Bal-Sagoth

Автор: Гаро

This heart that pounds like a hammer,
This heart that pounds so strong,
This heart that pumps a great warrior's blood,
This heart will pound for half as long.

     Bal-Sagoth са англичани и свирят симфоничен блек-дет метъл!

     След това изречение две-трети от започналите да четат материала решават този брой все пак да прегледат аниме рубриката и минават на друга поляна.

     Оттук насетне си позволявам да говоря на ти, защото ако все още си тук, значи или си фен на групата, или не би отказал да я чуеш, което си е много добро начало и вече те чувствам близък.
     Името Bal-Sagoth  произлиза от разказ на Робърт Хауърд със заглавие The Gods of Bal-Sagoth, станал част от едноименния сборник, публикуван през 1971-ва година. Разбира се става дума за епични приключения, митични земи и народи (Lemuria, Atlantida, Hyperborea), този път без участието на Конан Варварина. Точно това са източниците на вдъхновение на вокалистa и текстописец Byron Roberts, който през 1993-та година среща братята Jonny и Chris Maudling (клавири и китара) и тримата заедно започват да творят под името Bal-Sagoth. Това ще бъде и творческото ядро на групата, което записва първото демо, осигурило им договор с Cacophonous Records.

     Знам, че за любителите на рока групата, свързвана с епични фентъзи истории и музика, се нарича Blind Guardian. Е, Bal-Sagoth са по-тежкия вариант на въпросните, а и далеч по-добрият, ако питате мен (анатема! – бел. Мор). Само за протокола ще отбележа, че текстовете на шесте албума, издадени досега от групата, запълват 70 страници плътен текст. Не случайно фенове и критици говорят за завършена хексалогия от албуми, в която множество истории придобиват с времето своя завършен облик. Но преди да имаш време и желание да прочетеш текстовете, разбира се, ще чуеш музиката. Очакват те множество симфонични мелодии, положени върху основа от тежки рифове и барабанен ритъм. Безкрайно оригинална за своето време концепция, която извиква в съзнанието на слушателя картини на епични битки, военни паради и магически ритуали. И всичко това на фона на нашепващите разкази на Byron за времената, когато светът е бил още млад. Подобна концепция, ще се убедиш сам, предоставя множество възможности за разнообразно звучене и по време на звуковото пътешествие на име Bal-Sagoth няма да имаш време да скучаеш. Още нещо характерно за групата са безумно дългите заглавия на песни. Тук рекордът държи  "The Dark Liege of Chaos is Unleashed at the Ensorcelled Shrine of A'Zura Kai (The Splendour of a Thousand Swords Gleaming Beneath the Blazon of the Hyperborean Empire Part II)", което, съгласете се, за 4 минутна песен си е малко прекалено. Слава Богу, последните албуми се радваме на що-годе нормални заглавия, а нашите герои, спечелили битките си на земята, отправят поглед към звездите и други вселени за още по-вълнуващи приключения.
     Сега да продължим с още история. Първият дългосвирещ албум на Bal-Sagoth излиза с известно забавяне през 1995-та година и се казва A Black Moon Broods Over Lemuria.  Той е доста повече дет-блек, но поставя началото на тенденция, която ще се задълбочи, за да се превърне в запазена марка, а именно звученето "Bal-Sagoth" с епични оркестрални пасажи, гъвкави преходи и бомбастични финали. Точно такива са следващите два албума: записаният за две седмици Starfire Burning Upon The Ice-Veiled Throne Of Ultima Thule (1996) и Battle Magic (1998). Те са и пикът в творчеството на групата, защото колкото и добри да са идеите, вложени в двата албума, те не претърпяват особено развитие по-нататък.
     След голям брой концертни и фестивални изяви групата става доста популярна и привлича вниманието на сериозен издател в лицето на Nuclear Blast. Това значително увеличава парите за запис на нов албум и за първи път Bal-Sagoth използват класически инструменти вместо електронни за симфоничните части от The Power Cosmic (1999). По време на записите от студиото е откраднат символът на групата – мечът Excalibur, който по-късно е върнат на притежателите му.
     Две години по-късно излиза Atlantis Ascendant – още една перла в короната на безспорните крале на симфоничния метъл. Още първите звуци на въведението "The Epsilon Exordium" напомнят на решително настъпващите редици на необятна по големината си армия. Bal-Sagoth дебаркират в ушите ти за пети път!
     В средата на 2003-та година групата влиза в студио, за да запише поредния си албум. Този път процесът отнема почти три години, за да достигне резултатът до нас през пролетта на 2006-та година под името The Chthonic Chronicles. Всъщност текстовете на песните са отдавна готови, а самият Byron казва, че разполага със завършен материал за още 4-5 албума. Проблемът идва от инициативата за създаване на собствено студио, където Bal-Sagoth да запишат новия си албум. Всичко това, обаче, се оказва процес, далеч по-сложен от очакваното, и се налага творбата да бъде отлагана неколкократно. Хрониките слагат край на историите, започнати в предишните албуми. Един изцяло завършен и уникален по своя формат продукт, чието детайлно изучаване може да отнеме години. Тук историята не завършва в песните. Там се полага само началото, а от теб зависи колко дълбоко искаш да стигнеш.
     Именно завършеният характер на албумите в творчеството на Bal-Sagoth породиха слуховете, че това ще е последният запис на групата. Дори така да е, това е група, оставила сериозна диря в музикалната индустрия – защото останаха верни на това да създават музиката, която искат. Те никога не станаха много известни; никога не реализираха големи продажби, но останаха далеч от комерсиалното и винаги ще имат своите верни фенове, очакващи нови пътешествия в отдавна изчезнали земи на забравени богове, безсмъртни герои и могъщи магьосници.

Твоят личен помощник в изучаване света на Bal-Sagoth:

Atlantis (Атлантида) – древен остров, населяван от високо развита цивилизация, чието местоположение все още остава неизвестно. Измислица, мит или реалност, идеята за Атлантида остава рожба на древните текстове. Местоположението и съдбата на острова са обект на дискусия, като според някои учени той е погълнат от водата след голямо земетресение.

Hyperborea (Хиперборея) – митична държава, намираща се близо до планината Урал.

Thule (Туле) – остров, разположен някъде на север от бреговете на Европа. Останал е в преданията с термина "Ultima Thule" – нарицателно име за всяка географска област извън рамките на познатия свят.

Ys (Ис) – легендарен град, построен под морското равнище близо до Британските острови. Обект на множество легенди.

Lemuria (Лемурия) – наричан още "Изгубената земя", това е митичен континент, разположен някъде в Индийския или Тихия океан. Обект на много спекулации и често използван от окултни последователи като извор на отдавна изгубено познание, Лемурия потъва преди векове в резултат на катаклизъм. А ето и карта на земите, базирана на света в албумите на Bal-Sagoth: