характери, а на герои като Реа, Кътбърт, че даже и Сюзън е отделено твърде малко внимание.Артът за сметка на това е доста добър, поне според моите впечатления на пълен ламер в областта на комиксовото изкуство. Изчистен, мрачен и наситен с много движение, както би трябвало да се очаква от комикс за Стрелеца. Оцветяването е просто страхотно, шапки долу. Героите са нарисувани много стилно, а няколкото
изображения на Пурпурния крал, Джон Фарсън, Уолтър О'Дим и изтъняването край Меджис вероятно ще зарадват силно дай-хард феновете. Има го и проблемът, че когато си живял толкова дълго с някои герои и си ги създавал стотици пъти във въображението си, вече имаш изградени представи за тях. Затова и може би образите на Роланд, Кътбърт, Алан, Сюзън биха се сторили странни, както се случи при мен, но въпреки това са нарисувани на ниво. Трудно ми е да дам оценка дали комиксът изпълва предназначението си именно като такъв по Кулата. Макар и красив и плод на много труд, все пак на Тhe Gunslinger Born му липсва смазващата атмосфера, психологизмът и трагизмът на Магьосникът. От друга страна е една приятна среща със стари и любими приятели, облечени в нови лъскави дрешки и оборудвани с готини и стилни играчки, по които може да ти изтече окото. Вероятно за незапознатите с поредицата това би било добър стимул да потеглят на път с Роланд и ка. Останалите, които чакаме нещо ново и неразказано, ще трябва да почакаме до излизането на броевете от следващия стори-арк: The Long Road to Home, който ще стартира през март тази година. Комиксът ще проследи завръщането на вече каления в битка стрелец и ка-тета му към Гилеад. Не е съвсем ясно какво точно ще разкажат следващите четири серии от комиксовата адаптация на изгубените Роландови години, но в едно интервю става ясно, че ще има част, посветена на битката при Джерико Хил – нещо като 300, само че със стрелци, вместо спартанци. "Gileaaaad", аnyone?...
И сега, понеже съм гаден, ще ви разкажа с по две приказки за екстрите, които са включени в оригиналните издания на комикса, но липсват в изданието с твърди корици.В Тhe Sacred Geography of Mid-World учителят Ванай разказва на Роланд, Кътбърт и Алан за раждането на Средния свят, за първичния хаос, Ган, Кулата и Лъчите.
Maerlyn's Rainbow разказва за изковаването на тринадесетте сфери от Мерлин, за провала на Древните, за великият Артур Елд и за чудовищното зачеване на Пурпурния крал.
The Guns of Deschain се отнася за легендарните оръжия на Артур и за началото на традицията на стрелците.
Трите части на The Laughing Mirror описват направата на пъкленото огледало, отново дело на Мерлин, което става и причина за появата на злодеи като Реа и Елдред Джонас, чиито истории са разкрити накратко.
Charyou Tree – раждането на ужасния ритуал, който отнема живота на Сюзан Делгадо.
A Gunslinger's Guns е страхотна поредица от няколко големи рисунки, на които са показани различните видове оръжия, които стрелците получават правото да носят с израстването си в йерархията на Гилеад.
Gunslinger's Litany – химнът на стрелците, който предизвиква тръпки у всеки фен на Кулата.
Всички истории са съпроводени от доста приятен арт. Освен тях в хардкавъра не е приложено и едно доста пространно интервю с авторите. За сметка на това пък го има скечбуукът, както и колекция от всички корици на броевете, включително отпаднали такива, които са една от друга по-красиви.
Плюсове:
+ Стилно, красиво и достатъчно близко като визия до духа на Кулата.
+ Гласът на разказвача и диалозите са пропити от чувството за обреченост, отчаяна мъдрост и примирен хумор, типичен за книгите.
+ Лошите (Краля, Фарсън, Мартин) са страхотно нарисувани и макар и само загатнати в този том, явно ще играят сериозна роля нататък.
+ Изданието с твърди корици е адски красиво.
Минуси:
– За сметка на това му липсват доста екстри, както писах по-горе.
– Няма начин в такъв обем да се побере цялата красота, която е Магьосникът...