Кратки ревюта брой 52

Captain Morgan's Revenge Група: Alestorm Издава: Napalm Records Ревю: Ян

     Забавно, но като се замисля няма кой знае колко популярни шотландски метъл банди. Английски и ирландски с лопата да ринеш, но шотландски никакви. Alestorm пристигат с топовни изстрели, за да поправят тази несправедливост. Всъщност те трудно могат да се нарекат нова група, тъй като съществуват от 2004 г., но пък по това време са известни като Battleheart и правят записите си в мазето (образно казано). За радост на метъл братството три години по-късно Napalm Records ги забелязват и решават да подпишат договор с тях. Групата сменя името на Alestorm и се залавя с издаването на дебютния си албум. За по-старите фенове ще е приятно да чуят цели шест парчета от ъндърграунд периода на групата вече с качествен запис и прилична продукция и още четири съвсем нови (добре де три нови и неофициалния химн на Шотландия в забавна интерпретация).
     Стилово групата се самоопределя като “истински шотландски пиратски метъл” (на бас, че никога нямаше да се сетите при подобно заглавие на албума), но е доста далече като звучене от другите големи в жанра Running Wild. При Alestorm има доста повече фолк мотиви и клавир и даже на едно две места се усеща леко Skyclad-ско звучене (от предкръчмарския период на последните). Гласът на Christopher Bowes е дрезгав и напомня на Chris Boltendahl от Grave Digger, текстовете на парчетата логично са на пиратска тематика, но присъства и много приятно чувство за хумор и самоирония (за справка "Nancy The Tavern Wench" и "Wenches and Mead", че даже и откриващото "Over The Seas"). Ако трябва да се обобщи с едно изречение – много качествен дебют в който се редуват сериозни и веселяшки парчета и се усеща удоволствието от свиренето. Перфектен заместител докато чакаме Running Wild да се събудят и да запишат нов материал.

Задължителни парчета: Over The Seas, Captain Morgan’s Revenge, Death Before The Mast, Terror on the High Seas, Wenches and Mead

The Scarecrow Група: Tobias Sammet's Avantasia Издава: Nuclear Blast/Wizard Ревю: Ян

     Кой не знае Хелфайър Тоби, кой не е чувал за него? Въпросът е риторичен, ако сте го докарали до това ревю се предполага, че сте чували за Edguy или поне за метъл операта Avantasia. Последната постигна доста сериозен комерсиален успех и се хареса и на хора, принципно неслушащи метъл. Не е изненада, че когато нещо носи пари, следват продължения. Интересното е, че името на проекта е променено леко (Тоби, вдъхновен от Джон Карпентър, е добавил своето в заглавието) и този път не се рекламира като метъл-опера. Ходът е доста разумен предвид факта, че The Scarecrow няма нищо общо като звучене с предишните два албума. Да концептуален е, да има една камара гост вокалисти, да първа част е, но музикално е в съвсем различна посока.
     След двата доста странни сингъла и особено след видеоклипа на "Carry Me Over" доста от дай-хард феновете на Avantasia точеха бръсначи и пишеха пресмъртни писма. Признавам се, че и аз леко се притесних от Бон Джоуви имиджа на наш'то момче, но все пак реших да дочакам до излизането на целия албум, преди да избера начина, по който ще сложа край на живота си.
     Е, добре че почаках. The Scarecrow се оказа адски приятна изненада. Отварящото "Twisted Mind" е страхотен дует с Roy Khan от Kamelot, едноименното парче е 11-минутна епика, в която има фолк мотиви и един невероятен Jorn Lande. В "Shelter From the Rain" се изявява Michael Kiske, "Carry Me Over" е... трудна за коментиране (вижте видеото и ще разберете). "What Kind of Love" е доста странна композиция с участието на Amanda Somerville. "Another Angel Down" присъстваше в един от синглите и беше лъч надежда за труметъл братството. Най-приятната изненада за мен се оказа "The Toy Master" където Alice Cooper просто ме отвя. Мрачно и мощно парче. Следват малко по-типичното "Devil In The Belfrey" и приятната балада "Cry Just A Little". За десерт получаваме "I Don’t Believe in Your Love" и поредният гост вокалист Oliver Hartmann  (ex-At Vance). Затварящото парче е "Lost in Space" (беше и първи сингъл и видеоклип към албума), което е с по-скоро хард рок звучене (да не кажа поп), но пък е приятно. Повече догодина с втората част на The Scarecrow.

