Във филма, да, има чудовище. Голямо, грозно и унищожава Ню Йорк. Хубавото е, че все пак в Чудовищно не става дума за чудовището. Става дума за хора. Филмът е историята на няколко приятели, които се оказват на грешното място по грешното време. Точно по време на едно парти по повод заминаването за Япония на един от тях, чудовището се появява в Ню Йорк. Военните евакуират града, но четирима от компанията решават да се върнат назад, за да спасят момичето, в което е влюбен един от тях. Всичко това се записва с любителска камера от смотаняка в групичката.До голяма степен силата на въздействието на филма се дължи именно на гореспоменатата любителска камера (т.е. гледната точка като от любителска камера). Картината е накъсана, неравномерна, не винаги фокусира веднага. Но това само спомага за реалистичното усещане. Всъщност филмът наистина е много реалистичен. Нямаме супергерои, които се бият с огромното чудовище с голи ръце, нямаме невъзможни измъквания в последния момент. Всъщност дори самото чудовище не се вижда през повечето време. Само страх и разрушения.
Като игра актьорите се справят много добре. Не че ролите са кошмарно трудни и характерни или нещо невиждано, но просто те карат да им вярваш. Единствената забележка в тази посока е по повод на актрисата, играеща Марлена (Лизи Каплан). Тази роля направо си плачеше за тъпа красавица тип манекенка. Вместо това бяха сложили леко интелектуална, авангардна и мрачна девойка.Всъщност филмът има един основен проблем. Ако не те грабне и не се вживееш, е скучен. Идеята му е вече използвана многократно, при това на други места много по-широко и креативно. Всичко е виждано, макар и не от тази гледна точка. Няма голямо послание, не се случва нищо много различно от бягането из разрушения град. Изключвам финала, който не е съвсем стандартен и е добре направен.
Специалните ефекти са на ниво, особено по отношение на разрушенията в Ню Йорк. С'я, самото чудовище е смешно, но на мен повечето чудовища са ми смешни, така че не съм добър критерий.
Като цяло филмът е хубав. За мен двете идеи – тази за свръх-реалистичността и тази за нашествието на Голямото Страшно Мутирало Нещо (която по принцип не е от любимите ми) си противоречат. И въпреки това филмът е успял да ги съвмести максимално добре.