Elfen lied

Автор: Пъгсли

 

     Ако някога сте се свестявали след здрав тупаник в главата, би трябвало да знаете, че освен тъпата болка и нелицеприятната синина, получавате и бонус от безследно умрели и невъзстановими мозъчни клетки. Но това е определено по-добрият начин да ги загубите, отколкото да седнете да гледате Elfen Lied. Истина е, че в анимето тъпи неща са правени и ще се правят, но точно това заглавие направо размазва рекордите за безумие, лоша музика, куха история и абсолютно отвратителни персонажи.
     Но да почнем от върха на пирамидата – или хубавото – Elfen lied е само 13 епизода. Наистина това е един огромен бонус за нещо толкова безумно, каквото е тая сапунка. Интересен е и фактът, че дори тези 13 епизода успяват да бъдат забозени и развлачени от опитите на Mamoru Kanbe да превърне една така или иначе тъпичка манга в аниме. Описанието на историята е горе-долу следното (тук в скобки ще давам и пояснения, че наистина е твърде голяма болка да си спомня всичко едно към едно, а има един-два лазарника, откакто го гледах). Историята се върти около диклоните (мутирали хора или по-точно момиченца, с нещо подобно на котешки ушички на главата, което се опитват да пробутат за рогца, и невидими ръце, излизащи от гърбовете им… но безумия секви, а в аниме жанра – два пъти повече), които са подложени на брутални експерименти от някакви лоши учени (в анимето не се разбира кои са те точно и защо са толкова лоши, но това е факт неоспорим). Още в първата серийка една от тия диклони успява да се измъкне от лабораторията, където я работят, избивайки всичко живо по един доста кървав и крайно нелогичен начин. В първите 10 минути общо взето добиваме впечатлението, че всички хора в анимето са със здравината на краставица, а главната героиня (носеща култовото име Нюу) е силно заинтереснована от производството на таратор. Иначе кръв и писъци идват на талази, но не по един начин, който да накара зрителя да се кефи на мелето и да се ужасява от брутализма на сцените, а просто ей така безцелно, колкото да има с какво да се запълни времето между адски лигавите диалози, които биха накарали латиноамериканска актриса от сапунен сериал с Освалдо Риос да менопаузира и да си подаде оставката на мига.
     Та така, след като избива каквото има в лабораторията, наша Нюу излиза на чист въздух и получава шепа олово право в тимберицата от един доста далновиден снайперист. Това обаче не я убива, а прави личността й раздвоена. И така през половината време тя е Луси – бруталната и адски лоша убийца с невидимите ръце – а през другата половина къса всякакви нерви като Нюу (името й идва от там, че като е в тази си роля, повтаря само "Nyuu" с най-различни интонации, което може да докара и най-върлия стоик до нервни тикове и нихилистични намерения спрямо горките файлове, принудени да носят бремето на Elfen Lied). Отново към историята – раздвоената вече Луси/Нюу среща Коута и братовчедка му Юка и най-нагло започва да живее при тях, като естествено започват и безумията, които наистина ме накараха да не се харесвам като човек, заради факта, че го загледах това нещо. А именно опитите на Mamoru Kanbe да вкара психология в историята и да се обясни защо наша Луси толкова много желае да коли и беси и как така се е стигнало до това тя да стане такъв изрод. Всяко по-нататъшно обяснение на историята би се превърнало в пошъл спойлер, а аз определено не бих развалил кефа на никого, разкривайки му мистичните плот туистове и други врътки в Elfen Lied. Та за историята в общи линии могат да се кажат само 3 думи – много е тъпа.
    Седнах да го гледам точно това заглавие поради факта, че ми беше представено като "кърваво", "с много екшън" и като цяло доста злостничко. И аз, ентусиастът, естествено се вързах и започнах да изтребвам поетапно мозъчните си клетки, тлеейки пред тая боза. Та за екшъна и кръвта – те са толкова нереални, безсмислени и неподходящи, че на места дори малоумните психологични елементи ми се струваха по-интересни от тоя "екшън". В общи линии наш'та обикаля наоколо, като реши да избива хора, и на злощастните хомо сапиенси, които са около нея (май на 4 метра й побарваха невидимите ръчички, ама не съм ептен сигурен), им пада по някой и друг крайник или в крайна сметка биват лишени от глава, точно както Графа пее, и всичко това полято с обилно количество шуртяща червена боя. Сега, наистина знам, че става дума за анимация, но в Berserk, че дори и Bleach кръвта си изглежда по един съвсем истински начин, докато в Elfen Lied просто става дума за червена боя.
     За музиката ще кажа малко – тя е еднообразна. Опънингът и еднингът са скучни, на моменти дори досадни, тоест абсолютна нула.
     В заключение ще изброя няколко плюса и минуса за все още нерешилите дали искат да го гледат, или просто мързеливи да ми четат откровенията:

     Плюсове:
     + 13 епизода (определено е хубаво, когато нещо е тъпо, поне да е кратко).

     Минуси:
     – Слаба история с лошо реализирани персонажи, порой от дупки и неясноти.
     – Нито един герой, който да може да стане симпатичен или по някакъв начин да кара гледащия да реагира или да се замисли върху житейското си верую.
    – Еднообразен екшън с нулева реалистичност и доста често липса на всякаква логика.
    – Епизодите от 7 до 13 са наистина тъпи, като финалът може направо да ви накара да се пенявите на стола и да псувате безсилно срещу човешката липса на креативност в този случай.
    – Зрителят е остарял с минимум 5 часа, докато го гледа тоя ужас, да не говорим за това, че по-чувствителните може и с бял косъм да се сдобият.

    Така че ако гледате аниме, фен(ка) сте на жанра, но сте изчерпани откъм идеи за заглавия, то влезте в някой форум и питайте местните компетенции да ви препоръчат нещо. Колкото и тъпо да е, не може да е по-зле от Elfen Lied. Просто втори такъв ужас на тоя свят още не се е родил (или поне аз, късметлията, не съм попаднал на него).
     

     Оценка: 1/10