Задължителни парчета: Twisted Mind, The Scarecrow, Another Angel Down, The Toy Master

Downburst Група: Brainstorm Издава: Metal Blade/Wizard Ревю: Ян

     Най-умното нещо, което Brainstorm направиха през цялата си история беше през 1999 г. да поканят Andy B. Frank (Symphorce) за вокалист. Последният е може би един от най-талантливите и харизматични певци, които Германия е дала на света, и за момента няма слаб албум с негово участие. Като бонус успява да постигне напълно различно звучене със собствената си група и някак да съвместява двете дини под една мишница. Предишният студиен албум на Brainstorm, озаглавен Liquid Monster, излезе през далечната 2005 г. и бе последван от голямо турне, пиене и прочее весели неща съпътстващи ежедневието на метъл бандите. После Andy се погрижи за следващия албум на Symphorce и явно сега е дошъл ред за смяна на групите.
     Liquid Monster беше страхотен албум, но като че ли една идея по-мек от очакваното от мен. За сметка на това Downburst е по-мрачен и тежък с много по-мощни вокали. Andy е направо във вихъра си. "Falling Spiral Down" и "Fire Walk With Me" залагат темпото и настроението на албума и го задържат до края. "End In Sorrow" и "Surrounding Walls" са единствените по-бавни парчета, но пък са толкова мрачни като текст, че не дават на човек да си почине. Въобще Brainstorm са надминали себе си и създали може би най-стабилния си албум от времето на Metus Mortis насам. С нетърпение чакам да видя какво ще измъдрят Symphorce.

Задължителни парчета: Falling Spiral Down, Fire Walk With Me, End In Sorrow, Protect Me From Myself, Crawling In Chains

Electrify Група: Paradox Издава: AFM/Wizard Ревю: Ян

     Ако ме попитат кои са най-големите каръци сред немските траш/спийд групи, без да се замисля ще отговоря Paradox. Не се сещам за други, които са се разпадали толкова пъти все по неприятни поводи, въпреки че всеки от албумите им е получавал само високи оценки от критиката и публиката. Единственият останал оригинален член Charly Steinhauer (вокал, китара, композиране) обаче е упорит и след 6 годишна пауза в резултат на сериозни здравословни проблеми се завръща с гръм и трясък и с изцяло нов състав. Electrify е едва четвъртият албум на групата (което си е малко при 22-годишна история), но за пореден път предлага музика много над средното равнище. Здрав траш/спийд, страхотни сола и много свирене. Албумът се слуша на един дъх и не омръзва при повторенията. Изненадващо няма и кой знае колко пълнеж (май само "Bridge To Silence"  и  "Cyberspace Romance" не ми допаднаха особено). Искрено се надявам, че този път нещата ще сработят и няма да се наложи да чакаме 6 години за следващ албум.

Задължителни парчета: Second Over Third By Force, Paralyzed, Monument, Infected, Electrify

Carved in Stone Група: Rage Издава: SPV/S.M.F Ревю: Ян

     Ветераните от Rage се завръщат с нов албум, при това по-силни от всякога. Майк Терана изтрещя тотално и хвана гората, но Андре Хилгерс е повече от достоен заместник зад барабаните. Симфоничните елементи са останали в миналото и Carved in Stone е връщане към корените на групата от времената на Perfect Man. Пийви е във върхова форма зад микрофона, Виктор Смолски свири адски нахъсано, а тематиката е доста по-социална от обичайното за метъл група.
     От доста време не бях попадал на албум, в който практически да няма слабо парче. От отварящото "Carved in Stone" та чак до "Lord of the Flies" (вдъхновено от едноименния роман и единственото с оркестрации) Rage предлагат разнообразен и отлично изсвирен  албум. Ако не ни мине котка път, лятото ще имаме възможност да се уверим лично в качествата им на музиканти, когато най-сетне посетят и милата ни татковина. До тогава препоръчвам слушане на албума и наизустяване на текстовете, за да можем да пригласяме на Пийви.


Задължителни парчета: Всички, в албума просто няма слабо парче.