Честно казано, не бих могъл да кажа нещо повече за самия филм, без да прецакам ефекта, към който той се стреми. Но ще обърна внимание на няколко други неща:Това не е "Уил Смит спасява света" филм. Не само. Неприятно е, че save-the-world броячът на Уил Смит застрашително доближава този на бат Арни, което може да предубеди мнозина толкова силно, че да им държи и по време на гледането. Трябва да се абстрахирате от това – тук спасяването на света не е типичното такова, а и не е изцедено посредством някакви нефелни сюжетни трикове, та да си затваряте очите за безумия, само и само да изтърпите пущината.
Това не е филм със зомбита, макар че е филм със зомбита. Така де. Те са катализатор за всичко случващо се, но фокусът е върху главния герой. Както вече споменах, Уил Смит и кучето му са блестящи. От друга страна, една от малкото ми критики към филма са... хм, странно изглеждащите гадиняги. Малко като от CGI-филмче. А главният лош е осиновеният от бездетно американско семейство зомбита брат на Мумията.
Това не е филм, който да оценявате като го сравнявате с литературното произведение, на което е базиран. Всъщност никой филм не е такъв и това винаги ми се е струвало кретенски критерий, който много по-често поражда необосновани и доста простоумни попържни по адрес на лентата, отколкото каквото и да било друго. Който влезе в салона, за да гледа филм с вампири, ще си излезе разочарован. Забравете фактологията в книгата.