В Аз съм легенда се разказва за Робърт Невил – учен, борещ се да излекува човечеството от поразилата го пандемия от опасен вирус. Вирусът, най-общо казано, кара хората да се превръщат в оскотели зомбита (ако трябва да сме точни, вампири, но създаваха впечатление по-скоро на зомбита). Те губят пигмента на кожата си и стават крайно чувствителни към светлина, поради което през деня се крият в тъмни помещения, а през нощта излизат навън. Освен пигмента и човешкия си вид, губят и човешкото си държание – вече са просто сган подивели животни с хуманоиден вид, които разкъсват, когото видят. А Робърт Невил е последният нормален човек в Ню Йорк, а може би и в целия свят.Плюсовете на Аз съм легенда са, че е идеалната комбинация между филм на ужасите, постапокалиптичен блокбъстър и човешки ценности. Вероятно е и сред малкото заглавия напоследък, в които един актьор може да поддържа интереса и сам да запълни огромната част от екранното време. Има и невероятна атмосфера, много достоверна и крайно плашеща, въпреки измамното си спокойствие. И наистина е филм, който впечатлява и те държи в напрежение. При това ужасът е създаден не с купове разкъсани тела и близък план на откъснати крайници, а със самото развитие на действието – сюрреалистичната обстановка и висящото като дамоклев меч усещане за опасност, дори в спокойните моменти... Е, има го физиологизмът със заразените хора, които са физически ужасяващи, но не е само той.
Минусите са главно ако сравнявате филма с книгата на Матисън, по която е правен Аз съм легенда – той е само по откъслечени мотиви от нея. Идеята, краят, главният герой – всички те са тотално различни в текста. В допълнение това е поредният филм, в който сценаристите са си казали: „Ма не може така да изгубим чернокожата аудитория, хайде сега да сложим Уил Смит в главната роля, нищо, че в книгата изрично е описан рус.” А може би най-същественият минус на разликите е, че лошите са адски лоши, добрият – адски добър, и всичко е толкова черно-бяло.Като цяло филмът си струва да се види, но преди това човек трябва да е добре наспан, наяден, в добро здраве и всякакви такива неща, без "добре напит". Защото Аз съм легенда наистина може да ти ходи по нервите по един много фин, ама жесток начин. И това, че са му сложили рейтинг D (за лица над 16 години) е само от добри чувства към лицата под 16, не заради някаква прищявка. Иначе освен ужаса и буренясалия Ню Йорк, има и няколко много трогателни момента, които за мен поставят филма доста над обикновените екшън хоръри с клишета на купове.